Решение № 8278 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14937/2018 г.

Решение № 8278 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14937/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Р. Кацарски от гр. [населено място], против Решение № 222/26.10.2018 г., постановено по административно дело № 6/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е прогласена за нищожна Заповед № 18-9762/18.12.2017 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър- Кюстендил. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда, възприел наличие на хипотезата по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК и мотивирали го да обяви за нищожна процесната заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което спорът да се реши по същество като се отмени заповедта на Началника на СГКК – Кюстендил и преписката се върне за ново произнасяне на административния орган. Касационната жалба се поддържа от адвокат С. Лазаров, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответната страна, Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, не се явява и не взема становище по спора. Подадена е и частна жалба от адвокат С. Манова, като пълномощник на заинтересованите страни Н. Панчева, С. Стефанов, В. Стоянова и Р. Азова, против Определение № 746/19.11.2018 г., постановено по делото, с което съдът е отхвърлил искането им за допълване на съдебното решение чрез присъждане на претендирани от тях разноски. Частните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Кюстендил е заповед, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 41112.503.4081 по одобрената кадастрална карта на гр. Кюстендил. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. За да прогласи нищожността на оспорената пред него заповед, съдът е установил, че е налице влязла в законна сила Заповед № КД-14-10-349/21.10.2011 г., с която същият орган, Началник СГКК – Кюстендил, се е произнесъл по искане със същия предмет и засягащо същите страни. С тази заповед е постановен отказ да се одобри изменение на КККР, по подадено от Р. Кацарски заявление от 02.08.2011 г. за обособяване от поземлен имот с идентификатор 41112.503.4081 по одобрената Кадастрална карта на гр. Кюстендил на два самостоятелни поземлени имота. Процесната заповед е постановена по заявление рег. № 01-365286/17.11.2017 г. на Р. Кацарски, с което отново е поискал изменение на КККР, в частта относно поземлен имот с идентификатор 41112.503.4081, чрез обособяване на два самостоятелни поземлени имоти с посочена проектна площ и граници, идентични със заявлението му от 2011 г. Тези факти, правилно са възприети като установяващи идентичност в предмета на двете административни производства, което сочи на недопустимо произнасяне по по-късно образуваното производство. Заявлението, по което е издадена оспорената заповед, е идентично като предходното, което е прието за неоснователно с влязъл в сила административен акт, като не се сочат нови факти и обстоятелства, които да отразяват настъпила промяна в обществените отношения. В случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, както правилно е приел съдът, съгласно която административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като едно от основните изисквания за допустимост на искането, е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Началникът на СГКК – Кюстендил е следвало да констатира недопустимост на искането, с което е бил сезиран и да прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт, който се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. При влязла в сила заповед между страните с идентичен предмет липсва компетентност на органа за последващо произнасяне. След като е сезиран със същото искане, без да се представят нови доказателства и без промяна на фактическите обстоятелства, при които е издадена предходната заповед, административният орган не е разполагал с правомощието да се произнесе по същество на заявлението на Р. Кацарски с рег. № 01-365286/17.11.2017 г. Съответно, като е издал нова повторна заповед по същия въпрос, органът е постановил административен акт извън своята компетентност, който правилно е бил прогласен за нищожен от съда. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Правилно съдът е отхвърлил искането на заинтересованите страни Н. Панчева, С. Стефанов, В. Стоянова и Р. Азова, да допълни съдебното решение в частта за разноските, като им присъди направените от тях разноски. Издирена и приложена е съответната на случая разпоредба на чл. 143, ал. 3 АПК, съгласно която лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен, имат право на разноски само в хипотезата, когато жалбата против този акт, е отхвърлена. В конкретния случай, тази хипотеза не е налице, тъй като оспореният акт е прогласен за нищожен, поради което определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,