Решение № 13148 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Русе, чрез процесуален представител Г. Ибрям, срещу решение 1758 от 02.06.2025г., постановено по адм. дело 207/2025г. на Административен съд Русе. С обжалваното решение по жалба на М. М. е отменена Заповед ЧР26/24.03.2025 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, М. е възстановена на длъжност главен инспектор в дирекция Обществен ред, сигурност и защита на потребителите към община Русе, считано от 24.03.2025г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. В писмено становище и в съдебно заседание твърди настъпването на нововъзникнали обстоятелства, които сочат на отпадане на правния интерес за М. от оспорване на заповедта. Прави се искане за прекратяване на съдебното производство на основание чл.159, т.4 АПК. Алтернативно се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. В съдебно заседание касаторът се представлява от служители с юридическо образование Тодорова и Ибрям, които твърдят, че М. е назначена в Агенция Морска администрация от което правят извод за отпаднал правен интерес за оспорване на заповедта. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - М. И. М., чрез процесуален представител адв. П. Иванова, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за които представя списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед 30/13.03.2024 г. на кмета на Община Русе е прекратено служебното правоотношение на М. М. за заеманата длъжност директор на Дирекция Управление на собствеността към Община Русе, поради съкращаване на длъжността, считано от 14.03.2024 г. Заповедта е отменена с решение 3308/15.11.2024 г. по адм. дело 283/2024 г. по описа на Административен съд Русе, оставено в сила с решение 2614/13.03.2025 г. по адм. дело 40/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Със заявление рег. 94М-3511-1/24.03.2025 г. по описа на Община Русе /л.9/, М. е заявила желанието си да бъде възстановена на предишната длъжност в съответствие с чл. 122, ал. 1 ЗДСл. С оспорената заповед ЧР26/24.03.2025 г. на кмета на община Русе, жалбоподателката е възстановена на длъжност главен инспектор в дирекция Обществен ред, сигурност и защита на потребителите към Община Русе, считано от 24.03.2025 г. За да отмени последната АС Русе е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон. Последното АССГ е обосновал с това, че не е изпълнена една от трите кумулативни предпоставки, реализиращи хипотезата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, а именно държавният служител не е възстановен на сходна по функции и задължения длъжност, като по този начин липсва реално възстановяване на предишната длъжност по смисъла на посочената разпоредба. АС Русе съобразил, че към момента на подаване на заявлението от М. да бъде възстановена на държавна служба, е била създадена и съществувала нова длъжност - директор Дирекция Общинска и етажна собственост , като в длъжностната характеристика за тази длъжност са въведени функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността директор на Дирекция Управление на собствеността , която е заемала жалбоподателката преди съкращаването с добавени функции и задължения свързани с управлението на етажната собственост. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е искането в касационната жалба за прекратяване на съдебното производство, поради отпаднал правен интерес за М. от оспорване на заповедта. Представените в касационното производство нови писмени доказателства, че М. М. е назначена на длъжност в ИА" Морска администрация", декларация на лицето по чл.49 от ЗПК, констативен протокол на община Русе без номер и дата, че за времето от 24.03.2025г. до 19.11.2025г. служителката М. М. - главен инспектор в дирекция "ОРСЗП" не се е явявала на работното си място в сградата на [улица], не обуславят отпаднал правен интерес за М. от оспорване на заповедта, респективно прекратяване на производството в хипотезата на чл.159, т.4 АПК. Правният интерес се определя от характера на властническото волеизявление с което се засягат (нарушават или застрашават) права и законни интереси, или се възлагат задължения. Наличието на правен интерес предпоставя възможността за атакуване на административния акт, която възможност се определя от субективно отношение на адресата на акта, а именно дали ще се съгласи с настъпващите правни последици от засягането или ще им се противопостави. В конкретният случай търсената съдебна защита от М. се определя от това, че е налице административен акт който пряко я засяга и тя му се противопоставя, видно от отказа да заеме предложената длъжност и оспорването на процесната заповед. Наличието на друга възможност за упражняване трудови или служебни функции е ирелевантна за случая. Най-после Заповед ЧР26/24.03.2025 г. не се явява и позитивен акт за М. М., именно защото не е възстановена на заеманата преди прекратяване на служебното й правоотношение длъжност, а на друга нежелана от нея, която заповед засяга непосредствено правата й законните и интереси и за М. е налице правен интерес от оспорване на заповедта, който не е отпаднал в хода на производството. След проведения съдебен контрол правилно е прието от решаващия съд, че оспорената пред него заповед на кмета на Община Русе за възстановяване на М. на заеманата предишна длъжност е незаконосъобразен административен акт, издаден в нарушение на посоченото в него правно основание - чл. 122, ал. 1 ЗДСл, както и не съответства на целта на закона. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че извършените промени в длъжностното разписание в периода от прекратяване на служебното правоотношение на служителката и съдебното решението за отмяна на този акт са неотносими и съответно не намират приложение към възстановяването на същия, доколкото разпоредбата на чл. 122, ал.1 ЗДСл. императивно предвижда, че след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, при явяване на служителя в администрацията органът е длъжен да го възстанови на заеманата от него длъжност. При отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение се възстановява съществуващото преди издаването й служебно правоотношение. Възможността за възстановяването на заемана длъжност от служителя при отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение не е равнозначно на възникване на ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато, т. е. законът въвежда презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която впоследствие е отменена, не прекъсва това правоотношение. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което, за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението, което в случая е сторено от служителя. Обстоятелството,че длъжността не съществува към момента на отмяната на уволнението като незаконосъобразно не води до извод, че са налице предпоставки за неспазване на разпоредбата на чл. 122, ал.1 ЗДСл, която е действаща и създава задължение за органа по назначението в случая кмета на община Русе, поради което ВАС в константната си практика приема, че направените промени в длъжностното разписание са без значение за възстановяване на незаконосъобразно уволнен служител. Извършеното преназначаване на друга, различна от заеманата длъжност е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 82 ЗДСл, тъй като не е налице една от двете необходими кумулативни предпоставки служителят да отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност и изразено предварително писмено съгласие за това. В случая не само, че липсва предварително писмено съгласие за разпореденото в заповедта преназначаване, но слижителя се противопоставя на това, чрез обжалване на заповедта. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС Русе, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения, обжалваното решение на АС Русе е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. Иванова за оказана безплатно адвокатска помощ при условията на чл.38, т.3 от ЗА не може да бъде уважена, предвид неизпълнение на предпоставките на чл.38, ал.2 от закона. Цитираната разпоредба предвижда, че в случаите по ал.1( оказана безплатно адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го плати. В случая е изпълнена само първата предпоставка, оказана е безплатно адвокатска помощ от адв. Иванова, но насрещната страна не е задължена за разноски в настоящото производство. Такива не са направени и претендирани от ответната страна - М. М. и няма възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Иванова при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение