Решение № 13882 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2017 г.
ВАСVIII отделение16.11.2017 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 3152 от 05.05.2017 г., постановено по адм. дело № 11025 описа на Административен съд - С.-град за 2016 г., в частта, отменяща РА № Р-22221015009710-091-001/16.05.2016 г., издаден от М. А. К. - орган по приходите, възложил ревизията и И. Н. А., ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 1667/26.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-С., в частта за установените задължения за главници по чл. 19 ДОПК: ДОД - 3 672,27 лв., ДОО -. 8 742,50 лв., ЗЗО - 1 764,90 лв., УПФ - 1 881,54 лв., както и в частта на присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. Т. - Червилова срещу РА № Р-22221015009710-091-001/16.05.2016 г., издаден от М. А. К. - орган по приходите, възложил ревизията и И. Н. А., ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 1667/26.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-С., в частта за установените задължения за главници по чл. 19 ДОПК в общ размер на 16 061,21 лв.: ДОД - 3 672,27 лв., ДОО -. 8742,50 лв., ЗЗО -1 764,90 лв., вноски за УПФ - 1 881,54 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА А. Х. Т. - Червилова, ЕГН - **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП разноски по компенсация в размер на 1203,99 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13882 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП против Решение № 3152 от 5.05.2017 г., постановено по адм. дело № 11025 описа на Административен съд - С.-град за 2016г, с което е отменен РА № Р-22221015009710-091-001/16.05.2016 г., издаден от М. А. К. - орган по приходите, възложил ревизията и И. Н. А., ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с Решение № 1667/26.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП-С. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Посочено е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. на 26.09.2017 г. е направено чрез юрк. Аврамова възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът - А. Х. Т. - Червилова моли чрез адв. Желев да бъде отхвърлена изцяло касационната жалба, като се потвърди първоинстанционното решение по съображения изложени в писмено становище, депозирано в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски по делото, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АДмС - С. град е отменил РА № Р-22221015009710-091-001/16.05.2016 г., издаден от М. А. К. - орган по приходите, възложил ревизията и И. Н. А., ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 1667/26.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП-С., с която на А. Х. Т. - Червилова е определена по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК е отговорност за данъчни задължения и осигурителни вноски на "Каса енд стил" ООД общо в размер на 25 201,76 лв, . разпределени както следва: ДОД - 3 672,27 лв. и 1 815,83 лв. - лихви, ДОО - 8 742,50 лв. и 5 260,71 лв. - лихви, 330 - 1 764,90 лв. и 973,05 лв. - лихви, УПФ - 1 881,54 лв. и 1 080,32 лв. - лихви, както и лихви за фонд "ГВРС" - 10,64 лева. Първоинстанционният съд е установил липсата на основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 пр. 1 ДОПК. Съдът е приел, че не е доказано извършването на вредоносната дейност от ревизираното лице чрез укриване на факти или обстоятелства от орган по приходите, както и отсъствието на причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат - осуетената възможност за събиране на данъците. Касаторът обжалва решението, излагайки доводи за неговата необоснованост и материална незаконосъобразност, предвид наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК като особен вид солидарна отговорност за физическите лица - членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица. Възраженията от КЖ са основателни. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи субекти, задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1) лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4) невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Установено по делото е, че РЛ е било управител на "Каса енд стил" ООД през процесните периоди, за които са установени задължения за ДОД, ДОО, ЗЗО, УПФ и за фонд "ГВРС", ведно със съответните лихви за забава. Спорно е било дали управителят е отговорен за тези задължения, на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, относно наличието на предпоставките по т. 2, 3 и 4, посочени по-горе в настоящото решение. Според приходният орган А. Х. Т. - Червилова в качеството си на управител на дружеството е изпълнила съзнателно и умишлено чрез неподаването на декларации обр. 6, елементът от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, с оглед невнасянето на дължим данък върху доходите и ЗОВ. Лицето е можело да предвиди последиците от бездействието си и съответно да ги предотврати. Цитираното в случая неподаване на декларации е квалифицирано от ревизиращия орган като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това "укриване" предполага умишлени действия от страна на управителя на дружеството. В обсъждания казус страните не спорят, че с влязъл в сила РА № 2218-1402097-091-01/6.11.2014 г. са установени на "Каса енд стил" ООД задължения за плащане на данък по чл. 42-49 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, за НЗОК, за ДЗПО-УПФ, за фонд "ГВРС". При ревизията е констатирано, че дружеството не е представило доказателства, че е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Представило е справки по имейл за заетите лица по периоди и размер на възнаграждението, както и справка за осигуряваните лица през 2014 г. В РА е отразено, че са наети по трудови правоотношения от "Каса енд стил" ООД през ревизирания период 8 лица, назначени на длъжност "продавач - консултант", като същите не се осигуряват на друго основание и при друг работодател за ревизирания период. Доказано е още, че за периода на ревизията не са подавани от дружеството декларации - образец 6, съгласно изискванията на Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Прието е, че по реда на чл. 7, ал. 3 от КСО в случаите, в които възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и тези за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е положен трудът. За невнесените осигурителни вноски е начислена лихва на основание чл. 113 от КСО във връзка с чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от КСО. Посочено е относно дължимия данък върху общия доход, че доходите от трудови правоотношения подлежат на облагане с данък по реда чл. 10, т. 1 от ЗДДФЛ. С оглед на това, че ревизираното лице е подавало декларациите образец 1 на заетите лица с начислен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, ревизиращият екип е счел, че възнагражденията са изплащани в конкретния месец на начисляването. Във връзка с вноските за фонд ГВРС е констатирано, че основата е определена от ревизираното лице, съобразно разпоредбите на чл. 20 от ЗГВРСНР, като дължимите вноски за фонд ГВРС не са внесени в определения от закона срок. Влезлият в сила ревизионен акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като доказана и втората предпоставка за реализиране отговорността на лицето. Неподаването на декларации обр. 6 от А. Х. Т. - Червилова, в качеството й на управител на дружеството, съставлява в процесния казус поведение от вида на бездействие на РЛ като орган на управление на дружество по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Чрез него са укрити факти и обстоятелства от приходните органи, по смисъла, употребен в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, с оглед на нормативно установените задължения и в Наредба Н-8/29.12.2005 г. С неподаването на декларациите е възпрепятствано събиране на вземанията. В тази връзка следва да се отбележи, че подаването на декларации е едно от най-съществените и важни задължения на задължените физически и юридически лица. Такова подаване е регламентирано във всички данъчни закони, както и в законодателството, свързано със задължителното обществено осигуряване. Същността на декларирането се състои именно в посочване на предвидените в съответните образци на декларации, факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане, съответно със задължителното обществено осигуряване. В процесния случай на неподадена декларация, елементът от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, свързан с необявяването на факти и обстоятелства, е налице. Субект на укриването е управителят на дружеството, който съгласно текста на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. Касационната инстанция счита за доказано по делото, че РЛ в качеството му на управител на "Каса енд стил" ООД, е знаело за назначените лица по трудов договор в дружеството и за съдържанието на разчетно-платежните ведомости за работни заплати, както и че неподаването на декларации обр. 6 ще доведе до ощетяване на бюджета, респ. до бъдещо определяне на задължения на дружеството за данъци и осигуровки. Установена е също така и причинно-следствената връзка между това поведение на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с горецитирания РА от 6.11.2014 г. задължения за плащане на данък по чл. 42-49 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, за НЗОК, за ДЗПО-УПФ, за фонд "ГВРС". Обстоятелството, че не е подадена декларация, препятства в процесния казус приходната администрация да установи съответните задължения за данъци и осигурителни вноски, доколкото администрацията не е разполагала с изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение съобрази обстоятелството, установено по делото, че на 12.11.2014 г. А. Х.- Тодорова - Червилова е продала на А. Х. А. собствените се 50 процента от капитала на "Каса енд стил" ООД за сумата от 2 500,00 лева, както и че видно от писмо, изх. № С160022-178-0003084/24.03.2016 г. ТД на НАП С. - дирекция "Събиране", към 20.11.2015 г., публичните задължения на "Каса енд стил" ЕООД са в размер на 54 725,08 лв., за чието събирането е наложен запор на банкови сметки с Постановление № 53-06-875/20.11.2015 г. Задълженията обаче не са обезпечени, защото дружеството е без декларирани банкови сметки. В писмото на дирекция "Събиране" е отбелязано, че до 12.11.2014 г. управители и собственици на капитала на дружеството са били В. Т. Д. и А. Х. Т. - Червилова, след което капиталът и управлението е прехвърлено на лицето А. Х. А.. Дирекция "Събиране" при ТД на НАП С. е констатирала, че на 05.11.2014 г. дружеството е продало два броя собствени МПС, на "Домстил инженеринг" ООД, чийто управители са същите лица - В. Т. Д. и А. Х. Т. - Червилова, както и че на 30.04.2015 г. и на 6.10.2015 г. новият управител на дружеството А. Х. А. е продал и останалата част от активите, /три броя МПС/ на "Домстил инженеринг" ООД. Доказана е и четвъртата предпоставка - невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. При така установените по делото факти и обстоятелства, настоящият касационен състав преценява като налични всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която РА е отменен досежно установените задължения за главници по чл. 19 ДОПК в общ размер на 16 061,21 лв., а именно ДОД - 3 672,27 лв., ДОО - 8 742,50 лв., ЗЗО - 1 764,90 лв., УПФ - 1 881,54 лева, вместо което жалбата на РЛ да бъде отхвърлена в тази й част. Първоинстанционното решение обаче, е правилно в частта, отменяща начислените лихви за забава върху задължението за плащане на ДОД, ДОО, ЗЗО, УПФ и фонд ГВРС. О. по чл. 19, ал. 1 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата трябва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и за лихвите върху тях. Не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 1 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, поради което отговорност на ревизираното лице за лихви е незаконосъобразно установена. В следствие на изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е уважена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА относно вменените му задължения за лихви в общ размер на 9140,55 лв., е валидно, допустимо, правилно и следва да се остави в сила. С оглед на резултата по спора, решението на АДмС - С. град, трябва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на жалбоподателката разноски в размер на 760 лева. При този резултат на делото, разноските на страните трябва да се преизчислят съобразно уважената и съответно, отхвърлена част от жалбите и да се извърши компенсация. В полза на дирекция "ОДОП" - С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции - в размер общо на 2023,68 лв., /за всяка инстанция по 1011,84 лв. - определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г./. На ответника по касация съобразно отменената част от РА следва да се присъдят разноски в размер на 819,69 лева. А. Х. Т. - Червилова трябва след компенсация да бъде осъдена да заплати на Д "ОДОП" гр. С. сумата от 1203,99 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,