Решение № 11319 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Бека Роуд Асистанс ЕООД, с [ЕИК], подадена чрез упълномощения адвокат В. Бърчев, срещу Решение 252 от 08.03.2023 г., постановено по адм. д. 1038 по описа на Административен съд София област (АССО) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22002321002627-091-001 от 22.02.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, в потвърдената част с Решение 1236 от 08.08.2022 г., издадено от лице, действало за директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д ОДОП) - гр. София, с който са установени задължения на Бека Роуд Асистанс ЕООД, както следва: 1. задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 130328,94 лв. и лихви в размер на 42611,02 лв.; 2. задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер 34918,65 лв. за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. и 2020 г., ведно със съответните лихви. Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати разноски за производството в размер на 13526,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността на акта. Излагат се подробни съображения във връзка с неназначаването на съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) в хода на първоинстанционното производство, с неизпълнението на възложената съдебно строителна експертиза (СТЕ), за която не бил внесен определеният депозит и с недопускане на гласни доказателства за установяване на относими към спора обстоятелства. Поддържа се становище, че така допуснатите процесуални нарушения са довели до ограничаване на правото на защита на дружеството и е резултирало в постановяването на неправилен и необоснован съдебен акт. На следващо място се твърди необоснованост на изводите на съда, че по делото не са налице доказателства за извършване на процесните доставки, тъй като съдът изцяло възприел констатациите на приходната администрация за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, извършени от Панама Делишън ЕООД, Манчев строй 83 ЕООД, Евростил 2017 РБ ЕООД, Ди Ли я ЕООД, София Тен ЕООД, Сикс БГ ЕООД, Иванова Строй 2017 ЕООД и не съобразил, че от страна на ревизирания субект са представени всички възможни доказателства, които биха могли да съществуват, които са в правната и фактическа власт на това лице и са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставката. Прави се позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в решенията по дела С-18/13, С-342/11, С-80/11 и С-142/11. Твърди се, че съдът не обсъдил представените доказателства в тяхната пълнота и взаимовръзка, което го довело до необосновани фактически изводи за липса на реални доставки, респективно до неправилни правни изводи за незаконосъорбазно ползван данъчен кредит по спорните фактури. На следващо място съдът не съобразил, че в спорния РА не се съдържат конкретни фактически обстоятелства, които да са възприети от приходните органи и с които да са мотивирани изводи за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2017 г., 2018 г. и 2020 г. респективно за определянето на допълнително установените задължения по ЗКПО за посочените данъчни периоди. Излагат се подробни съображения по същество на спора, като се мотивират и твърдения, че съдът допуснал процесуални нарушения, които са свързани с необсъждане на събрани по делото доказателства и с неправилна преценка на приети такива. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на РА в оспорената пред съда част. Касационният жалбоподател се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Моли присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът - директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд, представляван от упълномощения процесуален представител юрисконсулт Зарева. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждането на разноски съобразно представена нарочна молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е бил РА Р-22002321002627-091-001 от 22.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение 1236 от 08.08.2022 г., издадено от лице, действало по заместване за директор на Д ОДОП - гр. София, с който са установени задължения на Бека Роуд Асистанс ЕООД, както следва: 1. задължения по ЗДДС общо в размер на 130328,94 лв. и лихви в размер на 42611,02 лв.; 2. задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер 34918,65 лв. за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. и 2020 г., ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд приел за установено от представените електронни документи, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи, поради което направил извод, че заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад (РД) и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис, поради което издадените от тях документи са валидни. Съдът приел, че неспазването на срока за съставяне на РД няма за последица неблагоприятно засягане правото на защита на ревизираното дружество и не може да бъде квалифицирано като самостоятелно основание за отмяна на РА на това основание. Изложил съображения, че обжалваният РА е издаден в предвидената форма за валидност и съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК, като не се установяват пороци, касаещи неговата формална законосъобразност. Посочил, че анализът на събраните доказателства, дава основание да се направи обоснован извод, че РА е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, като всички актове в хода на ревизията били надлежно връчвани на ревизираното лице, била му е гарантирана възможността да ангажира доказателства и да прави искания за служебно събиране на доказателства от страна на приходната администрация. Съдът приел, че от приложените писмени доказателства в преписката било опровергано твърдението, че на ревизираното лице не били връчени конкретни искания за представяне на доказателства. Намерил за несъстоятелен и довода, че в хода на ревизията органите по приходите действали формално и субективно при събирането на доказателствата, както и че трябва да бъдат изключени от доказателствения материал протоколите за извършени насрещни проверки, тъй като те били съставени на 14.12.2021 г. - след датата, на която ревизията е следвало да приключи. Като бланкетни и опровергани от доказателствата по делото съдът преценил твърденията на настоящия касационен жалбоподател за допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и принципи относно осигуряване и гарантиране правото на защита в данъчния процес, на служебното начало и обективност при извършване на ревизията, за всестранност и пълнота на доказателствата, обоснованост на актовете, връчване на съобщенията. Мотивирал се, че всички събрани в хода на ревизията доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност, в резултат на което са направени правилни и обосновани изводи, обективирани в обжалвания РА. На следващо място съдът го преценил и като издаден при правилно приложение на материалния закон. По отношение отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури с предмет услуги - ремонт на МПС, услуга и материали, съдът приел, че органите по приходите са направили обоснован извод за липса на кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на това право. Взел предвид, че доставчикът Манчев строй 83 ЕООД и «София тен» ЕООД за процесните периоди, а останалите доставчици непосредствено след тези периоди, били служебно дерегистрирани, като за всички тях е установено, че имат изискуеми и неплатени публични задължения в особено големи размери, че не са подали декларация по чл. 92 ЗКПО. Съдът аргументирал становище, че основна и най-важна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е установяването по несъмнен начин на извършването реално на конкретната доставка на стоки или услуги, но направил извод, че «От събраните в хода на ревизията доказателства недоказано е останало именно наличието на тази основна и най-важна предпоставка.» Приел, че липсват достатъчно и годни доказателства, обосноваващи по недвусмислен начин, че Бека Роад Асистанс ЕООД е получило реално услугите, за които са били издадени въпросните фактури от процесните доставчици. Позовал се на това, че « в издадения РА, както и в потвърдителното решение на решаващия орган по чл. 152 ДОПК са изложени подробни, детайлни аргументи от страна на приходната администрация защо счита, че липсват реално извършени облагаеми доставки на стоки и услуги във връзка с всяка една от фактурите, за всеки един от доставчиците на ревизираното дружество и защо приемат, че въпросните доставки изобщо не са били получени, още по-малко - че са били получени в срок и с добро качество от Бека Роад Асистанс ЕООД». Доколкото в хода на съдебното производство не били ангажирани доказателства, които да дадат основание да бъде прието за установено от фактическа страна нещо различно и които да опровергават приетото от органите по приходите, съдът изцяло споделил аргументите, изложени от тях, че процесните фактури не документират реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което приел, че правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството трябва да бъде отказано. Позовал се и на направения от приходната администрация анализ, свързан с приетата в РА липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Посочил, че въпреки липсата на законово изискване получателят на една доставка на услуги да извършва проверка за материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика на стоки и услуги, несъмнено било необходимо ревизираното лице да положи обичайната грижа за проверка кому се възлага извършването на дадена услуга, особено ако се касае за такава специфична услуга, каквато е ремонт на МПС. За некоректно съдът приел позоваването от страна на настоящия касационен жалбоподател на решенията на СЕС по дела С-18/13 и С-342-11, доколкото, както било посочено в жалбата до съда, нито в РД, нито в РА, имало твърдения или доказателства от страна на органите по приходите, че Бека Роад Асистанс ЕООД участва или е свързано с извършване на данъчна измама, тъй като не това е основанието за отказ за признаване правото на данъчен кредит. По изложените съображения съдът приел, че оспорваният РА в частта по ЗДДС, е издаден при правилно приложение на материалния закон и отхвърлил жалбата в тази част. В частта от РА по ЗДДС за деклариран чрез СД по ЗДДС, но невнесен от ревизираното лице ДДС в размер на 37769,17 лв., съдът приел, че дружеството- жалбоподател не излага никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на РА в тази му част и не ангажира доказателства. Счел, че в тази му част РА е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената форма за валидност на акта, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, поради което отхвърлил жалбата и в тази част. Съдът приел, че в РА ясно и подробно са посочени конкретните фактически обстоятелства, приети за установени от органите по приходите и които обосновават извода кои конкретни разходи, по кои конкретно фактури не следва да бъдат признавани за данъчни цели и следва да бъде извършено преобразуване на финансовия резултат за всяка конкретна година. Наред с това, според съда, конкретно са посочени разходите, по кои фактури, издадени от кои конкретно доставчици, с каква данъчна основа и съответен ДДС, няма да бъдат признати за данъчни цели, както и са изложени мотивите на приходната администрация защо счита, че тези фактури не отразяват вярно стопанските операции и направените по тях разходи не трябва да бъдат признати за данъчни цели. Съдът не споделил тезата на настоящия касационен жалбоподател, че неправилно органите по приходите не са признали за счетоводни цели направените от Бека Роад Асистанс ЕООД разходи за ремонт на МПС, обективирани в издадените фактури от Панама Делишън ЕООД, Манчев Строй 83 ЕООД, Евростил -2017 РБ ЕООД, Ди Ли Я ЕООД, София Тен ЕООД, Сикс Бг ЕООД, Иванова Строй 2017 ЕООД с оглед безспорно установено обстоятелство, че ревизираното дружество е собственик на множество транспортни средства, изрично посочени в РД и това, че основната дейност на дружеството е транспортни услуги и пътна помощ, като част от основната му дейност през ревизирания период е изпълнена именно с тези транспортни средства, на които са извършени ремонти от посочените доставчици. Този извод съдът аргументирал с това, че в хода на ревизията и в хода на съдебното производство не били ангажирани доказателства, които да дават основание да се направи извод за реалност на фактурираните доставки на услуги, ремонт на МПС, от сочените доставчици. Според съда в конкретния случай, в представените в хода на ревизията документи във връзка с твърдените да са извършени от тези доставчици ремонти на притежаваните от ревизираното дружество МПС, липсва нужната конкретна информация доказваща фактическото изпълнение на фактурираните услуги. Счел, че издадените фактури и направените във връзка с тях разходи не отразяват вярно и честно извършените стопански операции, поради което тези разходи не следва да бъдат признавани за данъчни цели. По тези причини приел, че законосъобразно органите по приходите са извършили коригиране на финансовите резултати на Бека Роад Асистанс ЕООД за 2017 г. и 2018 г. в посока увеличение със стойността на отчетените разходи по спорните фактури на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни основания допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускането и оценката на доказателствата писмени, гласни и съдебни експертизи, което е довело до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Споделимо е и становището на представителя на прокуратурата за липса на собствени на съда фактически и правни изводи като задължителна част от съдържанието на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Яснотата относно предмета на оспорване е от съществено значение за провеждане на съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила, доколкото е свързана с коректното определяне на предмета на доказване и е от значение за дължимата от съда преценка досежно относимостта и допустимостта на ангажираните доказателствата. Тази яснота е предпоставка и за изпълнение на процесуалните задължения на съда по чл. 9, ал. 3 и чл. 170, ал. 3 АПК, както и по чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. В казуса предметът на оспорване е бил ясно и недвусмислено заявен с жалбата на Бека Роад Асистанс ЕООД до АССО, което е било достатъчно за коректно изпълнение от страна на съда, както на задължението му по чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК относно разпределението на доказателствената тежест, така и на задълженията му по чл. 163, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК (Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.) и по чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК (Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. и Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.). Въпреки това, с Разпореждане 1776 от 13.10.2022 г. първоинстанционният съд е дал общо указание до настоящия касационен жалбоподател относно разпределението на доказателствената тежест, което не кореспондира с конкретиката, която предполага изпълнението на цитираните по горе приложими разпоредби от процесуалния закон. Такива конкретни указания в съответствие с посочените изисквания, вкл. относно попълването на делото с конкретни доказателства с оглед установяване материалноправните и формални предпоставки за установяване на претендираните права от дружеството, не са дадени и след изпълнение от негова страна на указанието да прецизира доказателствените си искания и да посочи доказателствата, които желае да ангажира за установяване на онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Наред с това, както се написа, основателно представителят на прокуратурата аргументира становище за неправилност на обжалваното съдебно решение с липсата на собствени на съда фактически и правни изводи като задължителна част от съдържанието на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Вместо това съдът е препратил към установяванията, направени в РД, РА и решението на директора на Д «ОДОП» - София, което по принцип не е допустимо. Преразказал е извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и направените от тях констатации по фактите и изводите им въз основа на тях, без да съобрази, че описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява обсъждане и оценка на доказателствата. Последното налага заключение, че в решението по същество на спора, въпреки големия му обем, съдът не е извел собствени фактически констатации въз основа на доказателствата. Съдът не е съобразил също така, че в първоинстанционната жалба срещу РА, с която е бил сезиран, Бека Роад Асистанс ЕООД е релевирало твърдение, че ...При извършената ревизия не са обсъдени в тяхната съвкупност всички представени документи и писмени обяснения, което е довело до неправилни изводи, обективирани в обжалвания РА. Този довод на дружеството жалбоподател е следвало да бъде прецизиран. За това съдът му е дължал указания. Едва след това са били дължими указания по разпределението на доказателствената тежест и обсъждането на довода в контекста на приетото от органите по приходите и на това, което се установява от приобщените по делото доказателства част от преписката. При това, преценка за основателността му не може да бъде осъществена от настоящия съдебен състав, освен поради забраната по чл. 220 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и поради правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции, а и поради това, че се констатира несъответствие между обема на доказателствата, представени на АССО ведно с жалбата срещу РА (вж. придружителното жалбата писмо), които се съдържали « разпределени в пет папки» и тези изпратени от АССО към Върховния административен съд към касационната жалба, комплектовани в два класьора, въпреки че крайната номерация съвпада при съобразяване и на доказателствата, приложени в основното дело. За да направи решаващите си изводи, както по отношение установените задължения по ЗДДС, така и по ЗКПО, съдът се е позовал на процесуалната пасивност на настоящия касационен жалбоподател да представи доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство, като е изложил обобщаващи мотиви за недоказване на предпоставките, предвидени в закона за уважаване на претендираните от дружеството права. За да избегне този неправилен подход, довел в резултат до неправилен извод по същество на спора, съставът на АССО е следвало да отдели спорното от безспорното, като при това да съобрази и предмета на спорните доставки. В съответствие с него е следвало да даде конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест, за които се написа по горе, за да обезпечи провеждане на процеса на доказване на относимите към спора факти в съответствие със съдопроизводствените правила. Реалността на доставката е фактически въпрос и изисква извършване на преценка на конкретни факти. В тази насока единствено направената в открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. от АССО констатация, че ... е налице признание от ответника, че въпросните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит (на) дружеството жалбоподател, са включени в дневниците за покупки и в справката декларация по ЗДДС за ревизираните периоди.» не е достатъчна. Така, без да е налице яснота относно предмета на спорните доставки, във връзка с които Бека Роад Асистанс ЕООД е поискало допускането на гласни доказателства, респективно относно това какви факти се домогва да установи чрез показанията на свидетелите, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е оставил без уважение искането за разпит на свидетели с позоваване на разпоредбите на чл. 158, във вр. с чл. 57 ДОПК. Без тази яснота относно предмета на доставките, непрецизна е била и преценката относно това какви специални знания са необходими и допустими за изясняване на повдигнатия спор. Ако за изясняването му съдът е считал за необходимо, че следва да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, следвало е да укаже на Бека Роад Асистанс ЕООД необходимостта от тяхното събиране (чл. 163, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК), респективно е разполагал с правомощието по чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК при необходимост от назначаване на вещи лица при спазване на правилата за възлагане на депозита за изготвяне на заключението, вкл. при невнасянето му от страната, на която е указано това. Отделно от всичко изложено, разсъжденията на съда, обективирани на стр. 13 от обжалваното съдебно решение, във връзка с направеното от настоящия касационен жалбоподател позоваване на практиката на СЕС, не държат сметка, че видно в издаденото от директора на Д «ОДОП» - София Решение 1236 от 08.08.2022 г. (стр. 16) е прието, че съвкупната преценка на наличния по преписката доказателствен материал обуславя извод за злоупотреба с право, чиято цел е неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит от страна на ревизирания субект, който като получател по спорните фактури не е възможно да не знае, че те не документират реални доставки, както и че в случая цялостната преценка на установените в хода на ревизионното производство обстоятелства и факти обективно дават основание да се приеме, че е доказано наличието на сделки, с цел данъчна измама, като в тази връзка са направени и изводи в частта по ЗКПО. Като последица на изложеното съдът е дължал съответно даването на указания по разпределението на доказателствената тежест и по отношение така посочените обстоятелства. Така допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, доколкото ако не бяха допуснати, е било възможно съдът да достигне до други фактически и правни изводи. Тези нарушения от своя страна са довели до необосноваността на съдебния акт, предмет на контрол и постановяването му в нарушение на материалния закон. Следователно, налице е хипотеза по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, която обосновава необходимостта от отмяна на контролирания съдебен акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО при съобразяване на указанията, дадени в настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изпълни посочените по горе процесуални задължения, които са останали неглижирани при разглеждане на делото в съдебното производство пред АССО, в което е постановено обжалваното съдебно решение. На първо място следва да изясни въпроса с целостта на преписката, която е приложена по делото, а след отделяне на спорното от безспорното - да даде конкретни и пълни указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест и вземе отношение по допустимостта и относимостта на доказателствата, вкл. исканията за допускане на специални знания и приобщаване към делото на показанията на посочените свидетели. Едва след това съдът следва да пристъпи към обсъждане на материалната законосъобразност на РА. При това следва да съобрази, че разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Съдът следва да обсъди всички доказателства, да прецени стойността им и ясно да посочи кои значими за делото факти приема за установени и кои не. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение