Решение № 958 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Пенчева, срещу решение 11714 от 12.07.2024г., постановено по адм. дело 2442/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 1 от 19.02.2024г. на кмета на община Мъглиж, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "секретар на община Мъглиж", считано от 20.02.2024г. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за неправилност а преценката на съда за законосъобразност на заповедта, като напротив навежда съображения, че същата е лишена от предмет, тъй като не е имало реално възстановяване на длъжността, както и превратно упражняване на власт от административния орган, тъй като й се прекратява служебното правоотношение за седми път. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за наличие на основанията по чл. 106 ал. 1 т. 5 ЗДСл, тъй като посочва, че в случая не е налице едно от условията, а именно служебното й правоотношение не е възникнало след придобиване на правото на пенсия, а напротив възникнало е преди това, тъй като е придобила право на пенсия на 22.11.2021г., като към тази дата тя е била с прекратено служебно правоотношение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предписаната от закона форма и с изискуемите реквизити, както и при спазване на административно-производствени правила. Изложил е съображения и за материална законосъобразност на заповедта, тъй като е достигнал до извод за наличие в случая на предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 5 ЗДСл. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съответен на закона е извода на пръвоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че заповедта е лишена от предмет, тъй като жалбоподателката не е била възстановена на заеманата от нея длъжност. Това е така, тъй като възстановяването настъпва по силата на самия закон с отмяната на предходното уволнение, съответно е представена и надлежна заповед, к която Н. е възстановена на заеманата от нея длъжност секретар на община Мъглиж, а фактът на реално започване на работа и допускане на работното място е неотносим към настоящия спор. Правилен е извода на съда и че от събраните в хода на производството доказателства се установява наличието на материално правните предпоставки по чл. 106 ал. 1 т. 5 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Съгласно цитираната разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази хипотеза е различна от регламентираната в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл възможност да бъде прекратено служебното правоотношение на служител, чието служебното правоотношение е възникнало след като вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. Т.е. нормата на чл. 106 ал. 1 т. 5 ЗДСл предоставя възможност на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение, когато е налице предпоставката придобито право на пенсия, като в случая от доказателствата безспорно се установява, че жалбоподателката е придобила право на пенсия именно от категорията на тази за осигурителен стаж и възраст на 22.11.2021г., както и че го е упражнила, който въпрос е ирелевантен в случая. Правилен е извода на съда, че не може да извърши инцидентен контрол в настоящото производство издадените във връзка с придобитото право на пенсия административни актове. Към хипотезата на чл. 106 ал. 1 т. 5 ЗДСл и разписаните в нея предпоставки не се включва изискването правото на пенсия да е придобито след възникване на служебното правоотношение, а е достатъчно да е придобито такова право, което пък води до наличието на възможност на органа по назначаването във всеки един момент да прекрати служебното правоотношение. Предвид изложеното оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени за настоящата инстанция разноски, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,