Решение № 10170 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Славев, подадена чрез адв. Х. Стойкова, срещу Решение 1249/01.12.2022 г., постановено по адм. дело 491/2022 г. по описа на Административен съд София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/06/1/0/00471/3/01/04/01 от 11.05.2022 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие гр. София, и в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски в размер на 100,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционния съд неправилно приел за установени нарушения на т. 11.1, във връзка с подточки 11.1.12, 11.1.15 и 11.1.16 от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура за подбор BG06RDNP001-6.001, Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане , респ. чл. 11 т. 2, т. 12, и т. 14, предл. второ от административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г. В тази връзка на първо място сочи, че в зависимост от обстоятелството, че наличието на товарния автомобил е констатирано от самия административен орган, то т.11.1.2 от Условията, касаеща в частност придобиване на товарен автомобил, не намира приложение по причина, че закупуването и придобиването на товарния автомобил са надлежно установени. Наред с това излага аргументи, че доколкото притежаваните от Славев документи във връзка с придобиването на МПС са приложени към подаденото заявление за второ плащане, то т.11.1.16 от Условията също не може да намери приложение понеже цитираната точка касае документи с невярно съдържание при или по повод кандидатстване по мярката. На последно място, позовавайки се на чл. 77, § 2, б. г от Регламент 1306/2013 касаторът сочи, че въпреки че по делото е установена нередовност на фактурата и касовия бон за покупката на товарния автомобил, т. 11.1.15 от Условията също не намира приложение в конкретния случай, тъй като нередовността не е допусната от страна на земеделския производител. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССО, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУПДВ, алтернативно да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданско-процесуалния кодекс. Ответникът директорът на ОД на ДФ Земеделие гр. София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Я. Кънчева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССО е бил АУПДВ 23/06/1/0/00471/3/01/04/01 от 11.05.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. София, с който на основание т. 11.1 във връзка подточки 11.1.12, 11.1.15 и 11.1.16, от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура за подбор BG06RDNP001-6.001, Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане , респ. чл. 11 т. 2, т. 12, и т. 14, предл. второ от Административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г. и на основание чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК), и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на Й. Славев е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляващи второ плащане по BG06RDNP001-6.001-1374-С-01 от 16.08.2019 г., като на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо получено първо плащане по договора съгласно таблица 1. С оспореното в настоящото производство решение, АССО е отхвърлил жалбата на Й. Славев, като го е осъдил да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ - обстоятелството, че Й. Славев е сключил административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014 2020 г. по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 2020 г. , със срок на изпълнение на договора 16.08.2019 г. - 16.08.2024 г. с договорен максимален размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 48 895,00 лева; извършеното първо плащане в размер от по 24 447,50 лева, постигнатите между страните договорености, описани в Приложение 2 Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи от сключения договор, според които Славев следва да инвестира в товарен автомобил на стойност 2 500,00 лева с оглед изпълнение на специфичната цел - Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство , отразена в Приложение 3 от договора; подаденото искане за второ плащане, към което е приложено свидетелство за регистрация на МПС 011242835, декларация за неприложимост на документи, включени в Списъка на документи, които се прилагат към искането за второ плащане и обяснение, че автомобила е закупен по фактура 1091/09.12.2019г., издадена от ЕТ Стелт Г. Шкетиев ; констатираните нередовности и указанията към Славев да представи писмен договор с нотариална заверка на подписите с оглед установяване изпълнението на изискването за придобиване на автомобила; твърденията на Славев, че фактурата е била представена при първоначалната регистрация на автомобила от Славев в България на 10.01.2020 г., заедно със Свидетелството за регистрация част I 011242835, съгласно което е налице изменение в конструкцията на автомобила; кореспонденцията между ДФ Земеделие и ОД на Министерство на вътрешните работи (МВР) гр. София, в отговор на която ОД на МВР гр. София е посочил, че въз основа на приложените договор за покупко-продажба и Декларация за внос на ПС (приложение 2) е установено, че автомобил Форд Тразит , с рег. [рег.номер], е регистриран в Република България на 10.01.2020 г. като употребявано в ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария съгласно приложените документи, като лек автомобил категория М1 на името на Й. Славев като ФЛ с [ЕГН], като е посочено, че в системата на АИС-КАТ-МВР, както и в приложените документи за регистрация, няма данни въпросното ПС да е било собственост на фирма ; кореспонденцията между ОД на МВР гр. София и ЕТ СТЕЛТ Г. Шкетиев ; установените несъответствия в представения касов бон към фактура 1091 от 09.12.2019 г. за извършено плащане в размер на 4 000,00 лева за покупката на МПС; резултатите от извършената проверка от дирекция на Противодействие на измамите по предоставените към заявката за второ плащане документи; както и констатациите на административния орган, че представеният Първичен счетоводен документ (фактура, ведно с касов бон) и Приемо-предавателен протокол (ППП), доказващ придобиването на дълготрайния материален актив, посочени в бизнес плана, са документи с невярно съдържание, неистински и подправени. Съдът е посочил, че при тези факти, административния орган е приел, че ангажиментите за придобиване на ДМА, съгласно бизнес плана, не са изпълнени, в резултат на което е налице договорно неизпълнение на клаузи по Административен договор BGO6RDNPOO1-6.001-1374-СО 1 от 16.08.2019 г., а именно - Раздел III. Права и задължения на бенефициента , чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 5. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са мотиви защо съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган - директорът на ОД към ДФ Земеделие гр. София, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Обратно на доводите, изложени в жалбата, съдът е приел, че в АУПДВ съдържа фактическите основания, обосноваващи приложението на т. 11.1 във връзка подточки 11.1.12, 11.1.15 и 11.1.16, от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура за подбор BG06RDNP001-6.001, Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане , респ. чл. 11 т. 2, т. 12, и т. 14, предл. второ от Административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г. Наред с изложеното първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. За да обоснове извода си в тази посока съдът е приел, че със закупуването на автомобил Форд Транзит Славев не е изпълнил бизнес плана по административния договор относно придобиването на товарен автомобил, тъй като въпросният автомобил е бил закупен като лек такъв. Съдът е посочил, че изводите му за неизпълнение на задълженията по административния договор и наличие на предпоставки за приложение на чл. 11, т. 2 от договора не се променят от обстоятелството, че впоследствие Славев е предприел действия за изменениe в конструкцията на регистрираното превозно средство, и на основание издадено удостоверение от ИААА, въпросният автомобил е пререгистриран като товарен автомобил. Наред с това, след анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че е налице и основание по чл. 11, т. 12 от сключения договор, тъй като въпреки че е бил уведомен за необходимостта да представи регламентирания в закона документ, удостоверяващ прехвърляне правото на собственост на пътно превозно средство, а именно - писмен договор за покупко-продажба на МПС Форд Транзит , такъв не е бил представен от Славев, като е счетено за несъстоятелно твърдението му, че фактурата за покупко-продажба замества този двустранно подписан писмен договор между страните. Също така според съда са налице разминаванията между представените документи и дадените обяснения пред ДФ Земеделие , изразяващи се в разлика между датата, на която са издадени фактурата и касовия бон, и датата, на която Славев твърди в обясненията си, че е закупил автомобила. В тази връзка досежно действителната дата на придобиване на автомобила и обстоятелството, че при покупко-продажбата е бил разписан писмен договор, административният съд е кредитирал част от показанията на разпитания по делото свидетел, като в заключение АССО е приел, че разглеждани в съвкупност, писмените и гласните доказателства сочат, че Славев е подписал писмен договор за покупко-продажба на автомобила, но не го е представил заедно документите, приложени към искането за второ плащане. На последно място, съдът е приел за установено и наличието на основание по чл. 11, т. 14, предл. второ от административния договор, доколкото според съда категорично са доказани невярност на съдържанието на фактурата и фискалния бон предвид обстоятелството, че касовият бон е издаден от несъществуващо ФУ, а издателя на фактурата ЕТ Стелт Г. Шкетиев , чрез управителя си е дал сведения, че фактурата не е издадена от ЕТ, който не е притежавал автомобил и е със спряна дейност от м.май 2010 г. С оглед всичко изложено съдът е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по т. 2, т. 12 и т. 14, предл. 2 от чл. 11 от страна на Й. Славев, съставляващи основание за прилагане на чл. 11 от Административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г., респективно - за прилагане т. 11.1 във връзка с подточки 11.1.12, 11.1.15 и 11.1.16 от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура за подбор BG06RDNP001-6.001, Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане . Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав преценява решението на Административен съд София - област като валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност, който се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Административен договор BGO6RDNPOO1-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г., Раздел III. Права и задължения на бенефициента , бенефициентът е поел задължение да изпълнява всички задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение на действаща нормативна уредба във връзка с одобреното проектно предложение предмет на настоящия договор, като съгласно т. 5 от същия договор подаването на искане за второ плащане следва бъде окомплектовано с всички документи, посочени в Условията за изпълнение, при спазване на срока по чл. 2, ал. 3 от настоящия договор. Наред с това предвид постигнатите между страните договорености, описани в Приложение 2 Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи от сключения договор, Славев е следвало да инвестира в товарен автомобил на стойност 2 500,00 лева с оглед изпълнение на специфичната цел - Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство , отразена в Приложение 3 от договора. Предвид изложеното спорът, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, е следва ли да се приеме, че със закупуването на МПС Форд Транзит Славев е изпълнил бизнес плана по административния договор относно специфичната цел за придобиване на товарен автомобил, както и дали може да се приеме, че представените към искането за второ плащане документи са неистински и в този смисъл - негодни да установят изпълнението на задълженията по договора от страна на бенефицера. Правното основание за издаване на акта са разпоредбите на чл. 11, т. 2, т. 12 и т. 14 от сключения административен договор. Съгласно чл. 11 от същия Фондът има право да откаже второ плащане и да иска възстановяване на извършените по договора плащания, когато: т. 2 бенефициентът не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение 2, както и когато бизнес планът не е изпълнен в срока по този договор; т. 12 се установи нередовност или непредставяне на документи, непълнота, несъответствие, неточност или неяснота в представени от бенефициента документи или заявени данни, включително когато бенефициентът не ги отстрани в указания му срок; т. 14 по повод сключването или изпълнението на този договор, пред Фонда са представени декларация или документ с невярно съдържание, неистински или подправен такъв включително, когато това е извършено по повод кандидатстването за предоставяне на помощта по този договор или е пропуснато да се предостави необходимата информация, съгласно чл. 45, § 6, изречение първо от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (OB L 181/48 от 20.06.2014). Идентично с чл. 11, т. 2, т. 12 и т. 14 е и съдържанието на т. 11.1 във връзка подточки 11.1.2, 11.1.15 и 11.1.16 от Условията. По делото няма спор, че касаторът Й. Славев е бенефициент на ДФ Земеделие по сключен административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014 2020 г. по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 2020 г. . Няма спор, че по сключения договор е извършено първо плащане в размер на 24 447,50 лева, а на 11.06.2021 г. чрез електронния профил в ИСУН Славев е подал заявка за второто плащане. По делото е безспорно установено също така, че при подаване на заявката за второ плащане към приложените от бенефициента доказателства, а също при дадените му впоследствие възможности не е представен писмен договор с нотариална заверка на подписите, удостоверяващ прехвърляне правото на собственост на МПС Форд Транзит с оглед установяване изпълнението на специфичната цел от бизнес плана за придобиване на товарен автомобил на стойност 2 500,00 лева. Посоченото обстоятелство, от една страна, изпълнява фактическия състав на чл. 11, т. 12 от сключения административен договор, тъй като е установено непредставяне на документ, а от друга - представлява неизпълнение на бизнес плана по смисъла на чл. 11, т. 2 от същия договор, доколкото бенефициентът не е изпълнил специфичната цел от бизнес плана, респективно не е изпълнил точно бизнес плана. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 144 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) регламентира предпоставките, при наличието на които правото на собственост върху МПС е прехвърлено на получателя. Съгласно алинея 1 собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно алинея 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В случая въпреки дадените възможности на Славев да представи конкретен документ, удостоверяващ прехвърляне правото на собственост на товарно пътно превозно средство, последният не е представил такъв, като твърдението му, че фактурата за покупко-продажба замества този двустранно подписан писмен договор между страните е несъстоятелно, тъй като единствената допустима от закона и валидна форма за извършване на промяна на собствеността, пораждаща транслативно действие, е писмената форма с нотариална заверка на подписите. В случая е безспорно установено, Славев е закупил лек автомобил, внос от Полша, с първоначална регистрация в страната от 20.01.2020г., който в последствие е пререгистрирал като товарен, но към момента на заявката за второ плащане нито е имал автомобил, нито пък той е бил товарен. Затова и към заявката за второ плащане не са представен договор за покупка на товарен автомобил. Напротив представената декларация и обяснения на Славев към заявката за второ плащане се основат на неистински документи фактура 1091/09.12.2019г., издадена от ЕТ Стелт Г. Шкетиев и касов бон, по отношение на които безспорно е установено, че не са издадени от ЕТ Стелт Г. Шкетиев и са с невярно съдържание. С оглед изложеното, неоснователни са доводите в касационната жалба за неустановени нарушения на т. 11.1, във връзка с подточки 11.1.12, 11.1.15 и 11.1.16 от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура за подбор BG06RDNP001-6.001, Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане , респ. чл. 11 т. 2, т. 12, и т. 14, предл. второ от административен договор BG06RDNP001-6.001-1374-С01 от 16.08.2019 г. Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 77, § 2, б. г от Регламент 1306/2013. Съгласно цитираната норма в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по чл. 67, § 2, административни санкции не се прилагат, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по § 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая неспазването на задълженията от бенифициента е изцяло по негова вина, тъй като не е закупил и доказал към заявката за второ плащане покупката на товарен автомобил, а се е позовал на неистински документи фактура за доставка на товарен автомобил и касов бон, поради което несъстоятелни са доводите му, че същият не може да носи отговорност за нередовност и невярност на документи, подписани от друго лице. Предвид изложеното настоящият случай не попада в изключенията, предвидени по чл. 77, § 2 от Регламент 1306/2013. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд София - област е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,