Решение № 13532 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2017 г.

Решение № 13532 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "М. Б."ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. срещу решение № 559 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 371/2015 г. на Административен съд - С.-град. С доводи за незаконосъобразност на решението, които са по същество и идентични с наведените в първоинстанционното производство, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с прогласяване нищожността на чл. 27, чл. 30, ал. 4 и ал. 7, чл. 32, ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 79, чл. 80, чл. 87, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, чл. 87, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014 г. на Столичен общински съвет, ведно със законните последици. Ответникът - Столичен общински съвет не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор на разпоредбите на чл. 27, чл. 30, ал. 4 и ал. 7, чл. 32, ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 79, чл. 80, чл. 87, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, чл. 87, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община / НПОРИМДЕРДТС0/, приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014 г. на Столичен общински съвет. Разгледани са подробно и поотделно оспорените разпоредби, като са обсъдени доводите за противоречие на конкретната норма на акт от по-висша степен както и твърденията за неспазена процедура по чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Установено е от фактическа страна, че НПОРИМДЕРДТСО е приета от компетентен орган по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМСМА и чл. 8 от ЗНА - Столичния общински съвет. Процедурата по приемане на наредбата НПОРИМДЕРДТСО е започнала по инициатива на главния архитект на Столична община / писмо изх. № АХ-92-00-37/11.04.2013 г. до председателя на Столичния общински съвет/, по изрично изготвен и мотивиран доклад и проект за решение, т. е. съгласно изискването на чл. 28, ал. 1 от ЗНА. Установено е наличие и на всички изискуеми по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА реквизити, както по отношение на наредбата, така и по отношение на първоначалния проект и корегирания такъв, след съобразяване на постъпилите становища, възражения и мнения от заинтересуваните лица. Проектът на НПОРИМДЕРДТСО е бил публикуван на сайта на Столична община и на сайта на Столичния общински съвет на 28.05.2013 г., а също и на интернет страницата на Направление "Архитектура и градоустройство". Всички постъпили предложения, възражения и становища са разгледани и обсъдени, като резултатите са отразени в табличен вид, с отразяване на мотиви защо не се приема съответното възражение, респ. предложение, а проекта на НПОРИМДЕРДТСО е бил разглеждан от Столичния общински съвет след всяка поправка и корекция. Проведено е обществено обсъждане на 27.09.2013 г. в сградата на Направление "Архитектура и градоустройство", което е отложено за 02.10.2013 г. с оглед даване възможност за по-детайлно запознаване на обществеността с материалите. Окончателният проект на НПОРИМДЕРДТСО е приет от Столичния общински съвет на заседание, проведено на 06.11.2014 г., при изискуемият кворум- от общо присъствали 49 общински съветници 38 са гласували за приемане предложения проект на НПОРИМДЕРДТСО, заедно с приетите в същото заседание изменения. Изложени са подробни мотиви за съответствие със нормите от по-висш ранг за всяка една от оспорените разпоредби на чл. 27, чл. 30, ал. 4 и ал. 7, чл. 32, ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 79, чл. 80, чл. 87, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, чл. 87, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 от Наредбата, като не е установено нарушение по ЗНА и АПК, което да обосновава отмяна на която и да е от оспорените разпоредби. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно се установява от приложената по административната преписка документация, че не е налице твърдяното от оспорващия съществено нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА-мотивите се съдържат в писменото предложение на главния архитект на С. до СОС и мотивирания доклад към проекта, а при разглеждане на постъпилите възражения мотиви са излагани към всяко едно поотделно в табличен вид. Проекта за НПОРИМДЕРДТСО е публикуван на три различни сайта -СО, СОС и НАГ, като проведеното обществено обсъждане е отложено за даване допълнителна възможност за запознаване с материалите и изготвяне на предложения и възражения. Спазен е и срока по чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Наредбата е издадена в изпълнение правомощията на СОС по чл. 8 ЗНА да издава наредби за уреждане, съобразно нормативните актове от по-висока степен, на неуредени въпроси от местно значение. За целта е налице и изрична законова делегация с нормата на чл. 56, ал. 2, предл. първо от ЗУТ. Конкретните доводите за незаконосъобразност на всяка една от оспорените разпоредби, обосновано са приети за неоснователни по следните съображения: Нормата на чл. 27 от НПОРИМДЕРДТСО действително съдържа ограничение за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи на лица, които са проявили противоправно поведение, с предходни действия, което не е прекратено, респ. последиците не са отстранени. Тези ограничения обаче не са във връзка с качествата на субектите, за да се приеме дискриминация по някой от залегналите в ЗЗДискр. признаци. Нормата в ал. 1 регламентира, че не се издава разрешение за поставяне на обект или елемент на лице, което има: 1. неприключено административно-наказателно производство за нарушение на разпоредбите на тази наредба; 2. приключено производство по т. 1, но наложената глоба или санкция не е заплатена; 3. неприключено административно производство по чл. 57 а от ЗУТ за премахване на поставен или държан от него обект или елемент на територията на Столична община; 4. непогасени задължения към общината по наемни договори за други обекти или елементи. В следващите ал. 2 и ал. 3 е визирана забрана за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект или на рекламен елемент в имот - частна собственост, в случай, че 1.в имота има поставен обект или елемент, за който е започнато, но не е приключило производство по чл. 57 а от ЗУТ или 2. в имота има незаконен строеж. Така изброените ограничения, залегнали в нормата на чл. 27 от Наредбата не са допълнение на ЗУТ, а адаптират към преместваемите обекти и рекламни елементи забраната на ЗУТ за издаване разрешение при наличие на незаконен строеж, каквато съществува и за издаване на разрешение за строеж и изменение на ПУП. Това правило е продължение на принципа да не се черпят права от противоправно поведение. Безспорно наличието на неприключило производство по чл. 57 а ЗУТ по идентични съображения се явява пречка за разполагане на друг преместваем обект, респ. рекламен такъв. Обоснован е и извода на административният съд, че текста на чл. 27, ал. 1, т. 4 изрично визира вида на "непогасените задължения към общината", а именно такива по наемни договори за други обекти или елементи, а не задължения към СО по ЗМДТ. Правилен е и извода за липса на противоречие с чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Р България, тъй като ограниченията, визирани в чл. 27 от Наредбата изхождат от заварено противоправно поведение на субектите, което е пречка за осъществяване на същия вид дейност, като целят санкция към неизправните субекти и защита за останалите /изправните/, а не ограничаване на стопанската инициатива. Обратно на доводите на жалбоподателя, ако не съществува разграничението и забраната на чл. 27, биха били поставени в по-неблагоприятно положение изрядните към СО субекти. Следва да се изхожда и от изрично визираното в чл. 56 и 57 от ЗУТ правомощие на всеки ОбС да установи критериите и изискванията на рекламна дейност, според спецификите на общината и региона. Обосновани и в съответствие с законовите изисквания по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 и 6 и чл. 56, ал. 2 и 5 от ЗУТ са изводите на административният съд за срока, визиран в ал. 1, чл. 30 от Наредбата. Тази норма не е оспорена, видно от петитума на жалбата, но е разгледана във връзка с изключителната хипотеза на оспорената норма на ал. 4, чл. 30 - "в случай на предсрочно прекратяване на договора по ал. 1, срокът на разрешението за поставяне се счита за изтекъл и обектите или елементите се премахват по реда на ал. 8". Правилен е решаващият правен извод, че нормата съответства на чл. 57 а, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като договора за наем е основание за издаване на разрешението за поставяне и с прекратяването му отпада основанието и се прекратява действието на разрешението, последица от което е премахване на преместваемия, респ. рекламен обект. В тази връзка в следващата оспорена разпоредба на ал. 7, чл. 30 от Наредбата е регламентиран 7-модневен срок, в който собственикът на преместваемия обект, респ. рекламния елемент е длъжен да го премахне за своя сметка и да възстанови терена в предишния му вид. Тази норма е съобразена със законовата уредба на чл. 57 а, ал. 7 от ЗУТ, "при неспазване на срока за премахване, определен в заповедта за премахване обектът се премахва принудително по ред, определен с наредбата", тъй като визира доброволно изпълнение от собственика в 7-модневен срок, преди предприемане на принудителни действия от административният орган за премахване на обекта. Нормата на чл. 32, ал. 1, която визира, че "разрешение за поставяне на елементи на градско обзавеждане се изисква само в посочените в тази наредба случаи" не противоречи на законовия текст на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, а детайлизира материята с оглед видовете елементи на градско обзавеждане, тъй като последните не са изброени изчерпателно в закона /ал. 1, чл. 56/. Обосновано е прието в обжалваното решение, че нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, които ограничават поставянето на съоръженията на обществените телефонни апарати /стойки, шлемове, кабини и др./ само до кръга от предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и изключват ползването им за рекламна дейност са съобразени със специфичните изисквания по ЗЕС /чл. 182 и чл. 184 /, поради което не ограничават правата на трети лица, които не отговарят на критериите по специалния закон - не са субекти, предоставящи електронни съобщителни услуги. Следва да се отчете и обстоятелството, че забраната по ал. 2 за ползване съоръженията на обществените телефонни апарати /стойки, шлемове, кабини и др ./ за рекламни цели осигурява защита именно на третите лица, които не са субекти по ЗЕС, както и препяства "преотдаването" за реклама от придобилия права по ал. 1 на същата разпоредба. Предвид това с Наредбата е осигурена възможност и за изпълнение на вмененото от ЗЕС задължение да се предоставя универсална услуга чрез поставяне на обществени телефонни апарати. Нормата на ал. 2, чл. 35 е съобразена и с дефиницията на рекламна дейност, дадена в § 1, т. 11 от ДР от ЗЗДискр., като е отчетено, че тя е с различна правна природа от предоставянето на обществена услуга /поставяне на обществени телефонни апарати/, поради което смесването би довело до поставяне в привилигировано положение на субектите по ЗЕС. Доводите срещу разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от Наредбата правилно са възприети като неоснователни от административният съд, тъй като се касае за норми, разписващи водене на публични регистри на разрешенията за поставяне и то служебно от общинската администрация, които са с информационен характер, както и за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, пряко относимо към нормите за безопасност, разписани в ЗУТ. Не е налице и твърдяното противоречие на чл. 87, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 87, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, предвиждащи налагане на глоби и имуществени санкции при незаконосъобразно "поставяне" и "ползване" на преместваеми обекти и на рекламни елементи, с разпоредбата на чл. 233 ЗУТ, тъй кат законовата норма не обхваща нарушения на подзаконови нормативни актове на СОС. О. това визираните административно-наказателни разпоредби са в унисон с размерите по чл. 22, ал. 4 ЗМСМА. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,