Решение № 15605 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15523/2018 г.

Решение № 15605 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15523/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Чаушев, от [населено място], [адрес], чрез адвокат И. Ибришимова, против решение № 1587/11.10.2018 г., постановено по адм. дело № 264/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена подадената жалба срещу решение № 01/112/08198/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-013-6500/139 от 16.02.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Благоевград. Осъдил е М. Чаушев да заплати сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържа оплаквания за неправилност съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалваният административен акт. Прави искане за присъждане на разноските за две съдебни инстанции. Представени са писмени бележки. Ответната страна по касация - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград /ОД на ДФЗ-Благоевград/ в писмено становище от процесуален представител юриск. Д. Георгиев са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него моли съда, да остави без уважение касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба, подадена от М. Чаушев против решение № 01/112/08198/3/01/04/01 на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/139 от 16.02.2018 година. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този резултат е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане по мярка Създаване на стопанства на млади фермери с идентификационен номер 01/112/08198 на 10.09.2012 г. от М. Чаушев, сключения договор № 01/112/08198 от 6.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по посочената мярка, включително и относимите клаузи от договора, представеният бизнес план по мярката, както и че ползвателя е получил както първото, така и второто плащане на 2.03.2016 г. в договорения размер, при достигнат необходимия икономически размер на стопанството. Съдът е установил, че при извършената на 27.06.2017 г. проверка в стопанството на бенефициента, резултатите от която са отразени в съставения контролен лист е установено от контролните органи 23 400 дка картофи и 0. 665 дка угар при неясна граница между имотите на бенефициента Чаушев и бенефициента К. Манолева, като гъби кладница не са установени, тъй като не са намерени трупчета. В контролния лист е отбелязано от бенефициента, че трупчетата са откраднати, за което е подал жалба в полицията, но ще ги възстанови в кратък срок. В изпълнение на заповед е извършена повторна проверка, при която е установено, че са измерени картофи, посочени в приложение № 1 от таблица № 1, угар и гъби кладница не са установени, при наличие на разхвърлени пънчета върху затревена площ. Контролният лист е подписан без възражения при тези данни е установено, че икономическия размер на стопанството е 5. 08 икономически единици, при получено второ плащане за 12, 17 икономически единици. Предвид което е била извършена проверка от дирекция "Противодействие на измамите", резултатите от която са обективирани в докладна записка, съдържаща изводите, че не са изпълнени изискванията по чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/3.04.2008 г. бенефициентът да поддържа икономическия размер на стопанството, за който е получено второто плащане по чл. 6, т. 2, сочещи на умишлени действия за неправомерно получаване на средства от европейските фондове. Въз основа на което с писмо изх. № 01-13-6500/1233 от 23.10.2017 г. Чаушев е уведомен на основание чл. 26 от АПК вр. с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция и съответно е наложена такава. По делото е приета съдебно агроикономическа експертиза, както и че са събрани гласни доказателства. Въз основа на фактическите установявания, съдът е направил правни изводи, че обжалваното решение е било издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазени административнопроизводствени правила и материален закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, тъй като неправилно е тълкувано и приложено относимото право, и е необосновано, защото е постановено при пороци при установяване на фактите и извличане на правните им последици, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Административният съд-Благоевград не е обсъдил всички представени от М. Чаушев писмени доказателства, описани на лист 257 от делото, като фактурите за покупка на мицел за гъба "кладница" през 2015 г. и през 2017 г., приемо-предавателен протокол от 16.06.2015 г. и превозен билет от 13.10.2017 г. за дърва експедиция, които биха могли да послужат като доказателство за изпълнението на бизнес плана. Съдът не е направил преценка на констатациите от извършената проверка на място на 2.11.2017 г. и съобразяването им с представените писмени доказателства. По делото безспорно е било установено, че към момента на двете проверки на място през юни и юли на 2017 г. размерът на икономическите единици на стопанството на М. Чаушев е бил 5. 08 ИЕ, но също така са безспорни и констатациите от проверката на място на 2.11.2017 г. на същото стопанство за наличието на 600 кв. м дървени трупчета, заразени с мицел на гъба "кладница". Не са изложени мотиви какви са последиците от неизпълнение на задължението по договора от страна М. Чаушев за тези месеци от юни до началото на месец ноември на 2017 г., когато при извършената проверка на място е констатирано възстановяване на откраднатите трупчета. Няма отговор и на въпроса защо последната проверка не е зачетена от административния орган, след като решението му е издадено след нея, а и най-вероятно установеното от проверката на място му е станало известно. Прави впечатление, че обжалваното решение на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград е издадено и на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. По така посочените правни основания административният орган не е изложил никакви фактически обстоятелства, или в тази част решението е без мотиви според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че решението – индивидуалният административен акт е издаден изцяло на основание посочените разпоредби от Наредба № 9. Дори и позоваването на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е неправилно, тъй като в посочената разпоредба едното от изключенията за прилагането на ЗУСЕСИФ е и Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или акт по неговото прилагане, а Наредба № 9 е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, според § 4 от ПЗР на Наредба № 9. Съвкупността от допуснатите нарушения на фона на необсъждането на всички изложени до тук писмени доказателства и неизлагане на мотиви за тях представлява съществено процесуално нарушение допуснато от съда, което ако не бе допуснато, вероятно съдът би могъл да достигне и до друг правен извод. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора ще следва да се обсъдят всички писмени и гласни доказателства, ведно със заключението на вещото лице и изложат мотиви относно това кои факти и обстоятелства се приемат за доказани и кои не, които да се съпоставят с приложимото материално право от Наредба № 9. В тази връзка следва да се съберат и проверят доказателства кога и по какъв начин е променен бизнес-плана от М. Чаушев и как е уведомен за това ДФЗ, каквито доводи се съдържат в делото. По искането за разноските, направени пред касационната инстанция настоящият съдебен състав не следва да се произнася с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като това следва да се направи от административния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, върховният административен съд, четвърто отделение