Решение № 10471 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2011 г.

Решение № 10471 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационни жалби на Никола Велинов Христов от Благоевград и на директора на дирекция "Национален парк Рила" град Благоевград против решение от 14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 322/2011 г. на Административен съд Благоевград. Оплакванията в касационната жалба на Никола Велинов Христов са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Вторият касатор оспорва решението само в частта му за разноските, като твърди, че същите са неправилно определени от първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Христов и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Национален парк Рила". Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Никола Велинов Христов е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС Благоевград е отхвърлил жалбата на Никола Велинов Христов срещу заповед № 158/21.04.2011 г. на директора на дирекция "Национален парк Рила", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и срещу заповед № 159/21.04.2011 г., с която е прекратено служебното му правоотношение. Установено е по делото, че Никола Христов е изпълнявал длъжността "началник на отдел "Контрол и охрана" в дирекция "Национален парк Рила" Благоевград, като са му били възложени задачи по изпълнение на процедура за обществени поръчки, като не е изготвил в съответствие с действащото законодателство документацията за откриване на процедури по ЗОП, с решения № 1/20.12.2010 г. и решение № 1/9.02.2011 г. на директора на дирекцията, забавено е изпълнил възложени му седмични и периодични задължения, постановени с изрични актове на работодателя и обективирани в протоколи от седмични оперативки от 31.01.2011 г., 11.02.2011 г. и 14.03.2011 г., както и системно не е изпълнявал служебните си задължения, установени с длъжностната му характеристика. Със заповед № РД-37/13.04.2011 г. директорът на "Национален парк Рила" е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Христов, който с протокол от18.04.2011 г. е възприел описаната фактическа обстановка и предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", което е било наложено с оспорената пред АС Благоевград заповед. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Никола Христов е изслушан от наказващия орган на 15.04.2011 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал в определения му срок - на същата дата - 15.04.2011 г. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Неоснователни са възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице и нарушение по чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с тежестта на доказване. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за наличие на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователен е и доводът, че са нарушени чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че е налице основание за дисциплинарна отговорност и правилно административния орган е спазил изискванията на закона. Не е налице и нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Служебните задължения на лицето са изяснени, както при изготвяне на заповедта, така и в доклада на Дисциплинарния съвет, на които административния орган изрично се позовава в заповедта, т. е. те са част от административната преписка по издаване на акта. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 94 от ЗДСл, което е обсъдено и от първоинстанционния съд, но изрично се поддържа и в касационната жалба. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи, а твърдението, че срокът е пропуснат не съответства на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на дирекция Национален парк "Рила" се явява основателна. Основателно е възражението на касатора Дирекция "Национален парк "Рила", че съда неточно е изчислил редуцирания размер разноски в приложение разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, към който препраща ал. 5 на чл. 78 от ГПК. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата на Висшия адвокатски съвет № 1/2004 г. във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на същата наредба, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, поради което следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Поради това решението в частта му за разноските следва да бъде отменено и вместо него да бъде осъден Никола Христов да заплати разноски по делото в размер на 450 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,