Решение № 5353 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2018 г.

Решение № 5353 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Вечова, от [населено място], чрез адв. Маринов като процесуален представител, против решение № 3462 от 25.05.2018 г., постановено по адм. дело № 5963/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град. И. са доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касаторката съдът не е преценил правилно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както и не е изложил мотиви по всички съображения и възражения в жалбата, обуславящи порочност на оспорената заповед. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и на оспорения акт. Ответникът - кметът на район "Л.", Столична община, представляван от юриск. Колев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Вечова срещу окончателния списък за 2017 г. по чл. 15, ал. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, утвърден от кмета на район "Л.", Столична община, в частта, с която жалбоподателката не е включена в него. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният списък е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда с подадената от жалбоподателката декларация не е изпълнено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО, тъй като същата макар и в срок, е депозира по пощата, съответно не е подписана пред длъжностно лице от общината или пред нотариус, което я прави нередовна. Обосновал е извод, че за включване в оспорения списък е необходимо подаването на редовна декларация в предвидения в наредбата срок. Изложил е съображения относно липсата на твърдяното от жалбоподателката картотекиране, включително на такова през 1986 година. Решението е правилно. В случая предмет на съдебен контрол е окончателният списък на картотекираните семейства, които се предвижда да бъдат настанени под наем през 2017 г., утвърден от кмета на район "Л.", Столична община. Невключването в списъка по същество представлява отказ по отправеното до административния орган искане. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НРУУРОЖТСО поставя като изискване за включване в годишния списък съществуването на картотека на името на заявителя. По делото е установено, че на 30.12.2016 г. Б. Вечова е подала по пощата декларация по чл. 6 НРУУРОЖТСО, получена в район Л., Столична община. Декларацията следва да е подписана от всички пълнолетни членове на семейството (домакинството) пред служител на районната администрация или пред нотариус съгласно условието по ал. 5 на цитираната разпоредба, което в случая не е изпълнено. Няма данни лицето да е картотекирано по реда на чл. 10, ал. 2 НРУУРОЖТСО. Името на Б. Вечова не фигурира в дневниците на администрацията и липсват доказателства в тази насока. Тя не е включена в окончателния списък по чл. 15, ал. 6 и чл. 16 от наредбата. Осъществен е предвиденият в чл. 15, ал. 7 от същата задължителен административен контрол. Възражението на Вечова срещу утвърдения окончателен списък е отхвърлена с решение на Столичния общински съвет от 20.07.2017 г., тъй като лицето няма картотека на територията на района. При тези данни административният орган правилно е преценил липсата на картотекиране като пречка жалбоподателката да бъде включена в окончателния списък за 2017 г. С оглед това обстоятелство ответникът не е имал задължение да указва на жалбоподателката съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, че следва да отстрани нередовностите в подадената декларация, доколкото предвид подаването й по пощата не отговаря на изискванията по чл. 6, ал. 5 от наредбата. Процедурата за представяне на ежегодна декларация от включените в картотеката лица между 1 и 31 декември касае произнасянето на комисията по чл. 10 в случаите, когато има нови обстоятелства, които налагат промяна на групата или изваждане от картотеката. Годишният списък по чл. 15, ал. 2 от наредбата се изготвя за картотекираните през предходната година семейства, които се предвижда да бъдат настанени под наем при спазване на установената поредност по групи. В окончателния списък се включват и семействата, включени в списъка от предходната година и неполучили жилища. Достатъчно основание за отказ за включване в годишния списък се явява липсата на картотекиране, което обуславя законосъобразност на оспорения акт само на това основание. Съдът неправилно е излагал аргументи относно нередовността на подадената декларация по чл. 11 от наредбата като процесуална предпоставка за включване в списъка. Отказът не е мотивиран с такива съображения. Това обаче не са отразява на правилността на крайния извод за изпълнение на нормативните изисквания при съставяне и одобряване на годишния списък на картотекираните семейства за 2017 г. Доводите в касационната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК са неоснователни. Указания относно доказателствената тежест за установяване на твърдените от жалбоподателката факти и обстоятелства са дадени с разпореждане на съда от 13.04.2018 г. Същото е съобщено с връчване на призовката за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Искания за събиране на допълнителни доказателства не са направени в първоинстанционното производство, а по изложения в жалбата довод за съществуваща картотека не се представят доказателства, противопоставими на справката, установила липса на такава. Ето защо, възраженията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и произнасяне на съда при неизяснена фактическа обстановка, са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които жалбоподателката следва да заплати на Столична община в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,