Решение № 6646 от 5.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Попова срещу Решение 2586/23.12.2021г., постановено по адм. дело 816/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 2153-15-80 от 11.03.2021г., издадено от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане 4802214733 / Протокол N01004 / 05.01.2021г. на ръководител "ПО". Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. ОСвен това се твърди нарушение на административнопроцесуалните правила на чл. 9 и чл. 35, чл. 36 от АПК, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт от пенсионния орган. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, при условията на редовно призоваване, в писмен отговор, излага доводи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-80 от 11.03.2021г. издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане 4802214733 /Протокол N01004/05.01.2021г. на ръководител "ПО", с което на С. Попова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.3 КСО. Съгласно представените документи към датата на заявлението, от административния орган е установено, че лицето има следния осигурителен стаж: ІІ-ра категория труд - 03 години 05 месеца 04 дни; ІІІ-та категория труд - 19 години 02 месеца 21 дни, респективно общ осигурителен стаж от ІІІ - та категория труд - 23 години 06 месеца 4 дни. На основание чл.70, ал.4 от КСО, от брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.1977г. до 02.08.1981г. и осигурителния доход за периода 11.04.1997г. до 18.12.1999г. е изчислен индивидуален коефициент 1.087. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната във връзка с влязло в сила Решение Ц 2153-15-142 от 24.08.2020г., издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, с което е отменено Разпореждане 4802214733/Протокол N01206/029.05.2020г. на ръководител "ПО" и влязло в сила Решение 2385/15.11.2018г. по административно дело 2792/2017г. по описа на Административен съд Пловдив. Съобразявайки мотивите на Решение Ц 2153-15-142 от 24.08.2020г., издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, с Разпореждане 4802214733 / Протокол N01004 / 05.01.2021г. на ръководител "ПО" е зачетен осигурителен стаж, незачетен в предходните разпореждания, както следва за отглеждане на малко дете от 13.12.1974г. до 10.07.1975г. 06 м., 27 дни и от 01.11.1975г. до 31.12.1975г. 01м., 12дни; за времето от 15.05.1995г. до 29.03.1996г. с продължителност 10м., 14 дни на длъжност касиер в кооперация Български кредитен съюз-София. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че жалбоподателят не е представил други документи удостоверяващи стаж, извън зачетените от осигурителния орган. Събраните в съдебното производство доказателства, обосновават основния извод от страна на административния орган за осигурителен стаж, доход и размер на пенсията, правилно установен с разпореждането и решението, предмет на спора. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Фактическите констатации на пенсионните органи са проверени от съда, който ги е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Пенсионното производство се провежда по специалните правила на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата на чл. 2 от НПОС възлага на заявителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст задължението да представи документи за осигурителен (трудов) стаж и осигурителен доход (оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и др.). В тежест на заявителя на правото на пенсия е да представи и документи, удостоверяващи продължителността и категорията на положения от него труд. В същия смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси: Решение 803 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 8016/2020 г., VI о.; Решение 4967 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 593/2020 г., VI о., Решение 230 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 5246/2019 г., VI о., др. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл.68, ал.3 КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето С. Попова при осигурителен стаж, доход и размер на пенсията, правилно установен с разпореждането и решението, предмет на спора. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,