Решение № 6625 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 320/2010 г.

Решение № 6625 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 320/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Буливат" ООД - гр. Стара Загора срещу решение № 1471/13.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1030/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 240900036/13.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 323/20.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив за допълнително начислен ДДС за месец август 2008 г. в размер на 6 400 лв. и лихви - 455,30 лв. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Твърди се от касатора, че съгласно принципите на гражданското право и императивните норми на ЗЗД всички действия актове и сделки, които са извършени без представителна власт (в случая плащанията по приходните касови ордери) са недействителни (нищожни) и затова не пораждат действие в отношенията и сделките, по които лицето, от чието име са осъществени, е страна в случая по договора за строителство между "Буливат" ООД и Росен Танчев. В тази връзка са развити съображения в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Манджуров и управителя Иван Иванов. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не се представлява. От процесуалния си представител юриск. Мирчева е постъпила писмена защита, в която се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като с процесните ПКО е извършено авансово плащане от лице с представителна власт от името на Росен Танчев. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че безспорно установено по делото е сключването на договор за строителство между Росен Танчев като инвеститор и "Буливат" ООД като изпълнител за обект "Жилищна сграда от два етажа"в УПИ ХХVI-71 в кв. 8, с. Маджерито, община Стара Загора и са уговорени между страните плащания по договора в размер на 57 000 лв., които от своя страна да бъдат платени на вноски авансово - 25 000 лв. при подписване на договора на 01.08.2008 г., 15 000 лв. при ниво "нулев цикъл"., при ниво "първи етаж кота + 2,89" - 10 000 лв. и след цялостното изпълнение по договора, се превежда остатък от 7 000 лв. Относно спорния въпрос между страните по отношение на представителната власт на лицето, подписало оспорените приходно-касови ордери (ПКО) съдът е установил, че в дружеството са постъпили суми на обща стойност 58 400 лв. платени във връзка с процесния договор. От разпита на свидетеля Росен Танчев съдът е направил извод, че същият е снабдил съпругата си Наташа Танчева с пълномощно и лично й е давал парите, които тя е внасяла по договора за строителство. Освен това е обсъдено от съда представеното по делото пълномощно, нотариално заверено, с което също се установява, че Наташа Танчева е притежавала представителна власт. Изводът, направен от съда е, че дружеството е получило плащанията по договора от лице с представителна власт, поради което е следвало да начисли ДДС съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Решението е правилно. Не се спори между страните, че с договор за строителство от 01.08.2008 г. между Росен Танчев като инвеститор и "Буливат" ООД като изпълнител е уговорено строителство на за обект "Жилищна сграда от два етажа"в УПИ ХХVI-71 в кв. 8, с. Маджерито, община Стара Загора и са уговорени между страните авансови плащания по договора, посочени по-горе. Спорът се свежда до това дали съпругата на инвеститора Наташа Танчева е притежавала представителна власт да извършва плащания по договора към изпълнителя "Буливат" ООД. По делото е представено като доказателство пълномощно, по силата на което Росен Танчев е упълномощил съпругата си Наташа Танчева да го представлява, включително да внася и тегли суми, да го представлява и пред физически лица и да извършва всякакви фактически и правни действия, да се разпорежда с общото им и лично имущество и с всякакви други активи и да извършва всякакви правни действия, сключване на договори, получаване на суми и документи. Това пълномощно носи и достоверна дата - 06.02.2006 г., тъй като е нотариално заверено на същата дата от нотариус Антония Коева. В този смисъл на основание чл. 36 ЗЗД съпругата на инвеститора по договора за строителство е извършвала действия от името и за сметка на съпруга си Росен Танчев като от негово име е извършвала авансови плащания към"Буливат" ООД. Тези плащания са обективирани в ПКО№ 23, 24, 25, 27 и 29, в които изрично е посочено името на инвеститора Росен Танчев, което означава, че авансовите суми по договора се внасят от трето лице, но от негово име. Няма спор, че тези ПКО са подписани от дружеството-изпълнител "Буливат" ООД. Обстоятелството, че Росен Танчев е знаел за тези плащания е и нотариалната покана, отправена до изпълнителя по договора, че е изпълнил задълженията си по него, относно раздел "Цени и плащания", като е поискал от изпълнителя да му издаде фактури за тези плащания. Съгласно тази фактическа обстановка, правилно възприета от съда и по която страните не спорят, законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че е налице правното основание на чл. 25, ал. 6 ЗДДС и "Буливат" ООД е следвало да начисли ДДС. Според тази правна норма, когато преди възникване на данъчното събитие (в случая построяването на жилищната сграда) се извърши плащане - цялостно или частично авансово плащане, данъкът става изискуем към момента на плащането, с изключение при вътреобщностни доставки (ВОД). При тълкуване на посочената разпоредба, следва извод, че авансовите плащания по договора за строителство са извършени от Наташа Танчева, но от името и за сметка на Росен Танчев, който е вписан в ПКО, както и че безспорно е установено, че тези плащания са достигнали в "Буливат" ООД. последният е бил задължен да издаде фактури съобразно подписаните ПКО и да начисли ДДС на основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Следователно, ДДС е станал изискуем, макар, че данъчното събитие - построяването на жилищна сграда все още не е било осъществено в пълен обем. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е едно изключение с прилагане на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, тъй като ДДС следва да бъде начислен преди да е възникнало данъчното събитие, но е извършено плащане по доставката по чл. 25, ал. 2, 3 и 4 ЗДДС. Затова като е приел съдът, че е настъпило данъчно събитие съобразно посочената правна норма, доставчикът на услугата е следвало да издаде фактури на основание чл. 113, ал. 1 ЗДДС и да начисли ДДС по повод осъществените чрез представител на инвеститора авансови плащания. С оглед на изложеното по-горе неоснователни са оплакванията на касатора, че са налице действия без представителна власт, поради което не следвало да се приема, че авансовите плащания са породили действия в отношенията между страните по договора. Както се посочи по-горе съпругата на инвеститора е била снабдена с пълномощно, поради което тя е имала представителна власт и е внесла от името на съпруга си сумите за авансови плащания по договора за строителство, а и обстоятелството, че в ПКО е записано името на Росен Танчев означава, че и изпълнителя по договора е бил наясно, че се касае именно до тези авансови плащания и е следвало да издаде фактури с начислен ДДС върху данъчната им основа. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на ответната дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 161 АПК, то се присъжда за цялото производство, а с първоинстанционното решение е присъдено такова, поради което повторно не се дължи. От друга страна, в касационното производство ответника не е бил представляван от юрисконсулт, което е още едно основание възнаграждение да не се присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,