Решение № 14788 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2011 г.

Решение № 14788 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба подадена от адвокат Ирен Григориева Цановска в качеството и на пълномощник на Мария Любенова Преславска, Дочка Любенова Илиева и Елисавета Любомирова Дикова-Козарска всички от гр. София против решение № 1795/15.04.2011 г. по адм. дело № 4743/2009 г. на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу изричен отказ на областния управител на област София да признае права на обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за отчужден по реда на Закон за жилищното строителство и жилищния фонд (ЗЖСЖФ - отм.). Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалноправни норми и при съществено нарушение на процесуални правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване и решаване на спора по същество с присъждане на разноски. Ответникът - областен управител на област София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. От доказателствата по делото е установено, че наследствения имот на касаторите е отчужден с решение на СГНС, с оглед правното основание на чл. 15 от действащия към този период Закон за жилищното строителство и жилищния фонд (ЗЖСЖФ - отм.). Според цитираната нормативна уредба, имотът се е считал за незастроен, предвид засягането на двуетажната сграда от бомбардировките над София и невъзстановяването на нейната етажност. За извършеното отчуждаване държавата е заплатила следващото се обезщетение на собствениците, с което процедурата е спазена. При тази фактическа установеност съдът е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД-22-054/22.07.1999 г. на областния управител на област София, с която е отказано признаване право на обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за следния недвижим имот, находящ се на ул. "Московска" № 33/35/, кв. 503, парцел VIII, а именно: масивна двуетажна сграда, застроена върху 243 кв. м. с дворно място от 300 кв. м. Решението е правилно. Обосновано, въз основа на доказателствата по делото и след анализ на същите Административен съд София град е приел, че отказът на областния управител, обективиран в оспорената заповед, да признае право на обезщетение с компенсаторни записи на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ, е законосъобразен. Противно на твърденията в касационната жалба, обосновано съдът е приел, че имотът е одържавен на законово основание и при спазен нормативен регламент, поради което не е налице претендираното основание на чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ, вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти ЗВСОНИ). Несъстоятелни са доводите за погрешно тълкуване на данните по делото, а напълно несъстоятелен е и довода, че в административното производство могат да бъдат оспорени части от съдържанието на нотариалния акт (№ 89, т. ХIII, д. № 2419/1950 г.). Правилно съдът е посочил, че н. а. е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила по отношение удостоверените обстоятелства, поради което неговото оспорване следва да се извърши по гражданскоправен ред. Атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,