Решение № 3010 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2018 г.

Решение № 3010 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, подадена чрез адв. Тодоров, срещу решение № 858/30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1958/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че следва да се вземе предвид последното изменение на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, което макар и да не е влязло в сила, очертава разбирането на законодателя, че определянето на ТБО въз основа на данъчната оценка на имота или отчетната му стойност е несправедливо. Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево противоречи на нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Подробни съображения излага в жалбата си. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУЗД, в алтернативност връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник - отдел "МДТ" при Община Царево, чрез процесуален представител, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд – Бургас е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ 5213014622/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Царево, потвърден с Решение № 52/14.06.2017 г. на началник - отдел "МТД" при община Царево, с който за "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София са установени задължения за такса битови отпадъци за 2017 г. общо в размер на 128 710, 46 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Дружеството е придобило собствеността върху поземлен имот с идентификатор 44094.22.ЗЗ с площ 64 453, 00 кв. м., в местността "Смайлов чаир" в землището на с. Лозенец, общ. Царево, видно от Нотариален акт № 67/13.12.2007 г. за покупко-продажба на недвижими имоти. За имота е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 0213003104/21.07.2010 г. Подадена е и Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти вх. № 0212000090/08.02.2008 г. Дружеството – жалбоподател е сезирало отдел "МДТ" при Община Царево с искане вх. № 53-01-433/03.04.2017 г. за издаване на Акт за установяване на задължения за ТБО общо за 11 недвижими имоти, като т. 1 на искането е относно процесния имот. На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за УПИ 44094.22.ЗЗ е издаден АУЗД № АУ521314622/27.04.2017 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ТБО за 2017 г. в размер на 128 710, 46 лева, като е представена подробна информация за начина на формиране на задължението. Органът по приходите е установил стойността на таксата битови отпадъци въз основа на декларираната от дружеството отчетна стойност на имота, която е по-висока от данъчната оценка. Първоинстанционният съд е отчел, че съгласно заповед на кмета на общината № РД-01-662 от 18.10.2016 г., местността "Смайлов чаир", в която се намира имотът, е включен в районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Направената съвкупна и поотделно преценка на събраните доказателства - данни по приложение № 1 и приложение № 2 към същата заповед с посочена честотата за сметоизвозване на съдовете по населени места в Община Царево за 2017 г., извадка от схема за разположението на контейнерите в местностите "Караагач", м. "Рибарницата" и "Смайлов чаир" в землището на с. Лозенец, множеството представени пътни листи на сметосъбиращите автомобили и разпечатките от GPS системата на Община Царево, е мотивирала съда да приеме, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване са реално предоставени от Общината. Според заключението на вещото лице по изготвената СТЕ процесният имот попада в зоната на територии, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване от Общината. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е счел, че издаденият АУЗД е законосъобразен, тъй като дружеството не е подало декларация до 30.11. на предходната година, за определяне на такса битови отпадъци според количеството битови отпадъци съгласно чл. 3, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Дружеството - касатор не е подало в нормативно установения срок декларация по чл. 3, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево. По силата на чл. 9 ЗМДТ на общинските съвети е делегирано правомощие да определят с наредба реда за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като в съответствие с нея уредбата е в приложената от администрацията и съда разпоредба на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево /Наредбата/. С неподаването на декларация за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци съгласно чл. 3, ал. 5 от Наредбата вр. чл. 67, ал. 3 ЗМДТ и при липса на предпоставките за несъбиране на такса по чл. 71 ЗМДТ, се дължи заплащане на ТБО в установените годишни размери и в пълен размер за компонентите по чл. 62 ЗМДТ - 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Несподелима е тезата на касатора, че в рамките на съдебното производство по оспорване на АУЗД следва да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствието на разпоредби от Наредбата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Спорът за законосъобразността на разпоредби от Наредбата е извън предмета на спора за законосъобразност на АУЗД, като инцидентна проверка и косвен съдебен контрол на подзаконовия нормативен акт е недопустим в настоящото производство. При законовата делегация по чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци. Размерът на ТБО за Община Царево, определен в Наредбата, е диференциран според субектите и вида на имота. Приложимата редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично регламентира възможността размерът на таксата да се определи върху основа, определена от Общинския съвет, в съответствие с което в чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата е прието размерът на ТБО за нежилищен имот, собственост на фирма, да се определя върху по- високата измежду отчетната стойност на активите по счетоводни данни към 31 декември на предходната година и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2. След като дружеството не е представило доказателства за различна отчетна стойност на актива към 31.12. на предходната година от вече декларираната, то правилно първоинстанционният съд е приел, че именно стойността при завеждането на актива е определящата основа. Наведените доводи във връзка с приетото изменение на чл. 67 от ЗМДТ, което влиза в сила от 1.01.2020 г. са ирелевантни, тъй като имат отношение към уредба, действаща занапред и като такава е неприложима. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, Административен съд– Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата от 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение