Решение № 7698 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2011 г.

Решение № 7698 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Резерв импорт" АД, гр. Габрово (бивша Българска счетоводна компания "Счетобаланс" АД, гр. София), чрез пълномощника Любомир Петров, срещу решение № 225/26.05.2011 г. по адм. дело № 710/2008 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 174/20.05.2004 г. на ДП - "Възраждане" - гр. София, в частта, в която е потвърден с решение № 787/30.03.2005 г. на РДД - гр. София относно определените данъчни задължения по ЗКПО за данъчни периоди 1999 г. - 2002 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Съдебното решение, предмет на настоящото касационно дело е постановено след като с решение № 6302/29.05.2008 г. по адм. дело № 364/2008 г. Върховният административен съд, първо отделение, е отменил решение № 323/22.05.2007 г. по адм. дело № 1509/2005 г. на СГС в частта, касаеща данъчните задължения по ЗКПО за периода 1999 г. - 2002 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решението си Върховният административен съд е изложил, че по отношение на начисления данък на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) фактически липсват мотиви, тъй като при първоначалното разглеждане на делото СГС само се е задоволил да изброи сумите, с които е увеличен финансовия резултат на данъчния субект, така както те са отразени в ДРА. Върховният административен съд е приел, че СГС не е обсъдил нито възраженията, нито приетите от него доказателства в пет броя папки, представени от жалбоподателя, с които последният е целял да докаже реалността на извършените от него разходи и плащания във връзка с издадените фактури. Указано е, че при новото разглеждане на делото с помощта на съдебно-счетоводната експертиза следва да се отграничат всички фактури, касаещи 1999 г. и съответните суми по тях, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството, тъй като изискването за признаване на разхода като такъв само при наличието на фискален бон е въведено едва с новата ал. 3 на чл. 5 ЗКПО, в сила от 1.01.2000 г. Решението в тази част е отменено, като е указано, че при новото разглеждане на делото следва да се извърши преценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се прецени законосъобразността на ожалвания ДРА в частта по ЗКПО. За да постанови сега обжалваното решение, Софийският градски съд е приел, че производството е при действието на презумпцията на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), съгласно която фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното. Прието е, че в случая жалбоподателят не е оборил констатациите на ревизиращия орган, че са налице предпоставките за преобразуване финансовия резултата на данъчния субект в посока увеличение, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Прието е, че независимо, че от жалбоподателя са представени писмени доказателства - договори, приемо- предавателни протоколи, фактури и платежни документи, те не доказват реалността на доставките, във връзка с които се твърди, че са направени съответните разходи. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС, съдът е приел, че за да се признае, разходът следва да е извършен по действително осъществена доставка на стоки или услуги, в противен случай е налице сделка, сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. При постановяване на решението си, съдът е допуснал експертизата, посочена в отменителното решение на ВАС. Обсъдил е представените по делото доказателства от жалбоподателя - договори, приемо-предавателни протоколи, фактури и платежни документи. Приел е, че тези доказателства не доказват реалността на доставките, за които се твърди, че са извършени спорните разходи. На това основание съдът е отхвърлил жалбата срещу ДРА в частта му, касаеща данъчните задължения по ЗКПО, начислени вследствие увеличение финансовия резултат на жалбоподателя. Решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при спазване задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. При повторното разглеждане на дело съдът е допуснал съдебно-счетоводната експертиза, посочена в решението на ВАС, като е обсъдил резултатите от същата в решенето си. Обсъдени са и писмените доказателства, представени от жалбоподателя - договори, приемо- предавателни протоколи, фактури и платежни документи. Правилно съдът е приел, че тези доказателства не доказват реалността на доставките по процесните фактури и свързаните с тях разходи. По делото липсват доказателства за фактическото извършване на договорените (съгласно представените договори и анекси) доставки на стоки или услуги. Представените в тази връзка приемо-предавателните протоколи са абсолютно недостатъчни да обосноват реалността на доставките. Както правилно е приел първоинстанционният съд, относно доставките с предмет "реклама" и "рекламни материали", не може да се установи по какъв начин е осъществявана същата, какво се рекламира. Липсват и образци на материалите - напр. липсват образци от изработване на фирмен знак (лого), представляващ предмет на един от договорите, сключен от жалбоподателя. Относно доставките с предмет "транспортни услуги" не са налични пътни листове и др. доказателства, за да се установи какъв е характерът на транспорта, маршрута и др. Предмет на една от процесните доставки напр., с изпълнител ЕТ "Венера - Вълко Андреев" е СМР услуга. Липсва каквато и да е конкретизация какъв е характерът на строително- монтажните работи, за кой обект се отнасят, в какъв срок и от кого ще се изпълнят. Не са представени акт обр. 16 за приемане на поетапното изпълнение на строителните работи и междинния продукт, акт обр. 19 за приемане на крайния резултат и др. доказателства за реалното извършване на СМР. След като по делото е останал недоказан фактът на реално извършване на доставките, по които данъчният субект твърди, че е направил разходи, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, то не може да се приеме, че същите са документално доказани. За да се изключи приложението на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) не е достатъчно да бъде доказано извършеното плащане по процесните фактури, както и обстоятелството, че фактурите са правилно осчетоводени, при положение, че доказателствата по делото сочат на фиктивни сделки, а не на реално осъществени стопански операции. За пълнота на изложението следва да се посочи, че законът не въвежда определени изисквания и критерии за доказване "реалността" на доставките, с които се свързва облагането както с косвени, така и с преки данъци. За целите на данъчното облагане, това обстоятелство следва да бъде доказано посредством допустими доказателствени средства по начин, че да създаде убеждението в съда, че доставчикът е имал капацитет да изпълни фактурираната услуга и че тя е изпълнена именно в резултат на работата изпълнена именно в резултат на работата на този доставчик. В случая представените от данъчния субект писмени доказателства не са достатъчни, за да обосноват подобен извод. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касационната жаба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 734 лв., на осн. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161 ДОПК. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК