Решение № 16561 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2011 г.

Решение № 16561 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище, против решение № 53/27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 61/2011 г. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 313/10.02.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" (СП) - гр. Търговище. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания, поддържа се, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Предвид тези обстоятелства касационната проверка се извършва на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Търговище, не е изразил конкретно становище. По делото е представено писмено становище с изх. № 11/0058/7.11.2011 г., в което е посочено, че се отнася до настоящото дело (№ 8674/2011 г. на ВАС), но съдържанието му се отнася до заповед № 1255/7.07.2010. на същия административен орган, а не до процесната заповед - № 313/10.02.2011 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът не е проверил основанията за отмяна на обжалвания административен акт по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, в резултат на което не е установил, че при издаването на заповедта не е взет предвид дохода на лицето за предходния месец, с което е нарушено изискването по чл. 9, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Счита, че решението следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт, а преписката - върната на административния орган с указания за произнасяне. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Търговище е отхвърлена жалбата на Мариян Панайотов Петров против заповед № 313/10.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Търговище, с която е отказано отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, считано от 1.01.2011 г. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за отпускане на исканата социална помощ е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не отговаря на изискването по чл. 9, ал. 1 ППЗСП, според което право на месечна помощ имат лицата или семействата, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход (ДМД). В тази връзка съдът е посочил, че основа за определяне на ДМД е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, в случая е определен с Постановление № 6/15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,в сила от 1.01.2009 г., и е в размер на 65 лв. Индивидуалните коефициенти на лицата се определят в зависимост от възрастта и личния им статус, като жалбоподателят в случая попада в хипотезата на чл. 9, т. 7 ППЗСП, като лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, или индивидуалният му коефициент е 125 на сто от ГМД, което се равнява на 81,25 лв. Съдът е посочил, че според приетото като доказателство извлечение от ТБ, НОИ и пенсионно осигуряване, през предходния месец жалбоподателят е имал доход 110,95 г. и поради това че този доход е по-висок от определения ДМД, то не е налице едно от изискванията за получаване на месечна социална помощ и отпускането й правилно е отказано с обжалваната пред съда заповед. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Мариян Панайотов Петров е подал молба-декларация с вх. № 313/14.01.2011 г. до директора на Дирекция "СП" гр. Търговище с искане за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСПП, считано от 1.01.2011 г. По подадената молба е изготвен социален доклад, в който е посочено, наред с останалото, че лицето има ДМД в размер на 81,25 лв. и доход от предходния месец - 110,95 лв. Със заповед № 313/10.02.2011 г., която е предмет на обжалването пред съда, е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че доходът на лицето за предходния месец е по-висок от ДМД и не е изпълнено изискването по чл. 9 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Според ал. 2, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет; в ал. 3 е регламентиран начина на определяне на диференцирания минимален доход въз основа на изброени критерии за лицата, като по т. 7 е предвидено, че за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто ДМД е 125 на сто от ГМД. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че приложимият за случая месечен размер на гарантирания минимален доход е определен с Постановление на Министерския съвет № 6/15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, в сила от 1.01.2009 г., и е в размер на 65 лв., както и че жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 9, т. 7 ППЗСП, като лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, поради което индивидуалният му коефициент е 125 на сто от ГМД, равняващо се на 81,25 лв. Обоснован от събраните по делото доказателства се явява извода, че дохода на лицето за предходния месец е в размер на 110,95 лв. Поради това че молбата-декларация е подадената на 14.01.2011 г. и отпускането на помощта е поискано от 1.01.2011 г., то "предходния месец" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ППЗСП е месец декември 2010 г. По делото (л. 12) е представена справка относно получените доходи на Мариян Панайотов Петров за месец 12/2010 г. в размер на 110,95 лв., като данните в тази справка, според съдържанието й са получени от ТБ, НОИ и пенсионно осигурявате. В този смисъл е неоснователно възражението на представителя на ВАП, че по делото няма данни за дохода на лицето за предходния месец. Предвид тази фактическа обстановка, обоснован и правилен е извода на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Мариян Петров не отговаря на изискването по чл. 9, ал. 1 ППЗСП да има доход за предходния месец по-нисък от диференцирания минимален доход, тъй като полученият доход в размер на 110,95 лв. е по-висок от размера на индивидуалния ДМД - 81,25 лв. Правилно е прието, че лицето няма право на месечна социална помощ, поради което отказът за отпускането й е законосъобразен. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената касационна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатираха нарушения, обосноваващи невалидност или недопустимост на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,