Решение № 8474 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15755/2011 г.

Решение № 8474 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15755/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Белла България" АД против решение № 4375 от 11.10.2011 г. по адм. дело № 6335/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. "Лалов и Вачев" ЕООД, чрез пълномощника си е представило писмен отговор, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Белла България" АД против решение № 159 от 12.05.2010 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искането за заличаване на марка рег. № 61838 "НАРОДНА ТРАПЕЗА/NARODNA TRAPEZA" с притежател "Лалов и Вачев" ЕООД. Производството пред административния орган е започнало по искане на "Белла България" АД за заличаване на регистрацията на марка "Народна трапеза", която е словна, с притежател "Лалов и Вачев" ЕООД, за следните класове: 29 - месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; мляко и млечни продукти; яйца; консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета; конфитюри; компоти; и клас 35 - реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административни дейности; представяне на стоки; насърчаване на продажбите в компютърната мрежа; проучване на общественото мнение; он лайн реклама в компютърната мрежа; рекламни текстове; разпространение на мостри; телевизионни реклами; търговска информация. Марката е с приоритет от 08.02.2006 г. "Белла България" АД е притежател на следните марки: 1. "Народен" словна, която е заявена на 05.03.2004 г. и се отнася до класове: 20 - пластмасови контейнери за опаковки; сандъци за месо, неметални, сандъци от дърво или пластмаса; 29 - месо, риба, птици дивеч; месни екстракти; колбаси; кренвирши; консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца, мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини; и 30 - кафе, чай, захар, какао, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе; брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи; мед; мая, бакпулвер; горчица; оцет, сосове; подправки. 2. "Народен" - комбинирана, заявена на 17.04.2006 г., за класове от 1 до 45. В искането си за заличаване на марката на "Лалов и Вачев" ЕООД, на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения, дружеството сочи, че използването на прилагателното "народна" в същата има вероятност да доведе до объркване на потребителя относно произхода на стоката поради смислово, визуално и фонетично сходство на двете марки. Съдът е изслушал съдебно-маркова експертиза, според която е налице сходство в стоките, за които са регистрирани двете марки, както и, че в състава на марката "Народна трапеза" се включва марката "Народен" на жалбоподателя. Съдът, при изложените фактически обстоятелства, е приел, че законосъобразно административният орган е отхвърлил искането на жалбоподателя за заличаването на марката на ответното дружество на основание чл. 26, ал. 3 вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Посочил е, че разпоредбата предвижда забрана за регистрация на марка, идентична или сходна на по-ранна марка при наличие на идентичност или сходство между стоките/услугите на марките, когато съществува вероятност от объркване на потребителите, като в случая не са осъществени кумулативно визираните елементи на фактическия състав. Приел е, че стоките от клас 29, за които е регистрирана по-ранната комбинирана марка на жалбоподателя са сходни и/или идентични със стоките от същия клас, за които е регистрирана оспорваната марка. Приел е като точен и обективен анализът на фонетичното, визуално и смислово сходство на марките в обжалваното решение на ПВ, според който поради различното им звуково произнасяне и цялостното им отличаване една от друга, липсва вероятност от объркване на потребителите. При тези съображения, съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на ПВ и е постановил оспорения резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно интерпретиране на доказателствения материал по делото, неправилно игнориране на част от доказателствата, в т. ч. и заключението на съдебно-марковата експертиза, при което е изведен погрешен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените в тази насока доводи в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени и оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че за заличаването на процесната марка в обсъжданата законова хипотеза е необходимо да се осъществят кумулативно следните елементи на фактическия състав: 1) в полза на заявителя да съществува право върху марка, по-ранна от атакуваната; 2) да е налице идентичност/сходство с по-ранна марка и атакуваната марка и техните стоките или услугите; 3) това сходство да води до съществуване на вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. Съдът, като е установил, че марката на жалбоподателя е по-ранна и е налице идентичност на регистрираните от страните стоки и услуги в клас 29, в резултат на направения сравнителен анализ на двете марки правилно е счел, че не се установява сходство между тях в степен, която да доведе до съществуване на вероятност за объркване на потребителите. Изводът за липса на такова сходството между марките е направен въз основа на преценка на общото впечатление, което създават, след сравнение на тяхното фонетично, визуално и смислово значение. Фонетичното сходство на двете марки е преценено на първо място при сравнение на думите "народен" и "народна", които безспорно имат общ корен и сходно звучене, но това сравнение в тяхната цялост - "народен" и "народна трапеза" показва, че фонетиката им не е сходна по см. на релевантната норма. При обсъждане на визуалното им сходство съдът правилно посочил, че марките се състоят от различен брой думи с различна дължина, като "народна трапеза" е изписана на кирилица и латиница, а "народен" е изписана на кирилица със специфичен, отличаващ я шрифт. Видно при сравнението на комбинираната марка и словната марка е, че в първата думата "народен" е изписана в шестоъгълник в червен цвят, съдържа фигуративни елементи, които създават цялостно общо впечатление за отличителност в потребителите, т. е. липсва визуално сходство със словната марка. Правилно съдът е посочил, че в атакуваната марка въздействието на словния елемент "трапеза" е водещо и основателно не е кредитирал експертното заключение за "включване" на словната част на по-ранната марка в процесната. Вярно е отчетена семантиката на словните елементи и внушението им в тази връзка върху потребителите. Касаторът излага доводи, че притежателят на атакуваната марка може да я изобрази по начин, при който акцентира върху думата "народна" за сметка на думата "трапеза", са относими към използването на марката. По делото няма данни за недобросъвестно използване на процесната марка от ответника по касация, а и този въпрос не е релевантен при преценката на основателността на искането за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО и съдът не се е занимал с него в решението си, поради което касационната инстанция не следва да го обсъжда. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 228 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на Патентно ведомство направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,