Решение № 12203 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2014 г.

Решение № 12203 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1861/11.08.2014 постановено по адм. д. № 1225/2012 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 131104624/22.12.2011 г., издаден от Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 275/13.03.2012 г. на Директора на Дирекция лОУИы/ново наименование лОДОПы/ - гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при неправилно прилагане на закона- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът по касация "Декада" ООД, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от адв. Бангеев, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. С Решение 1861/11.08.2014 постановено по адм. д. № 1225/2012 г., Административен съд гр. Пловдив e отменил Ревизионен акт № 131104624/22.12.2011 г., издаден от Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 275/13.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /ново наименование "ОДОП"/ - гр. Пловдив в частта на непризнат данъчен кредит в общ размер на 143 223 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 20 462,11 лв. по доставките от доставчиците "Станев" ЕООД, "Мийт БГ" ЕООД, "Вангера мийт" ЕООД и "Малевентум" ЕООД. В останалата част жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени тази част на ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано предаването на стоките по доставките по процесните фактури, издадени от от доставчиците "Станев" ЕООД, "Мийт БГ" ЕООД, "Вангера мийт" ЕООД и "Малевентум" ЕООД. От писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице се установява, както факта на предаване на стоките по процесните фактури, така и факта на заплащане цената на доставчиците, с което съдът е приел реалност на доставките. Приел е за установено завеждането на стоките по стоково-материалните сметки при ревизираното лице, движението на стоките и тяхното осчетоводяване. Направил е извод, че от анализа на всички относими документи се установява реалното прехвърляне на правото на собственост върху процесните месни продукти. Тези документите са представени още в хода на ревизионното производство, но необосновано не е била ценена доказателствената им сила. Наред с това, не са били констатирани и нередовности при счетоводното отразяване на доставките при доставчиците. За релевантно с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, съставът на АСП е намерил изпълнението на изискванията по отношение на конкретната доставка, предвид което е счел за неотносим към упражняване на това право произхода на стоката. Касационната жалба е частично основателна. Решението е правилно в частта с която е признато правото на данъчен кредит по фактурите издадени от "Станев" ЕООД, "Мийт БГ" ЕООД, "Вангера мийт" ЕООД, в останалата част относно фактурите издадени от "Малевентум" ЕООД същото е неправилно и следва да бъде отменено. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните месни продукти. Установено е, че ревизираното дружество в процесните периоди е разполагало с обект "Транжорна за бяло месо" в с. Звъничево, като съгласно техническата и технологична документация цехът разполага със всички необходими производствени, хладилни и обслужващи площи, технологично оборудване /машини и съоръжения/, кадрови потенциал и технологична организация за преработка на 5 000 кг. охладено или замразено бяло или червено месо. Вторият обект на жалбоподателя е обект "Склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход", находящ се в с. Ветрен дол, община Септември, собственост на "Станев" ЕООД, гр. Пазарджик. Съобразно Договор от 1.10.2009 г. жалбоподателят е ползвал и хладилна камера № 2. Изводът, който е направило вещото лице е, че през 2010 г. жалбоподателят е разполагал с необходимия капацитет за технологична обработка /транжиране/ на фактурираните по процесните 28 броя фактури количества суровина, съхранение и продажба на стоките предназначени за директна реализация. Вещото лице е приело, че жалбоподателят е разполагал с технологични възможности за реализацията на произвежданите асортименти, тъй като е бил в състояние да осигури на необходимата температура за съхранение на охладено птиче месо за обработка и готови за реализация пилешки продукти. В експертното заключение е посочено, че жалбоподателят е разполагал с наети под наем два автомобила с хладилни камери "Скания" и "Мерцедес", като за процесния период е разполагал с необходимия кадрови ресурс, съгласно съществуващата и проверена документация предприятието отговаря на технологичните и санитарни изисквания на ДВСК за 2010 г. В експертизата е установено, че за процесния период, дружеството разполага с необходимия кадрови ресурс, освен това през 2010 в предприятието са налице технологични възможности за реализацията на дейностите по преработка на охладено и замразено пилешко месо с оглед наличния персонал, съоръжения, хладилни площи осигуряващи необходимите температурни режими. Относно доставчика "Станев" ЕООД по фактури на обща стойност 12 485,98 лв. за период м. 07.2010 г., подробно описани в РА, с предмет на доставката - свински джолан, пилешки сърца, пилета, пилешки разфасовки са били представени копия на издадените фактури, търговски документи към тях, документи за плащане по фактурите, фактури от предходни доставчици на стоките, договори за наем на два броя товарни автомобили, сключени между "Станев" ЕООД и "Декада" ЕООД, свидетелства за регистрация и удостоверение за регистрация от МЗГ; декларация от управителя. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по ССчЕ се доказва както произхода на стоката - ВОД от Румъния, така и начисления данък, като фактът на прехвърлянето на собствеността на стоките е документиран със стокова разписка. Относно доставчика "Мийт БГ" ЕООД по фактури за м. м. 05, 06. 07, 08, 09 и м. 10.2010 г., подробно описани в РА, на обща стойност 65 163,32 лв. с предмет на доставка птиче месо, правилно първоинстанционният съд е приел за доказана реалността на спорните доставки. Изводите му се базират на удостовереното с преки доказателства предаване и приемане на процесната стока между страните по пряката доставка. С тях, предвид установеното от заключението на ССЕ съответствие досежно вида на стоките и техните количества, вписани във фактурите, търговските документи, стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи, практически е извършено индивидуализирането на стоката съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Установеното от вещото лице влагане на доставените стоки, заприходени като материали, в готова продукция и разплащането на доставките, на свой ред, се явяват косвено доказателство за реалното им осъществяване. Относно доставчика "Вангера Мийт" ООД за м. м. 05, 06, 07 и м. 08.2010 г., по фактури подробно описани в РА, в общ размер на 50 194,32 лв., с предмет на доставка птиче месо - стоки, по делото се е доказало, че процесната стока е внесена от Полша от "Райкомерс 2010" ЕООД, в последствие е продадена на "Паликарс" ЕООД, което дружество я препродава на "Вангера Мийт", а то от своя страна на жалбоподателя. Извършената сделка се явява транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ, като реалността й се доказва от приложените по делото протокол от полските ветеринарни власти, ЧМР, търговски документи, Протокол за извършена проверка серия АА № 0099731/30.11.2010 г., издаден от ТД на НАП град София. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че след като сделките са финансирани при условията на факторинг, то в случая реалността на доставките е била контролирана и от трето лице - "Райфайзенбанк" АД. И трите доставчика разполагат с ветеринарномедицинско разрешително за упражняване на дейности, свързани със суровини и хранителни продукти от животински произход. Прави впечатление, че посочените количества и видове меса във фактурите и в съставените стокови разписки съвпадат както по дати на съставяне, така и досежно идентичността на съдържащите се в тях данни, индивидуализиращи отделните партиди месо. Изводът за идентичност се потвърждава и от заключението на вещото лице, по - конкретно след съпоставяне на данните, посочени във фактурите и придружаващите ги търговски документи. Издадените фактури са включени в справките - декларации и в дневниците за продажби по ЗДДС за периода на издаването им, данъкът е начислен по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС от издателите им. Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Предвид така изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е направил обоснован на доказателствата извод за реалност на доставките, въз основа на който е достигнал до законосъобразния правен извод за материална незаконосъобразност на спорния РА, в частта относно доставките от "Станев" ЕООД, "Мийт БГ" ЕООД, "Вангера мийт" ЕООД, тъй като не са налице предпоставките за приложението на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При направения извод за реалност на спорните доставки доставчиците са имали задължение за начисляване на ДДС, което е сторено от тях правомерно и не е налице основание да се откаже на получателя на доставката правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Ето защо, решението в обжалваната част, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Според настоящата касационна инстанция решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно в частта му, в която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Малевентум" ЕООД за м. 05 и м. 06. 2010 г., на обща стойност 15 389,38 лв., с предмет на доставката птиче месо - пилета и пилешко филе. При доставки на стоки, основната предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит е прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката от доставчика на получателя. В случая правилно съдът е приел, че този релевантен факт не е доказан. Съдът е обсъдил представените от преките доставчици доказателства за, дадените от тях писмени обяснения, както и наличните по делото доказателства за производствена база и транспортни средства, с които е разполагало "Малевентум" ЕООД, но предвид липсата на доказателства за предаване и приемане на стоката, правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Освен това при извършената насрещна проверка на предходния доставчик на пилешкото месо - "Жанутрейд" ЕООД с предишно наименование "Саранда трейд" ООД се е установило, че фактурите издадени от "Саранда трейд" ООД на "Малевентум" ЕООД са от м. 08.2009 г., като се различават времево с почти една година от тези, издадени от последното дружество на "Декада" ООД. Също така от представените документи не се установява еднозначно кога са предадени/приети стоките, къде и от е станало това, транспортирането на същите между отделните обекти на доставчиците и ревизираното дружество, т.е. не е доказано извършването на доставка по смисъла на ЗДДС и на основанието за начисляването на данъка. Предвид изложеното касационният съд намира, че решението на АСП в тази си част е неправилно, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази му част. Законосъобразно е прието от приходните органи, че правото на данъчен кредит не е налице, тъй като не е доказано наличие на данъчно събитие - извършена доставка на стоки от страна на този доставчик. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на "Декада" ООД, съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 998,14 лв., вместо присъдените 1 118,24 лв. В касационната инстанция са представени доказателства за направени разноски от ответника по касация в размер на 600 лв., като съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена по съразмерност сумата от 460 лв. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение се дължи еднократно за двете съдебни инстанции, в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, или в случая - в размер на 1689,78 лв. определени съгласно на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на Д "ОДОП" е присъдена сума в размер на 1003,09 лв. пред първата инстанция, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 686,69 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,