Решение № 13282 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2014 г.

Решение № 13282 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Вадирум транс" ЕООД, ЕИК 201566313, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. "Капитан Райчо" № 68 ап. 62, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Стефан Енчев Синджирлиев, против решение № 1092/22.04.2014 г. по адм. дело № 64/2014 г. на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 372/7.11.2013 г. на Директора на ТП но НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания изх. № Г-15-000-00-00642662/2.09.2013 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на ТП на НОИ - Пловдив 150 лв. разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че съдът не е дал отговор на възраженията изложени в жалбата във връзка с липсата на мотиви на задължителните предписания, и че изложените мотиви за привидност на трудовия договор са необосновани. Счита се, че сключеният трудов договор не противоречи на разпоредбите на чл. 61, чл. 62 и чл. 66 от КТ. Твърди се, че разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ не е императивна и между едноличния собственик на капитала и дружеството има свобода относно начина на договаряне. Разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО изрично предвижда ред за внасяне на осигурителните вноски от лица дължащи такива на различни основания по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от КСО, поради което законодателят изрично е предвидил възможността, едно и също лице като собственик по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО да има възможност едновременно да се осигурява и като работник по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по приложението на закона, алтернативно- отмяна на обжалваното решение и отмяна на задължителните предписания. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът, директорът на ТП на НОИ-гр. Пловдив чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита за правилен извода на първоинстанционният съд, че между собственика, регистриран като управител на ЕООД и самото дружество не могат да съществуват трудоводоговорни отношения, а следователно и правоотношения, тъй като статутът на лицето като собственик и единствен управител на дружеството е несъвместим с положението му на негов работник или служител. Поддържа, че регистрираният в Регистъра на трудовите договори трудов договор № 1/21.10.2011 г., сключен между Стефан Синджирлиев и "Вадирум транс" ЕООД-гр. Пловдив, е нищожен. Поддържа също, че разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ относно недействителността на трудовия договор са неприложими към настоящия казус, тъй като трудови правоотношения предмет на регулация по КТ не са налице. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата, се иска намаляване претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са дадени задължителни предписания от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив на Стефан Енчев Синджирлиев, в срок от 3 работни дни да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месеците 10/2011 г. до 07/2013 г. вкл. по отношение сключения трудов договор между "Вадирум транс" ЕООД и Стефан Енчев Синджирлиев в Регистъра на осигурените лица, подадени от ЕИК 201566313 с "Код за Вид осигурен"-"03". Тези предписания са издадени във връзка с изчисляване и изплащане в правилен размер парично обезщетение по приложения болничен лист № 0292408/9.01.2012 г. Тези предписания са обжалвани пред директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който е отхвърлил жалбата. Това решение е обжалвано пред административния съд, който е разгледал по същество жалбата и я е приел за неоснователна. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор за фактите. От доказателствата се установява, че собственикът на капитала на "Вадирум транс" ЕООД- Стефан Енчев Синджирлиев е сключил сам със себе си трудов договор № 1/21.11.2011 г./ л. 7/, надлежно регистриран в Регистъра на трудовите договори в ТД на НАП-гр. Пловдив. Във връзка със задължителните предписания спорът се свежда до валидността на трудовия договор. Настоящият съдебен състав счита, че в случая контролните органи не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от КТ, която е приложима по настоящия казус. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си за нищожност на трудовия договор. Вместо това, контролният орган при НОИ преждевременно и без наличието на съдебен акт е приел, че сключеният трудов договор между "Вадирум транс" ЕООД и Стефан Енчев Синджирлиев е нищожен. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На същото основание страните ще могат да се позовават на нищожност на трудовия договор само след обявяването й от съда. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен орган-съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би било налице основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на данни от регистъра на НОИ. В тази връзка съдът не възприема изложените от ответникът съображения, че разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ са неприложими към настоящия казус. Съдът не споделя доводите на процесуалният представител на ответника, позоваваща се на общата уредба в ЗЗД, доколкото трудовите правоотношения са особен вид договорни отношения и тяхната правна уредба почива на разпоредбите, разписани в Кодекса на труда. Само за неуредените случаи, и то когато е налице препращаща разпоредба, се прилага общото законодателство. В настоящия случай е налице трудов договор в писмена форма, съдържащ подписите на страните и уредба на елементите на трудово правоотношение. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено. Административният акт също следва да бъде отменен. Като не е отнесъл спора за разрешаване до съда, а е отхвърлил като неоснователно възражение с вх. № Ж-202/9.10.2013 г. от "Вадирум транс" ЕООД, ЕИК 201566313, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. "Капитан Райчо" № 68 ап. 62, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Стефан Енчев Синджирлиев, против Задължителни предписания с изх. № № Г-15-000-00-00642662/2.09.2013 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив и потвърдил същите изцяло, Решение № 372/7.11.2013 г. на Директора на ТП но НОИ гр. Пловдив се явява незаконосъобразно. С оглед изхода на спора ТП на НОИ гр. Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на "Вадирум транс" ЕООД направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер на 195,00/сто деветдесет и пет/лева. Съдът счита, че не са налице предпоставките за уважаване искането на ТП на НОИ гр. Пловдив, за намаляване поради прекомерност размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Това искане е неоснователно. Размерът на посоченото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е 120,00 лева и същото не се явява прекомерно. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение