Решение № 9244 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2020 г.

Решение № 9244 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Петков, подадена чрез адв. Нинова срещу решение № 1778 от 03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1038/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 3-321/25.02.2019 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и немотивираност. Претендират се разноски. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За този извод съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя, без да е необходимо преповтарянето им изцяло. Споделят се и доводите на участващия по делото прокурор. Предмет на оспорване и съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите № 3-321/25.02.2019 г., с която А. Петков е освободен от длъжност "публичен изпълнител", поради получена най-ниска годишна оценка "неприемливо изпълнение" на служебните задължения, като на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Фактическата обстановка е изяснена и подробно изложена в мотивите на решението и по нея не се спори. След съвкупна преценка на доказателствата, при изпълнение на задължението да провери законосъобразността на акта на основанията по чл. 146 от АПК, съдът е извел обосновани фактически констатации и верни правни изводи. Така например, от фактическа страна е установено, че при извършена проверка от сформирана комисия за състоянието на документите по изпълнителните дела на жалбоподателя са открити 9 броя дела - шест на физически лица и 3 на юридически лица, с размери на задълженията 18 000 - 90 000 лв., по които не е работено. Лицата са разполагали с активи, върху които не са налагани обезпечителни мерки, не са обработвани и прилагани входящите документи по тези дела, т. е. по същите е налице бездействие. Други дела са прекратявани поради изтекла давност, в нарушение на чл. 171, ал. 2 и чл. 172 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Извършената проверка от инспектората на ТД на НАП също констатира слабости и пропуски в работата на жалбоподателя като публичен изпълнител с индикации за съществуването на корупционен риск (видно от доклада на л. 95 - 102). Горните обстоятелства са мотивирали органа по назначаването да постави най-ниска оценка за изпълнение за периода 2018 г., което е първата предпоставка за издаване на заповед по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Конкретната преценка на относимите към оценяването факти и обстоятелства е в оперативната самостоятелност на органа, но процедурата за извършване на същата и правилното прилагане на критериите касае законосъобразността на акта и е предмет на съдебен контрол като условие за неговата законосъобразност. Разписаната в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура е подробно изследвана и отразена в мотивите на решението. Правилна е преценката на съда, че са спазени всички етапи на оценяването, предвидени в чл. 8 от Наредбата - работен план, междинна среща, заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Още на междинната среща оценяващият ръководител е посочил пропуски в работата на държавния служител Петков, но работата му впоследствие не се подобрила. Неоснователно е възражението на касатора, че в индивидуалния работен план са посочени неизпълними цели, защото същият е изработен с участието на изпълнителя и те отговарят на законовите изисквания по чл. 76, ал. 6 от ЗДСл и чл. 9 от НУРОИСДА. Затова първоинстанционният съд правилно е отхвърлил тези възражения като неоснователни. Неоснователно същите се навеждат и в касационната жалба като доводи за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Съдът е отговорил и на възражението, че при извършеното годишно оценяване не е отчетено обстоятелството, че през последните три месеца преди прекратяване на служебното правоотношение, жалбоподателят не е работил на длъжността "публичен изпълнител". Напротив, същият е бил публичен изпълнител, но командирован в друго звено на същата административна структура - Дирекция "Събиране" към ТД на НАП Варна. Като краен резултат съдът обосновано и правилно е приел, че при изготвянето на годишната оценка е спазена нормативно установената процедура и са съобразени поставените критерии за изпълнение. При тези констатации, които не са опровергани от касатора, административният съд правилно и обосновано е преценил, че оценката "неприемливо изпълнение" е поставена на служителя в съответствие с изискванията на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, като заповедта е издадена от компетентния орган в изискуемата от закона форма и съдържа предвидените в чл. 108 от ЗДСл реквизити. Административният съд, като е приел за неоснователна жалбата на касатора и я е отхвърлил, е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. С оглед на изложеното и доказателствата по делото решението на Административен съд - Варна като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,