Решение № 12958 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2017 г.

Решение № 12958 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "П. к." ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 115/9.01.2017 г. по адм. д. № 9718/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101207852/4.01.2013 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101207852/4.01.2013 г. на ТД на НАП-С., потвърден с решение № 606/1.04.2013 г., поправено с решение № 774/25.04.2013 г., постановени от директора на Дирекция "ОДОП"-С.. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 7 и 9.2012 г. общо 165 151,72 лв с лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 69 от ЗДДС, тъй като авансови плащания не са извършени, както и фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано плащане по спорните авансови фактури от м. 7.2012 г., поради което не е налице данъчно събитие и не възниква право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице. Изводът е съобразен практиката на СЕО, който в мотивите на решението по дело С-419/02 в т. 50 приема, че предмет на ДДС са доставките на стоки и услуги, а не плащанията, направени за тях. В случая плащане по фактурите не е доказано, фактурите са съставени без основание и правилно са издадени данъчни кредитни известия от доставчика, както е прието в поправеното решение на директора на Дирекция "ОДОП"-С.. Не са изпълнени указанията на съда ревизираното лице да представи доказателства за фактическите основания, пораждащи правото на приспадане на данъчен кредит. Доводът, че следвало ответника да издирва доказателства за плащане по фактурите е неоснователен. Ако беше извършено плащане, ревизираното лице като платец би следвало да разполага с доказателства за плащането - фискален бон или платежно нареждане. По фактурите на подизпълнителя "Ф. к. г. 2011" ЕООД не са представени никакви доказателства за изпълнение предмета на доставките -"по договор за подизпълнение". Законосъобразен е изводът на съда и органите по приходите, че след като фактурираните доставки не са осъществени за получателя по фактурите не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. П. на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неоснователно, тъй като в цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. Неоснователни са и доводите за недопустимост на решението за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение на директора на Дирекция "ОДОП", които административният съд правилно е преценил като неоснователни. В първото решение е посочено, че РА е незаконосъобразен в частта за м. 7.2012 г., но изложените мотиви след този предварителен извод са за обратното. Изрично е прието, че по авансовите фактури няма плащане и правилно към тях са издадени данъчни кредитни известия в същия данъчен период. При тези мотиви отменителният диспозитив във първото решение правилно е поправен с второто решение на директора на Дирекция "ОДОП"-С.. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 5188,58 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,