Решение № 15247 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2019 г.

Решение № 15247 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. Тимчевски е подал касационна жалба срещу решение № 124 от 21.05.2019 г. по адм. дело № 513/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от него срещу Областната дирекция на вътрешните работи - Кюстендил искове: иск за сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и иск за сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед № 17-1139-000037 от 1.02.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи–Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което заповедта е обявена за нищожна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. Тимчевски срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил, с която са предявени искове, както следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 или по 1 000 месечно за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи вследствие лишаване от възможността за ползване на личния си автомобил и иск за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, неудобство да търси транспорт за себе си и семейството си, причинени от издадения незаконосъобразен административен акт – заповед № 17-1139-000037 от 1.02.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение № 1606 от 6.02.2018 г. на Върховния административен съд, с което заповедта е обявена за нищожна. Административният съд приел за установено, че със заповед № 17-1139-000037 от 1.02.2017 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи–Кюстендил наложил на Г. Тимчевски принудителна административна мярка " прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година, поради това, че водачът управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила. С решение № 1606 от 6.02.2018 г. по адм. дело № 9030/2017 г. по описа на Върховния административен съд заповедта била обявена за нищожна по съображения, че е издадена от некомпетентен орган. Относно предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди административният съд посочил, че присъждането на обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт предполага установяването на реално проявени, а не на хипотетични вреди. Ищецът не ангажирал доказателства, от които да е видно, че имуществото му е намаляло вследствие на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Не са били представени договор за наем на друг автомобил, платежни документи, удостоверяващи разходи за ползване на таксиметрови услуги или други подобни. Обстоятелството, че ищецът не е могъл да ползва автомобила, чиято регистрация е била прекратена, не би могло да се интерпретира като пропусната полза по смисъла на закона, която подлежи на обезщетяване. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян от ищеца стрес и неудобство да търси транспорт за себе си и семейството си, съдът приел, че в хода на производството не са били доказани по безспорен начин преживените негативни емоции. Те не могли да бъдат разграничени от преживяванията на Г. Тимчевски по повод решението на Районния съд -– Кюстендил, с което за същия случай му било наложено наказание "лишаване от правото да управлява МПС". Отделно от това административният акт, издаден от началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил, бил обявен за нищожен поради неспазване на установената компетентност на административния орган, а не поради това, че нарушението "управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила" не е извършено. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в частта за отхвърляне на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съдът е направил съответен на събраните доказателства извод, че ищецът не е доказал настъпването на имуществени вреди. Липсват не само доказателства, но дори и твърдения, че в пряка и непосредствена причинна връзка с нищожния административен акт ищецът реално е понесъл имуществени вреди, при което имуществото му е намаляло или пък е пропуснал със сигурност да го увеличи. Едновременно с това следва да се отбележи, че ищецът обективно не би могъл да претърпи имуществена вреда от обявената за нищожна заповед. Видно от представения по делото протокол по НОХД № 278/2017 г. на Районния съд-Кюстендил, ищецът е понесъл наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. Тимчевски иск за обезщетяване на неимуществени вреди. От показанията на разпитаните по делото двама свидетели не се установяват твърдените от ищеца вреди - стрес, притеснения, неудобства за намиране на транспорт за придвижването на него и на семейството му, които да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с обявения за нищожен административен акт. При положение, че искът не е доказан, решението на административния съд за отхвърлянето му следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд