Решение № 14961 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2018 г.

Решение № 14961 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АП), подадена срещу решение № 7463 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 4953/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Г. Бошнаков е отменена издадена от касатора заповед № ЧР-01-70/04.05.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. (по здравословни причини). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Бошнаков оспорва жалбата и с доводи в писмен отговор моли да се потвърди решението на АССГ, с присъждане на разноски за тази инстанция съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Липсва легална дефиниция за това понятие, но според константната съдебна практика обективна невъзможност е налице, когато: е създадена нова фактическа обстановка; тя води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното отношение, т. е. съответната невъзможност е възникнала независимо от волята и поведението на страните. В случая такава невъзможност е обусловена от несъответствието в образованието, с професионалното направление и стаж по специалността за длъжността директор на дирекция "Информационно обслужване и технологии" в Агенция по вписванията, заемана от Бошнаков. Същият е магистър по специалността "Подемно-транспортни машини и системи", а сега се изисква професионално направление "Информатика и компютърни науки", каквото през 1986 г., когато е завършил висшето си образование служителят, не е съществувало. Измененията са въведени с § 10 от ПМС № 80/06.04.2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на АП, който параграф впоследствие е отменен с решение № 5921 от 12.05.2017 г. по адм. дело № 13776/2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Няма спор, че това несъответствие е било налице към датата на издаване на оспорената заповед - 04.05.2015 година. АССГ подробно е анализирал новата фактическа обстановка и правилно е приел, че нормативната промяна е правно релевантен факт, довел впоследствие до изменение в изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика, която промяна е непреодолима за двете страни. Същевременно обаче с нито едно доказателство по делото не е установено от момента на промяната в изискванията за длъжността до момента на издаване на процесната заповед да е налице невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност. Напротив, видно е, че той от 2012 г. е бил в състояние фактически да изпълнява заеманата длъжност, а освен това макар и машинен инженер по технически науки е имал завършени курсове и специализации, свързани с дейността на оглавяваната дирекция. Показателна в тази насока е годишната му оценка за 2014 г. - "Изпълнението надвишава изискванията". В тази връзка обосновано АССГ е посочил, че новите изисквания биха били относими към друго лице, което би заело длъжността в бъдеще време, но не и към Бошнаков. Следователно липсата на една от трите кумулативни предпоставки води до заключението, че липсва обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и заповедта правилно е отменена. Предвид изложените съображения не са налице основания за отмяна на постановеното от АССГ решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на реално направените разноски, поради което АП следва да се осъди да му заплати сумата 500 лева адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,