Решение № 2728 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2017 г.

Решение № 2728 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. С. С. от с. Д., обл. К.. Жалбата е против решение № 4 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 101/2016 г. на Административен съд К.. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4639 от 05.11.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. В касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено оспореното уведомително писмо или да бъде върнато делото за ново разглеждане. Ответникът - зам. -изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да бъде отменено обжалваното решение и да бъде изпратена административната преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Алтернативно предлага ако съставът на ВАС счете, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания по прилагане на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 4 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 101/2016 г. на Административен съд К., е отхвърлена жалбата на А. С. С. против уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4639 от 05.11.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. С този административен акт на А. С. С. е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН: 10/140514/51853 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 4703,98 лева, по Схемата за преразпределително плащане (СПП) в размер на 2077,23 лева и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) в размер на 8769,22 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 15 550,43 лева, от които по СЕПП - 4703,98 лева; по СПП - 2077,23 лева; по НР1 - 8769,22 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен. Същият бил издаден от компетентен орган - по делегация от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ. Приел е също, че уведомителното писмо е било издадено в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - както по отношение пълното изясняване на релевантните обстоятелства чрез предвидените в приложимия закон начини и средства, така и по отношение осигурената възможност на заявителя да упражни правата си за участие, уведомяване и подаване на възражения в същото. Съдът е приел също, че в оспорения административен акт и в документите към административната преписка били посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Уведомителното писмо било издадено и при правилно приложение на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е счел, че от представените по делото доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е била установена констатираната при извършената административна проверка недопустимост за подпомагане по отношение площите на парцелите, посочени в уведомителното писмо. Тази парцели били недопустими за подпомагане и при извършените теренни проверки. Същите парцели попадали и извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Според изложеното в уведомителното писмо - колона 5 от таблицата на стр. 2 по СЕПП и обяснителните бележки към нея, се установява, че отказът за финансово подпомагане по СЕПП е на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия чл. право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ. А относно НР1 идентичното основание по колона 5 е чл. 16а, ал. 6 (изм.) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Основанието е, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. От събраните по делото доказателства се установява, че правилно е отказано финансово подпомагане на тези основания. Видно е от приложеното по делото доказателства "резултати от автоматични проверки на въведените данни" (л. 36 - гръб от делото), че от спорните два блока на земеделското стопанство (БЗС) - БЗС 20763-233-1-1 е бил частично недопустим с площ от 1,56518 ха, а БЗС 20763-231-1-1 е бил изцяло недопустим с площ от 18,86256 ха. За двата парцела е била извършена теренна проверка. Протоколът от теренната проверка е официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. В посочения протокол - колона № 11, са посочени и конкретните причини за недопустимост за подпомагане по чл. 2 от действалата към него момент Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). В протокола от теренната проверка за всеки от парцелите е посочена и причината за недопустимост за подпомагане - трайно пустеещи, необработваеми земи. Това, че парцелите не са в добро земеделски състояние е видно и от приложените към теренната проверка снимки, направени при извършената теренна проверка. Констатации от теренната проверка не са опровергани, а напротив - потвърждават се от заключението по СТЕ. Установява се също, че въз основа на извършената теренна проверка тези парцели не са били включени и в одобрения специализиран слой "площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Тези данни дават основание за извода, че по посочите фактически основания са били налице и правните основания за неговото издаване. Съответно по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. По СПП отказаното финансово подпомагане е според недопустимостта за подпомагане по СЕПП. В случая касаторът няма право на подпомагане по СЕПП, поради което и на основание чл. 15г, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. няма право на подпомагане и по схемата за преразпределителното плащане. А по НР1 са налице основанията по чл. 16а, ал. 6 (изм.) от Наредба № 105 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по- големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. С процесното уведомително писмо правилно е определен процентът на наддеклариране - 100 % и по трите схеми, което също се потвърждава от СТЕ. Въз основа на този процент правилно е определен и размерът на наложените санкции за бъдещ период при приложението на чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. за СЕПП и СПП, съответно чл. 16 от Регламент/ЕО/ № 65/2011 г. за НР1. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,