Решение № 3231 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2013 г.

Решение № 3231 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна против Решение № 1281/22.05.2013 г. постановено по адм. дело № 3407/2012 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост, за наличието на които са развити подробни съображения в жалбата. Моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Мега Мол Русе" АД гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. Мила Димитрова, в отговор на касационната жалба и молба оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 03251200060/17.05.2012 г., поправен с РА за поправка на РА № 1201423/11.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 455/10.08.2012 г. на директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с койнто за "Мега Мол Русе" АД като ревизирано лице /РЛ/ са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06. и 07. 2010 г. в размер на 90 074 лв. главница и 393,99 лв. лихви за забава. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания ревизионния акт, като е уважил жалбата на "Мега Мол Русе" АД. Спорният въпрос в първоинстанционното производство е относно извършени вътреобщностни доставки на стоки - арматурно желязо, облагаеми като такива с нулева ставка по ЗДДС, с получател - Металком трейд ООД Унгария, извършени с транспорт на трето лице - "Стронг транс" ЕООД с 4 броя МПС. Доставките са декларирани като ВОД от РЛ, за което са представени 26броя товарителници /СМР/ и 26 броя писмени потвърждения от получателя. Приходните органи са приели, че не е доказано извършването на ВОД, тъй като не е установено извършването на транспорта поради недоказаност на материална обезпеченост с МПС на превозвача, ненамиране на шофьорите, липса на пътни листа, тахошайби и договори, установено разминаване между датите на СМР и данните за платени пътни такси, въз основа на ненамирането на фирмата-получател на посочения от нея адрес от унгарските митнически власти при проверка по линия на международния обмен, както и липсата на годни писмени потвърждения. В производство по оспорване съдържанието на документи, във фазата на съдебното оспорване, е открито такова по отношение на истинността на положените подписи за получател и превозвач върху всички СМР, както и на подписите върху кантарните бележки за оператори - шофьори. Приети са в съдебната фаза нови писмени доказателства относно заплатени пътни такси на ГКПП Дунав мост, относно деклариране на получените стоки от получателя пред националната данъчна служба на Унгария, гласни доказателства - св. Пашев, две заключения на съдебно-счетоводни експертизи и заключение на графологична експертиза. За да отмени РА съдът е приел, че по силата на неоспорените писмени доказателства - 26 броя писмени потвърждения, са изпълнени изискванията на приложимата разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред 2010 г./ Приел е, че по силата на договор между РЛ и получателя, Метал ком трейд ООД, Унгария, като купувач, е налице уговорка транспортът да се осигури от купувача. Приел е, че транспортът е извършен, установено е транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на друга държава-членка на ЕС. Приел е, че са налице и останалите предпоставки - и двете дружествата са регистрирани за целите на ДДС, издадени са надлежно оформени счетоводни документи. Счел е, че не са налице данни за данъчна измама и предвид установеното в хода на съдебното производство деклариране от страна на получателя на получените доставки в Националната данъчна и финансова служба на Унгария. Обжалваното решение е правилно. При пълно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани правни и фактически изводи относно незаконосъобразността на обжалвания пред него РА предвид приетото наличие на ВОД за данъчни периоди м. 06. и 07.2010 г. от РЛ за територията на друга страна-членка на ЕС, с получател Металком трейд ООД, Унгария. Съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Събрал е всички поискани и относими доказателства и доказателствени средства за спора, вкл. гласни доказателства и експертни заключения. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, вкл. и в откритото производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване на частни документи, отделени са спорните и безспорно, релевантни за спора факти и обстоятелства. Касационните оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1/ да е налице доставка на стоки, 2 /да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят притежава валиден VAT №, регистриран е за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД за м. юни и юли 2010 г., са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Извършено е пълно разплащане. Приложени са към фактурите писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници. Установено е, че транспортът е уговорен и осъществен от трето лице - "Стронг транс" ЕООД, при което необходимите документи за установяване на ВОД са тези по чл. 45, т. 2., б. "а" ППЗДДС. Обосновано е прието от съда, че са налице писмени потвърждения, съдържащи необходимите реквизити, приети като писмени доказателства и неоспорени като частни документи, по силата на които се удостоверява релевантният факт на преминаване и получаване на процесните стоки от територията на РБ до територията на друга държава-членка на ЕС. Въпреки липсата на пътни листи и тахошайби, извършването на транспорта е установено и по силата на данни за заплатени пътни такси на ГКПП "Дунав мост", издаденото удостоверение от Агенция Митници и събраните гласни доказателства. Събрани са данни, че дружеството- превозвач е разполагало с лиценз за извършване на международен транспорт на товари, с материална и кадрова обезпеченост да извърши транспорта. Налице са и годни транспортни документи за извършването на превоза - 26 броя СМР, за които са установява, вкл. и по заключението на графологичната експертиза, че са подписани и подпечатани от надлежни представители на фирмите на изпращача, превозвача и получателя. Липсата на отбелязване на дата и час на разтоварване не се отразява на годността и доказателствената им сила. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Нормативната уредба не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Въпреки това в случая не е без значение, че по силата на събраните писмени доказателства в хода на съдебната фаза на производството, се установява, че по спорните доставки е налице деклариране на ВОП пред надлежните данъчни власти от страна на дружеството - получател. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. В касационното производство не е доказано извършването на разноски, поради което съдът не присъжда такива в полза на дружеството - ответник по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение