Решение № 12729 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2020 г.

Решение № 12729 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуалния му представител срещу Решение № 7984 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 6593/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, ІV отделение. Решението се обжалва в частта, с която по жалба на Ш. А. от [населено място], е отменена заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали: 2, 98 ха от парцел с идентификатор 61604-464-20-1 и 0, 16 ха от парцел с идентификатор 65231-341-5-3 и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Касаторът счита, че съдът е трябвало да кредитира заключението по първата СТЕ. Позовава се на свое писмено становище, което е представено по делото и в него са оспорени констатациите на експерта. В касационната жалба се прави съпоставка на двете експертизи и различните методи използвани от вещите лица, като се поддържа твърдение, че не е обосновано в мотивите на решението защо се кредитира повторната експертиза. Заявява се искане решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Ш. А., чрез адв. Бузгьова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че постановеното решение в обжалваната му част е мотивирано, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер на 1 000 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, е образувано по жалба на Ш. А. от [населено място], против заповед №РД 46-139/28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта относно изключени от слой парцели, заявени за подпомагане със заявление за подпомагане с УИН 01.30.0517/75159, по което: БЗС № 61604-464-20-1 с обща площ от 11. 12 ха, находящ се в землището на с. Р., общ. Самоков и БЗС № 65231-341-5-3 с обща площ от 5. 51 ха находящ се в землището на гр. С., от който частично не са включени в окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. Тричленният състав е отменил заповедта относно: 2, 98 ха от парцел с идентификатор 61604-464-20-1 и 0, 16 ха от парцел с идентификатор 65231-341-5-3. В останалата част, с която жалбата е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си в оспорената част, съдът е приел, че заповедта в отменената й част е издадена при допуснато нарушение на материалния закон. В тази част са били налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. С оглед на това, съдът е отменил заповедта в изрично посочените части, като се е позовал на допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ, определящо допустимата за подпомагане площ от посочените парцели. Решението е правилно. Изложените оплаквания в касационната жалба са неоснователни и се свеждат до сравнителен анализ на двете изслушани по делото експертизи, като се твърди, че неправилно съдът е кредитирал повторната СТЕ и изцяло е съобразил решението си с нея. С обжалваната заповед на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., Министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2017 г. Одобреният специализиран слой е актуализиран, чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез самолетно заснемане през 2017 г. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които изцяло са съобразени с тези доказателства и с приложимия материален закон. Заключението на първата СТЕ е оспорено от Ш. А., поради което съдът не го е кредитирал и по делото е назначена допълнителна СТЕ. Съдът се е позовал на заключението на допълнителната СТЕ, като е приел, че същото е компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице е извършило анализ на ЦОФК и ново дешифриране, при което е установило, че процесните площи няма основание да бъдат определени като неподдържани или в недобро земеделско състояние. На база на допълнителното заключение, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон относно останалите извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. 2,98 ха от парцел с идентификатор 61604-464-20-1 и 0, 16 ха от парцел с идентификатор 65231-341-5-3. Въз основа на кредитираното заключение, съдът правилно е приел, че тези площи следва да бъдат включени в обхвата на допустимия слой за 2017 г. По отношение на тази част, касаеща недопустимата площ за подпомагане, са били налице основанията за подпомагане, уредени в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, приложими на основание чл. 40 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. Обосновано тричленният състав е приел, че Ш. А. е доказала възраженията си конкретно по всеки един от процесните имоти, още повече, че заключението по допълнителната СТЕ не е било оспорено и пред съда не са били изложени конкретни оплаквания във връзка с него. Вещото лице в кредитираното заключение дава подробен анализ на цифровата ортофотокарта в оспорената и част. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на допълнителната експертизата, едва с касационната жалба, е недопустимо и не може да бъде основание експертното заключение да не бъде взето предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. От протокола от проведеното откритото съдебно заседание на 01.06.2020 г. е видно, че при изслушване на заключението по СТЕ пред тричленния състав на Върховния административен съд, представителят на касатора не го е оспорил преди даване на ход на делото по същество и не е задал въпроси към вещото лице. Фактът, че в приложено по делото становище е изразено несъгласие със заключението на експерта не вменява задължение на съда да игнорира това заключение. Съгласно чл. 202 от ГПК, задължение на съда е да обсъди експертизата заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви защо я кредитира или не. В този смисъл тричленният състав е спазил процесуалното си задължение да обсъди заключенията на изслушаните по делото експертизи и е обосновал крайните си изводи. При обжалването не се сочат касационни основания различни от изразеното несъгласие с повторната експертиза. Фактите по делото са правилно установени, а към тях правилно е приложен материалния закон. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в оспорената част. При този изход от спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1 000 лв., съгласно представения списък и доказателства за плащане в брой на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия,