Решение № 9498 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна против решение 1444/10.11.2021г., постановено по адм. дело 1217/2021г. на Административен съд Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт Р-03000320004918-091-001/16.12.2020г., потвърден с Решение 15/17.03.2021г. на Директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че процесния РА е бил връчен на РЛ по реда на чл. 29, ал. 7 от ДОПК на член от домакинството му на неговата майка, на дадения адрес за кореспонденция. На второ място се сочи, че на РЛ лично са връчени Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, което представлява първо извършено процесуално действие след издаване на ЗВР. Лицето е взел участие в хода на извършената ревизия, след получаване на ИПДПОЗЛ, като по този начин е упражнил своите процесуални права в защита на интересите си и по този начин не са налице сочените допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с невръчване на РА на лицето. Моли съда да отмени решението на АС Варна и да постанови друго за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът К. Хюснев в писмени бележки, депозирани на 21.10.2022г. счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на АС Варна. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт Р03000320004918-091-001/16.12.2020г., на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 15/17.03.2021г., на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на К. Хюснев са установени задължения за данък на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 129лв. главница и 1 216.94лв. лихва за забава за данъчен период 2014г. За да постанови, че ревизионният акт е нищожен, съдът е приел, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено процесуално нарушение поради факта, че заповедта за възлагане на ревизията не е била връчена на ревизираното лице. Установено е, че процесната ЗВР Р-03000320004918-020-001/13.08.2020г., издадена от началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Варна е връчена с писмо обратна разписка на лицето Н. Христова майка на РЛ. Посочено е, че в обратната разписка не се съдържат данни за съдържанието на пратката и върху разписката не е отбелязано и качеството на лицето, поело отговорността за връчване на заповедта на РЛ. Според АС Варна невръчването на ЗВР има за последица нарушаване на правата на ревизираното лице да узнае обхвата и срока на ревизията. От друга страна не може да се извърши проверка за спазването на сроковете за извършване на ревизията. По тези съображения съдът е обосновал краен извод за нищожност на ревизионния акт. Решението е неправилно. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизията да бъде връчена на ревизираното лице. В константната си практика ВАС приема, че нарушението на тази разпоредба опорочава провеждането на ревизията и издаването на ревизионния акт до степен на негова нищожност. Началото на ревизионното производство е от връчването на заповедта, с която е образувано. Това е релевантния момент, към който се преценява спазването на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който е преклузивен. Както ВАС приема надлежното връчване на ЗВР, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. В конкретния случай неправилно първоинстанционния съд е приел, че издадената ЗВР Р-03000320004918-020-001/13.08.2020г. не е била редовно връчена на РЛ. Както се посочи по-горе разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК е с императивен характер и изисква задължително връчване на ЗВР на РЛ. Но нито в ДОПК, нито в приложимия на основание § 2 от ДР на ДОПК АПК се изисква единствено и само лично връчване на административния акт, какъвто по природа е РА. В тази връзка следва да се съобрази нормата на чл. 29 от ДОПК Връчване на съобщения. Според ал.1 от текста връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта; Връчването се извършва от органа по приходите или друг служител или автоматично от съответната администрация /ал. 2/; връчването може да се извърши и чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор /ал. 3/; съобщенията се връчват на лицето, негов представител и пълномощник член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения /ал. 6/; освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде /ал. 7/. С оглед посоченото в нормата на чл. 29 от ДОПК следва да се приеме, че съобщенията в ревизионното производство се връчват или лично от органите провеждащи ревизията или чрез трети лица чрез лицензирани пощенски оператори като се изпраща писмо с обратна разписка. Връчването може да се извърши лично на съответното лице или на негов упълномощен представител, а ал. 7 допуска разширяване на кръга на лицата които могат да приемат съобщенията пълнолетен член на домакинството му и/или пълнолетно лице, със същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде. В конкретния случай не се спори, че ЗВР Р-03000320004918-020-001/13.08.2020г. е връчено на РЛ чрез лицензиран пощенски оператор с писмо с обратна разписка. Не се оспорва и факта, че заповедта е връчена на пълнолетно лице от същия адрес майка на РЛ. Видно от представената обратна разписка е, че в нея е посочено, че се връчва ЗВР Р-03000320004918-020-001/13.08.2020г., както и, че е подписана за получател от Н. Христова майка на РЛ. Разписката е подписана и от връчителя Томов. При тези факти неправилно съдът е приел, че не е ясно какво съдържа пратката и качеството на лицето, поело отговорност за връчването и. макар и да липсва изричен текст в разпискатасъс задължение да предаде то с полагането на подпис от страна на лицето приело пратката, последното се задължава да я предаде, като ирелевантно за редовното връчване на съобщението, е дали е изпълнило това свое задължение. Предвид горното следва да се приеме, че процесната ЗВР Р-03000320004918-020-001/13.08.2020г. е връчена на РЛ предвид нормата на чл. 113, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК. Дори и да се приеме, че РЛ не е узнало за издадената ЗВР, поради факта, че приелото съобщението лице не изпълнило задължението си за предаване на този факт, с получаване лично от РЛ на ИПДПОЗЛ Р-03000320004918-040-001/02.09.2020г. първото извършено процесуално действие след издаване на ЗВР, последното е узнало за извършваната спрямо него ревизия вкл. за нейния обхват и срокове. При така установените факти, следва да се приеме, че решението, с което е обявена нищожност на ревизионния акт е неправилно постановено и е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Предвид липсата на фактически установявания по същество на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,