Решение № 10514 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОМЕГА ПАРК ЕООД срещу Решение 5479/21.09.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 3023/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед РА50-166/17.02.2022 г. на главния архитект на Столична община за отказ да одобри проекта за ПУП ИПРЗ на УПИ III за етажен и подземен гараж, кв. 28, м. Толстой, район Надежда за образуване на нов УПИ III-2127 за ЖС и ПГ за ПИ с идентификатор 68134.1381.2127 по КККР и предвиденото в него ново застрояване съгласно приложения проект.

Ответникът главният архитект на Столична община, е на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима и основателна.

Решаващите изводи на първостепенния съд за законосъобразност на отказа, основан на съображения за нецелесъобразност на заявеното изменение на ПУП и обществена необходимост от запазване на действащия план, са неправилни от материалноправна страна касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. В общата и относима към казуса хипотеза по чл. 208, ал. 1 ЗУТ срокът за започване на отчуждителна процедура по Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плана.

а. Действащият ПУП, в чийто обхват попада имота, е одобрен с решение на Столичния общински съвет от 2013 г. Към момента на издаване на заповедта срокът за отчуждаване на имота е отдавна изтекъл. Не са налице данни, нито се твърди общината да е предприела отчуждителни действия, респ. за осъществяване на инициативата по предвиденото в плана отреждане за имота.

б. Правна последица от изтичането на този срок е възникването в полза на собственика на имота на правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ вж. чл. 208, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, на изменение на влезлия в сила и неприложен ПУП. Започването на отчуждително производство след определения от закона срок е по принцип допустимо, но по аргумент от ал. 2 на чл. 208 превес има заявеното от заинтересованото лице изменение на плана, доколкото евентуално отчуждително производство подлежи на спиране до влизане в сила на акта по искането за промяна на плана. Съдбата му е поставена в зависимост от волята на собственика, тъй като процедурата по изменение на ПУП би могла да бъде прекратена само при споразумение за продължаване на отчуждителното производство.

в. Правната уредба налага заключението, че при пропускането на срока по чл. 208, ал. 1 ЗУТ общината не би могла вече да реализира по свой почин и независимо от намеренията на засегнатата заинтересована страна отреждането за имота по действащия план.

1. В контекста на съображенията по-горе, неоправдано административният орган и съдът черпят основание за законосъобразност на отказа от принципа за икономичност на предвижданията на плана и целесъобразно устройство на територията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, представляващ частен случай на общия принцип за съразмерност по чл. 6 АПК.

а. В хипотезата на изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ вр. чл. 208 ЗУТ развитието на правоотношението между общината и собственика на имота е на етап, в който възможността УПИ да се застрои според обществено-обслужващата му функция по действащия план е изчерпана, а административният орган е длъжен да зачете правата на заинтересованата страна, чиито правопораждащ юридически факт е изтеклият срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Възникването на основанието за изменение на плана по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е правна последица от бездействието на общината да изпълни инвестиционното си намерение.

б. Ако се приеме, че действащият план е отразявал осъществимата най-икономично и благоприятна за обществото възможност, в частност баланс на територията, конкретно предназначение на имота, цялостна визия за квартала, подобряване на инфраструктурата и т.н., то неговите предвиждания вече не са критерий за устройствено решение, спрямо който да се преценява основателността на искането за одобряване на проекта за ПУП. Недопустимо е статусът на имота да бъде запазен неограничено във времето и този подход да бъде обоснован с планирането по неосъществим план. Т.е. в случая не са налице две или повече законосъобразни възможности по смисъла на чл. 6, ал. 4 АПК и изборът между тях да е обусловен от оценка на целесъобразността им.

в. Потвърденият от първоинстанционния съд отказ е несъразмерен и по общите правила на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 АПК. По същество на титуляря на правото на собственост е наложено продължително ограничение в упражняването му, респ. ползването на имота. Пораждането на правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ компенсира неблагоприятното засягане на частния интерес на собственика и осигурява баланса му с обществения интерес, чието удовлетворяване е било постижимо за достатъчно дълъг период от време. Изтичането на установения от закона срок за отчуждаване на имота е обективен признак, съизмерим с трансформация в целта на закона да даде приоритет на нуждаещия се от адекватна защита интерес.

1. Изследването на целесъобразността на проекта при издаването на заповедта е недопустимо и на друго самостоятелно основание.

Изработването на проекта е разрешено със Заповед РА50-737/30.09.2020 г., издадена от същия административен орган, в която изрично е направена квалификация за целесъобразността му по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ представлява краен акт на предварителната фаза от същинското административно производство. Тя определя параметрите на евентуално бъдещо изменение на ПУП и дава изначален отговор за принципната допустимост на проектираната устройствена промяна, в обхвата на която органът е включил и проверката за нейната целесъобразност. С последващия отказ да одобри проекта гл. архитект всъщност не е зачел собствената си преценка и е преразгледал въпрос, разрешен по обвързващ начин с влезлия в сила акт.

1. Инициативата за промяна на ПРЗ на този етап на устройствено предвиждане за имота при разгледаните предпоставки е частна, а не публична. Произнасянето на административния орган е следвало да бъде ограничено до проверката дали проектът е съвместим с ОУП и отговаря ли на действащите норми по устройство на територията.

а. Приетата в производството пред АССГ съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е дала заключение, че проектът съответства на ОУП по предназначение на имота и показатели за застрояване. Разстоянията на новопредвидената сграда до границите на имота и до съществуващите сгради в съседните имоти и през улица са съобразени с изискванията на чл. 31, ал. 2, 4 и 5 и чл. 32 ЗУТ.

б. При тези установявания и ако не е налице нарушение на други устройствени норми (каквото не е припознато нито в мотивите на заповедта, нито е констатирано в обжалваното съдебно решение чл. 220 АПК), дължимият от административния орган акт е бил за одобряване на проекта за ПУП.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на атакуваното решение и на потвърдената с него заповед и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне според дадените указания чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

б. С оглед основателността на касационното оспорване, в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за настоящата инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, както и заявените пред първата инстанция в доказания им размер, възлизащи общо на 1520 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещото лице и адвокатски хонорар.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение