Решение № 4708 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2015 г.

ВАСIII отделение20.04.2016 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 267 от 12.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2505 по описа за 2013 г. на Административен съд – Б., в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Б. в обезсилената част при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4708 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 267 от 12.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2505 по описа за 2013 г. на Административен съд – Б. (АСБс), в частта, с която ГД"ИН" е осъдена да заплати на Б. М. сума в размер на 1500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещение в Затвора Б., което не отговаря на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода 24.03.2009 г. – 09.10.2013 г., ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на обезщетението. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е преценил доказателствата и това, че не са налице предпоставките по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на ГД"ИН". Твърдените вреди не са доказани от М., чиято е била доказателствената тежест. Оспорва, че съществува нормативно изискване за осигуряване на течаща вода и санитарен възел във всяка килия, отговорността на ГД"ИН" за съществуващите в Затвора Б. условия и периода, за който са присъдени вредите. Съдът не е изложил мотиви за това как и от каква база е изходил с оглед определяне размера на обезщетението. Въз основа на изложеното се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност редуциране на присъденото обезщетение до минимален размер. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от упълномощен процесуален представител, който от негово име поддържа касационната жалба. Ответникът Б. М. не представя писмен отговор на жалбата, не изразява становище по нея, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С решението в обжалваната част, съставът на АСБс е осъдил ГД"ИН" да заплати на М. обезщетение в размер на 1500, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещение в Затвора Б., което не отговаря на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 24.03.2009 г. до 09.10.2013 г., ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на обезщетението. Установява се от мотивите на решението, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от М. срещу ГД"ИН", както следва: 1. За присъждане на обезщетение в размер на 20000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещение в Затвора Б., което не отговаря на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 24.03.2009 г. до 09.10.2013 г., ведно с мораторна лихва върху сумата на обезщетението; 2. За присъждане на обезщетение в размер на 25000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди поради неоказано медицинско обслужване и здравен контрол по време на престоя му в Затвора Б. за периода от 24.03.2009 г. до 09.10.2013 г., ведно с мораторна лихва върху сумата на обезщетението. От фактическа страна е установено от съда, че М., осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 години, постъпва в Затвора Б. на 24.03.2009 г., където е разпределен в III-та група. Настанен е в спално помещение № 207, с площ от 32, 4 кв. м. (7, 20 м. /4, 50 м.) и 22 легла. Спалното помещение не разполага със санитарен възел и течаща вода. Лишените от свобода ползват баня и тоалетна в коридора на групата в периода от 6, 00 ч. сутринта до 20, 00 ч. вечерта. През нощта е осигурена възможност за ползване на кофа в спалното помещение. На 25.07.2012 г. М. е преразпределен в VI група. На 05.03.2013 г. е устроен на работа като чистач – столоват в групата. На 29.08.2013 г. е спрян от работа и преместен в III-та група. На 10.09.2009 г. М. е хоспитализиран в психиатричното отделение на СБАЛЛС – Л. с диагноза "Личностово разстройство с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност" и е изписан на 02.11.2009 г. Едновременно с това е проведено лечение на бъбречно възпаление и е извършена хирургична инцизия. През 2010 г. на М. е проведено тримесечно лечение поради смущение в уринирането, парене в канала и периодични болки в областта на перинеума. На 17.06.2011 г. той постъпва в хирургичното отделение на СБАЛЛС с диагноза "Фистула перианалис простатитис хроника", но отказва предложеното му оперативно лечение и е лекуван медикаментозно, като е изписан на 01.07.2011 г. По претенцията на М. за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от него по време на престоя му в помещение в Затвора Б., което не отговаря на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 24.03.2009 г. до 09.10.2013 г. съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ГД"ИН". Като се е позовал на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), приобщените по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил подробно поотделно и в съвкупност и Доклада до Българското правителство на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания (КПИ) при визитата му в периода от 04 до 10 май 2012 г., съдът е приел за безспорно установено, че в периода от 24.03.2009 г. до 09.10.2013 г. ГД"ИН" не е осигурила постоянен достъп на М. до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, с оглед което осъществена се явява първата от трите кумулативно предвидени предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че ограниченият достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода предпоставят нечовешко и унизително отношение и представляват нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Приел е за безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ГД"ИН" и претърпените от това бездействие неимуществени вреди от М., изразяващи се в унижаване на човешкото му достойнство, а също така и наличието на причинна връзка между ограничения достъп до сервизните помещения и претърпените от него физически и психически болки, страдания и неудобства. По тези съображения искът му е приет за основателен. Като е съобразил степента и характера на вредите, и продължителността на периода, през който са били търпени (24.03.2009 г. до 09.10.2013 г.), смущението в уринирането, от което М. е страдал и паренето в канала, за което бил лекуван, при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съставът на АСБс е определил обезщетение, което да ги обезщети в размер на 1500, 00 лв., а в останалата част до предявения размер от 20000, 00 лв. искът като неоснователен е отхвърлил. Обезщетението е присъдил ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното му изплащане. В останалата част решението не е предмет на касационна проверка. В обжалваната част решението е недопустимо. Установява се, че АСБс е бил сезиран с жалба от М., в която същият прави оплаквания във връзка с освобождаването му от работа в Затвора и продажба на имот на друго лице. С разпореждане от 11.10.2013 г. съдът е оставил жалбата без движение и е дал указания до М. в седемдневен срок, считано от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса; да конкретизира административния акт, действие или бездействие, срещу които търси защита, да посочи административен орган или длъжностно лице, което е издало акта, респективно извършило действието или е бездействало, както и да посочи в какво се състои искането към съда. В изпълнение на това разпореждане М. е подал искова молба в допълнение на подадената по – рано жалба, предявена срещу "Юридически ответник ГДИН съгл. чл. 12, ал. 2 от ЗИН в лицето на Министерство на правосъдието, отговорен второстепенен разпоредителен орган – Директора на "Затвора" – г-н С. Л. ", с която е направено искане за присъждане на обезщетение в размер на 75000, 00 лв. заради: 1. Условия и нечовешко отношение, описани в първоначално подадената жалба "... нарушение по чл. 2, т. 3, чл. 3, ал. 2, т. 1 – т. 3 и ал. 3 от ЗИН, чл. 43, ал. 2, ал. 3, ал. 4 от ЗИН и чл. 20, ал. 3 ППЗИН... ", за което търси обезщетение в размер на по 100, 00 лв. на ден престой или в общ размер на 20000, 00 лв.; 2. Медицинско обслужване и здравен контрол "... нарушение по чл. 128, ал. 1 от ЗИН, чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗИН, чл. 150, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗИН... ", за което търси обезщетение в размер на по 150, 00 лв. на ден престой или в общ размер на 25000, 00 лв.; 3. Работа – нарушения на "... чл. 42 от НК и чл. 172... ", за което търси обезщетение в размер на 30000, 00 лв. С акт без дата и подпис (л. 1, гръб), е разпоредено препис от жалбата, ведно с уточняващата молба да се изпрати на Министерство на правосъдието – ГД"ИН" за подаване на писмен отговор в едномесечен срок със съдържанието по чл. 131, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Делото е насрочено в открито съдебно заседание. За съдебните заседания е призовано Министерство на правосъдието ГД"ИН". В протоколите от проведените съдебни заседания на 05.02.2014 г., 23.04.2014 г., 02.07.2014 г. и 03.12.2014 г. като ответник е вписвано Министерство на правосъдието - ГД"ИН". В писмен отговор от 21.12.2013 г., ГД"ИН" е направила възражение за недопустимост на исковата молба, досежно липсата на яснота от кои условия и отношение М. търси обезщетение, какви вреди претендира да са му причинени и от кое действие или бездействие, за какъв период, като е обосновал необходимостта от уточнение на иска с оглед извършване на преценка кои доказателства са допустими и относими. В открито съдебно заседание, провело се на 05.02.2014 г., съдът е докладвал "... исковата молба на Б. М. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието". След приключване на съдебното дирене, с Определение № 1497 от 09.09.2014 г. съдът е оставил без движение предявената от М. искова молба, като му е дал указания за уточняване характера на вредите, които е претърпял в резултат на престоя му в помещение, което не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ по чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС; на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, като уточни затвора, в който се намира съответното помещение, периода, за който се претендира обезщетението и стойността му по пера; да уточни характера на вредите, които е търпял поради неоказано медицинско обслужване и здравен контрол и поради лишаването му от работа, като уточни периодите, за които се претендира обезщетението и размера му по пера. В изпълнение на така дадените указания, на 23.09.2014 г. по делото е постъпило уточнение на исковата молба, съобразно което не се поддържа твърдение за нарушение на изискването за минимална жилищна площ и претенцията за вреди в резултат от лишаването от работа, но се поддържа нарушение на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС, чл. 3, ал. 2, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗИНЗС, чл. 43, ал. 2 и ал. 4 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС от служителите - длъжностни лица от ГД"ИН". Периодът, за който се претендира обезщетение е конкретизиран от 24.03.2009 г. – постъпването на М. в Затвора Б. до 09.10.2013 г. – датата на подаване на исковата молба. Вредите са индивидуализирани така: нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, както и накърнено достойнство и чест, причинени от крайно неблагоприятните условия, които М. е бил принуден да търпи през значителен период от време вследствие на неизпълнение на законовите задължения на длъжностните лица – служители на държавния орган, конституиран като ответник. Посочил е техния размер 20000, 00 лв., заедно с мораторната лихва върху сумата на обезщетението. Направена е и конкретизация досежно твърдените вреди в резултат на неоказано медицинско обслужване, но решението на АСБс по този иск не е предмет на касационна проверка. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че в обжалваната част решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, предвид което в тази част то подлежи на обезсилване, като делото следва да бъде върнато на АСБс за разглеждане от друг състав на този съд, в обезсилената част. Първоинстанционният съд е приел за редовна исковата молба и се е произнесъл, без да съобрази, че с уточнителната молба, обективирана в "искова молба", постъпила по делото в АСБс на 25.10.2013 г. М. не е посочил еднозначно ответника, срещу когото насочва исковете си. Волята на лицето, изразена в посочената искова молба е неясна, доколкото съгласно посоченото там, тя е насочена срещу "Юридически ответник ГДИН съгл. чл. 12, ал. 2 от ЗИН в лицето на Министерство на правосъдието, отговорен второстепенен разпоредителен орган – Директора на "Затвора" – г-н С. Л. ". В молбата от 23.09.2014 г. такава конкретизация не е направена. Сочи се, че обезщетението се претендира поради допуснати действия и бездействия, извършени от служителите на ГД"ИН". Доколкото в настоящия случай М. претендира обезщетение за вреди за периода от 24.03.2009 г. до 09.10.2013 г., съдът е бил длъжен да прояви активност и да изиска от ищеца, наред с другото, уточняване на предявената искова молба, като направи конкретизация относно размера на вредите, които претендира поотделно от ГД"ИН" и от Министерство на правосъдието, съответно досежно исковите периоди. Дължимото от съда указание е било свързано със задължението му да даде напътствия на ищеца във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, в това число да посочи еднозначно срещу кого насочва исковата молба, респективно от кой ответник каква сума претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съгласно чл. 12 ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), действащ за част от исковия период, ГД"ИН" е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Затворите са териториални служби на ГД"ИН" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). По чл. 19 а, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм., бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), в действащата към останалата част от исковия период редакция, ГД"ИН" е била административно звено в Министерство на правосъдието, което е осъществявало общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност (чл. 19, ал. 1 ЗИН, отм., в относимата редакция). Затворите са били териториални звена на ГД"ИН" (чл. 19 а, ал. 3 ЗИН, отм.). Ето защо, в случая периодите, за които се претендират вредите са обуславящи за определяне надлежния ответник предвид разпоредбата на чл. 205 АПК. В този смисъл исковата молба е била нередовна и по причина несъответствието й с чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 205 АПК относно посочването на ответника и искането до съда във връзка с това. Предвид така приетото според настоящия състав, съдът е приел за разглеждане и се е произнесъл по нередовна искова молба. Вследствие на това за съдебните заседания е призовавано като ответник и е участвало Министерство на правосъдието - ГД"ИН", а с решението е осъдена ГД"ИН". При това настоящият съд констатира, че с предявената жалба, по която е образувано производството пред първоинстанционния съд и исковата молба, подадена с оглед уточняване на първата, искането на М. е било за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в посочения там размер, без да е претендирана лихва върху търсената сума. Претенцията за лихва е заявена с поредната уточнителна молба от 23.09.2014 г., предвид което с решението ГД"ИН" е осъдена да заплати обезщетение в размер на 1500, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, "... ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на обезщетението". Денят на забавата не е уточнен в молбата и не е дефиниран от съда в диспозитива на решението. Съгласно чл. 268, т. 2, предл. първо АПК влязлото в сила или подлежащо на предварително изпълнение решение на административния съд е изпълнително основание. Изразена по посочения начин, волята на съда е неясна и не може да създаде необходимата конкретика досежно подлежащо на изпълнение изискуемо задължение. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че в обжалваната част съдебното решение е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо в тази част. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в тази част. Решението следва да се обезсили в обжалваната част като недопустимо, а делото да се върне на АСБс за ново разглеждане от друг състав на този съд, в същата част. При това на първо място следва да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане и решаване на спора по същество в посочената част. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

Цитирани разпоредби

1