Решение № 8172 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6670/2016 г.
ВАСVI отделение27.06.2017 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 146 от 15.04.2016 г. по адм. д. № 578 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 8172 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6670/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение "Р. А." АД със седалище и адрес на управление гр. П. против решение № 146 от 15.04.2016 г. по адм. д. № 578 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана за възстановяване на суми без правно основание изх. № 29-02-1432211001-369 от 27.10.2015 г. на Директора на РЗОК - П. Изложените съображения релевират материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. О. Д. на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство е писмена покана изх. № 29-02-1432211001-369 от 27.10.2015 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П., с която "Многопрофилна болница за активно лечение "Р. А." АД е задължена да възстанови неоснователно получени суми с общ размер 11 891 лв., представляващи цените на лечение по 21 истории на заболяване по девет клинични пътеки през месеците юли и август 2015 г. Контролният орган - лекар контрольор от РЗОК - П., е установил, че изпълнителят на болнична помощ по договор с НЗОК е допуснал нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека, изразяващи се в необосновани хоспитализации, непроведени задължителни лечебни процедури, неизготвена медицинска документация и др. По искане на двете страни е била допусната съдебно-медицинска експертиза със задача да даде заключение по въпросите, поставени в писмени молби, във връзка с извършените хоспитализации и провеждане на леченията съобразно съответния лечебно-диагностичен алгоритъм. Експертизата е била извършена от вещо лице д-р С. Г., който е заявил, че работи в Националната здравноосигурителна каса без да конкретизира длъжността си и съответното структурно звено - централно управление или директор на дирекция в РЗОК - П. С определение от съдебно заседание на 16.03.2016 г. Административен съд - П. е оставил без уважение възражението на жалбоподателя против вещото лице с мотиви, че вещото лице носи отговорност за даденото заключение, искането за отстраняване е следвало да бъде направено по-рано и уважаването му ще забави хода на процеса. С определение от същото съдебно заседание съдът е дал ход по същество. С постановеното решение е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, след като е приел, че констатациите на административния орган не са опровергани от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Решението на Административен съд - П. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 196 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 396 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). На основание чл. 196, ал. 1 от ГПК разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК не допуска участието на вещо лице, относно което съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В същия смисъл разпоредбата на чл. 397 от ЗСВ установява правило, че не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност. Вещото лице д-р С. Г., извършило експертизата, е служител на Националната здравноосигурителна каса, която е страна - възложител по сключения договор № 140253/25.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ с изпълнител "МБАЛ Р. А." АД. Лечебното заведение изпълнява дейности за болнично медицинско обслужване на здравноосигурени лица и носи отговорност за възстановяване на неоснователно получени суми от бюджета на НЗОК. Служебното положение на вещото лице и неговата ангажираност с административния орган създават основателно съмнение в незаинтересоваността и безпристрастността му, което е основание за отстраняването му. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ГПК всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. Искането може да бъде направено във всеки момент до приключване на устните състезания, в който страната узнае за наличие на основание за отвод. Съдът е длъжен да следи и служебно за наличието на основание за отстраняване, а вещото лице има задължението по чл. 196, ал. 3 от ГПК незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. Последните процесуални правила не са били спазени и съдът неправилно е приел, че искането на насрещната страна за отстраняване на вещото лице е несвоевременно и следва да бъде оставено без уважение. С чл. 396, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. Специалист, който не е включен в съответния списък, може да бъде вещо лице при необходимост (ал. 2). По делото липсват данни, че името на назначеното от съдебния състав вещо лице С. Г. фигурира в утвърдения списък по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ и евентуално, че е съществувала необходимост за назначаване на вещо лице, което не е включено в списъка. Обжалваното съдебно решение е постановено съществени нарушения на съдопроизводствените правила за събиране на доказателства, което налага отмяната му и връщане на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Вещото лице следва да бъде определено при спазване на съдопроизводствените правила, за да се осигури неговата обективност, безпристрастност и попълването на делото с надлежно събрани доказателства за изясняване на спорните факти. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,