Решение № 9150 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4842/2018 г.

Решение № 9150 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4842/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Люлин" - Столична Община против решение № 1180 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 41/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответницата - Олга Романова Генова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град обявява нищожността на заповед № РЛН17- РД09-957/13.12.2017 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, в частта й с която се отменя заповед за настаняване от 22.12.1993 г. и отменя заповедта в частта й, с която е прекратено наемното правоотношение с Олга Романова Генова. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорената заповед в частта й, с която се отменя заповедта за настаняване от 22.12.1993 г. Последната е стабилен административен акт, като в оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е посочено, нито фактическо, нито правно основание за нейната отмяна. Правилно съдът приема, че не са налице изискванията на чл. 99 и сл. АПК, а и приложението му е невъзможно, поради изтичане на законоустановените срокове. Следователно извън правомощията на административния орган е да отмени заповедта за настаняване, поради което заповедта в тази й част е нищожна. Правилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в останалата му част, с която е прекратено наемното правоотношение с Олга Генова. Като правно основание за това в заповедта са посочени чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (наредбата). Съгласно правилото на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, като нормата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от наредбата, е идентична с чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС. От приложените към административната преписка документи е установено, че основанието за прекратяване на наемното правоотношение е чл. 5, ал. 2, т. 1 от наредбата, съгласно която право да кандидатстват за настаняване под наема в общински жилища имат лицата, които поне един чл. от семейството (домакинството) е български гражданин с адресна регистрация и постоянен адрес на територията на Столична община повече от десет години без прекъсване. В случая по безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателката не е български гражданин. Съгласно първоначалната редакция на чл. 43 ЗОС в жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилища български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона. С изменението на цитираната норма - ДВ бр. 101/2004 г. отпада изискването нуждаещите се лица да са български граждани. При тези данни правилно съдът се позовава на нормата на чл. 26, ал. 2 от Конституцията на РБ, съгласно която чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. В случая в закона отпада изискването нуждаещите се лица, които имат право на настаняване в общински жилища да са български граждани, поради което законосъобразно съдът се позовава на нормата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове и прави извод за противоречие на подзаконовия нормативен акт със ЗОС и прилага закона. От изложеното следва, че не е налице правното основание на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, поради което изводът на първоинстанционния съд за противоречие на оспорената заповед с материалния закон, е законосъобразен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски следва да се осъди Столична община да заплати на Олга Романова Генова сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Фактът че възнаграждението не е в минимален размер не обосновава неговата прекомерност. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,