Решение № 12865 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2016 г.

Решение № 12865 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Калинови 2003" ООД, гр. С., чрез адвокат Н. А., срещу решение № 2591 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 521/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от дружеството иск. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил като неоснователен предявения от "Калинови 2003" ООД, гр. С. срещу Комисия за защита на личните данни иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представени пълномощни. В производствата, развили се пред Софийски районен съд и Административен съд С. град не са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващи възмездността на положения от адвоката труд. Посоченото в представените пълномощни, подписани единствено от упълномощителя, представляващ дружеството ищец, че е договорено и заплатено възнаграждение не установява реално извършено плащане. В тях липсва договореност относно размера и начина на плащане на адвокатското възнаграждение. Представянето на такива договори извън рамките на производството, за което са сключени, след приключването им, когато вече е постановено решение по съществото на спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно с оглед изхода на делото се явява и искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение