Решение № 5136 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2015 г.

Решение № 5136 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Бизнес консулт 07" ЕООД, против Решение № 687/2.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3082/14 г. по описа на Административен съд гр. П. /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожността на ревизионен акт № 131201940 от 12.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. П., потвърден с решение № 1258 от 27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") П. при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски без конкретизиран размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АС е повторно и в изпълнение указания, дадени с решение № 13340 от 7.11.2014 г. по адм. дело № 16431/2013 г. на ВАС, VIII отд., както и с оглед постановеното определение № 406 от 19.02.2015 г. Предмет на спора пред АС е било искане за прогласяване нищожността на ревизионен акт № 131201940 от 12.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД П. на НАП, потвърден с решение № 1258 от 27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") П. при ЦУ на НАП, в частта за начисления по чл. 177 ЗДДС ДДС в размер на 160 000 лева и за непризнат данъчен кредит в размер на 115 800 лева, ведно с лихви за забава. За да отхвърли жалбата съдът е приел за установено, че ревизия е повторна във връзка с решение № 1237 от 20.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П., с което е отменен първоначално издаденият ревизионен акт № 211102784 от 12.08.2011 г. В тази насока доводите на жалбоподателя, че дружеството не е уведомено за ревизионен доклад № 1102784 от 21.07.2011 г. и че този доклад е издаден в неосъществено ревизионно производство, съдът е приел за неоснователен. На следващо място съдът е обсъдил заповед за възлагане на ревизия № 1100475 от 28.01.2011 г., въз основа на която е започнало първоначалното ревизионно производство, съобщена лично на управителя на 11.03.2011 г., изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1102227 от 9.05.2011 г. и № 1102784 от 7.06.2011 г., съобщена по електронен път на 8.08.2011 г. и е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че не е била издавана и не е била съобщавана заповед за възлагане на ревизия № 1102784 от 7.06.2011 г. Факта, че заповед за възлагане на ревизия № 1102784 от 7.06.2011 г. е била последно издадената в това ревизионно производство, съдът е приел, че означава, че заповедта за определяне на компетентен орган, ревизионният доклад и ревизионният акт също ще бъдат с такъв номер. На следващо място съдът е приел, че първоначално издаденият ревизионен доклад № 1102784 от 21.07.2011 г. е съставен от ревизиращия орган и е подписан от него. Този ревизионен доклад е бил съобщен на дружеството-жалбоподател, видно от уведомлението със същия номер и дата. В хода на съдебното производство от дружеството-жалбоподател е представен ревизионен доклад № 1102227 от 21.07.2011 г., подписан от ревизиращия орган, и изпратен с уведомление от същата дата. Досежно това противоречие съдът е обсъдил от обясненията на процесуалния представител на административния орган, дадени в съдебното заседание на 8.03.2013 г., и е приел, че е допусната фактическа грешка, тъй като ревизионният доклад е изпращан неколкократно за съгласуване с юристите. При сравнителен анализ на двата ревизионни доклада № 1102227 и № 1102784 от една и съща дата съдът е приел, че съдържанието на двата доклада е идентично, както и таблиците в предложението за установяване на задължения. Техническата грешка е констатирана при изписване на номера на ревизионния доклад, която е установена и отстранена от органа, издал ревизионния доклад. Съгласно правилата на чл. 62, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДОПК съдът е приел, че ревизиращият орган може да отстрани допуснати очевидни фактически грешки по всяко време, включително след изтичане на срока за обжалване, като поправката се съобщава на ревизираното лице. В настоящия случай е направена поправка на номера на ревизионния доклад и така извършената поправка е съобщена на дружеството, поради което ревизионен доклад № 1102784 от 21.07.2011 г. не страда от такива съществени пороци, които да обосновават неговата нищожност. В тази насока съдът е приел, че нормата на чл. 17 ДОПК, гарантира правото на задължените лица на участие във всички производства, да изразят становище по събраните доказателства, и да правят писмени искания и възражения, а такова искане от страна на дружеството-жалбоподател не е било направено в хода на ревизията. Не на последно място съдът е приел, че първоначалният ревизионен акт № 211102784 от 12.08.2011 г. е издаден от оправомощения за това орган въз основа на заповед за определяне на компетентен орган № К1102784 от 21.07.2011 г., както е изисквала нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в редакцията до 1.01.2013 г.), т.е., издаден е от компетентен орган. Повторната ревизия е образувана във връзка с решение № 1237 от 20.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. и въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1107120 от 30.12.2011 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1201940 от 12.04.2012 г., издадени от директора на офис С. при ТД П. на НАП, упълномощен въз основа на заповед № РД-09-1193 от 20.12.2011 г. на териториалния директор на ТД П. на НАП. Заповед за възлагане на ревизия № 1107120 от 30.12.2011 г. е връчена на представляващия дружеството-жалбоподател на 17.01.2012 г., т.е. от тази дата се счита е започнала повторната ревизия, приключила на 17.05.2012 г., т.е. в определения от закона четиримесечен срок съгласно чл. 114, ал. 1 и 2 ДОПК (в редакцията към ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г.). В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен ревизионен доклад № 1201940 от 28.05.2012 г., връчен по реда на чл. 32 ДОПК на 27.06.2012 г. и лично на представляващия дружеството на 12.07.2012 г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К1201940 от 1.06.2012 г. е определен компетентен орган по издаването на ревизионен акт на "Бизнес консулт 07" ЕООД. На 12.07.2012 г. е издаден обжалваният ревизионен акт № 131201940 - предмет на настоящото съдебно производство. При така установеното съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които да обосновават прогласяване на нищожност на обжалвания ревизионен акт. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи в касационната жалба са идентични с изложените в първоинстанционното производство. Същите са подробно обсъдени от АС и изводите му се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Спорът по делото е допуснати ли са съществени процедурни нарушения при издаване на ревизионен акт № 211102784 от 12.08.2011 г., отменен с решение № 1237 от 20.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П., които воят до нищожност на същия, респективно нищожност на ревизионен акт № 131201940 от 12.07.2012 г., предмет на производството пред АС. Както правилно е приел АС, първоначалното ревизионно производство е било надлежно образувано, съгласно изискванията чл. 112, ал. 1 ДОПК. Първоначалната, както и последващи заповеди за продължаване на срока на ревизията са връчени на ревизираното лице. Съгласно чл. 113, ал. 3 ДОПК заповедта за възлагане може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице, и изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Обстоятелството, че заповед № 1102784 от 7.06.2011 г. е била връчена на представляващия дружеството-касатор едва на 8.08.2011 г. не опорочава ревизионното производство, защото изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Значение за броенето на срока на ревизията има първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, тъй като съгласно чл. 114, ал. 1 ДОПК, срокът започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизираното лице. Ревизионното производство е започнало и приключило надлежно, въз основа на издадените заповеди за възлагане на ревизия, в определения в тях срок и обхват, като са спазени изискванията на чл. 112-114 ДОПК. Относно довода за липса на ревизионен акт № 211102784 от 12.08.2011 г., правилно АС е приел, че се касае за очевидна неточност, която не влияе върху съдържанието на доклада, респективно върху съдържанието на издадения въз основа на него ревизионния акт, който е крайният акт, с който приключва ревизионното производство. В тази насока са неоснователни доводите на касатора, за липса на ревизионен доклад, респективно на издадения въз основа на него РА. Както е установено в хода на съдебното производство, извършената поправка на фактическа грешка е съобщена на дружеството, поради което ревизионен доклад № 1102784 от 21.07.2011 г. не страда от такива съществени пороци, които да обосновават нищожност на издадения въз основа на него РА. Доводите в касационната жалба за начина на връчване на ревизионен доклад № 1102784 от 21.07.2011 г., а именно чрез различен пощенски оператор и в изключително кратки срокове са ирелевантни, тъй като не рефлектират върху действителността на РА. Неоснователни са и доводите свързани с липса на връчени приложения към РА, тъй като както е приел АС приложените към ревизионния доклад доказателства макар да са неразделна част от него, съгласно чл. 117, ал. 3 ДОПК, не са елементи от съдържанието на ревизионния доклад, не са негови реквизити, поради което тяхното съобщаване не е задължително. Неоснователни са доводите за неизпълнение при извършване на повторната ревизия на указанията на решаващия орган дадени в отменителното решение, тъй като не са свързани с действителността на РА. Ирелевантни са подробните доводи в жалбата свързани с незаконосъобразността на РА, както относно отказано право на данъчен кредит, така и във връзка с реализираната отговорност на дружеството по реда на чл. 177 от ЗДДС, тъй като не са предмет на настоящото производство. Не на последно място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, в хода на административното обжалване ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Въпреки че в случая първоначалния РА е отменен за събиране на нови доказателства, то с факта на отмяната му се преклудира възможността за обжалване на акта включително относно неговата действителност. Решаващия орган не разполага с правомощие да обявява нищожност на РА, но то имплицитно се съдържа в т. 2 на посочената разпоредба. Ако се установи нищожност на първоначалния РА, то същата не влече задължително нищожност на процесния РА, а само би имала значение относно спазване на процедурата при издаване на РА в повторната ревизия. С отмяната на издадения в предходното ревизионно производство РА, "Бизнес консулт 07" ЕООД е получило търсената защита, като преписката е върната за нова ревизия. Неоснователни са доводите за нищожност на един отменен от ответника РА, дори в контекста на твърденията за нищожност на спорния РА. Спорният РА е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в който смисъл са направени фактически установявания от състава на АС и правните му съображения се споделят изцяло от настоящия състав. Предвид на изложеното и на осноавние чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,