Решение № 3337 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2016 г.

Решение № 3337 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2016 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД против решение № 45/12.01.2016 г. по адм. д. № 2126/2015 г. на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, обективирани в протокол за проверка на документи № К-076875/11.09.2015 г. към констативен протокол № 0228500/27.08.2015 г. на старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - Б. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност установените по делото факти и обстоятелства, което е довело до погрешни правни изводи. Според касатора, причиняването на щети на закупената стока, възникнали в резултат на действие на някоя от страните по договора или от трети лица, не задължава търговеца да приеме и отстрани такъв дефект в изпълнение на задълженията си по Закона за защита на потребителите. Дружеството счита, че дадените от органа задължителни предписания са неясни, органът не е посочил кои правни норми търговецът е нарушил. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - Б., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е за приложението на материалния закон. Съдът e установил релевантните факти и обстоятелства, които касационната инстанция приема за точно и пълно доказани. Посочил е, че производството пред административния орган е започнало по сигнал на потребител, закупил мобилен телефон H. A. M. от магазин на "Виваком" в гр. Б., стопанисван от "БТК" ЕАД. При извършената проверка от контролните органи, обективирана в протокол за документи и констативен протокол, е установено, че на 11.07.2015 г. от клиента е направена рекламация с оплакване, че "телефонният апарат е забил и не се включва". Устройството е прието за поправка, като в сервизната карта приемащият служител на "БТК" ЕАД е вписал, че "телефонът е ползван за много кратко време, без видими белези". В срок посоченият от потребителя дефект е отстранен. При връщане на телефонния апарат на 12.08.2015 г. получателят - дъщеря на титуляра по договора и сигнализатор Й. П., е отказала да получи устройството, тъй като е установила пукнат дисплей. След извършената от служители на КЗП проверка е установено, че пукнат дисплей няма, но мобилният апарат е с надраскан дисплей и "незабележими" белези. Не е спорно, че потребителят на закупената от касатора стока не е приел отремонтирания телефон, а е направил нова рекламация предвид констатираните външни дефекти на апарата, които не са причинени от него. Не е оспорен и фактът, обективиран в становището на сервизната фирма, извършила ремонта, че при приемането на апарата същият е бил "с леки драскотини по панела, надраскан дисплей, наранени ръбове". Административният орган е завършил проверката с дадени на "БТК" ЕАД задължителни предписания, изразяващи се в задължение на дружеството да съхранява и пази стоките на потребителите, предоставяни за ремонт. Конкретно е задължил дружеството да приведе телефонния апарат H. A. M. на потребителката Й. П. във вида, в който е приет за ремонт. Първоинстанционният съд е приел, че оспорените задължителни предписания са годен за обжалване административен акт. Въз основа на установената релевантна фактическа обстановка по същество е заключил, че същите са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържат фактически и правни съображения и са в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че след като телефонът е предаден в магазина за отстраняване на софтуерен недостатък в изрядно външно състояние и без конкретни отбелязвания в сервизната книжка, той следва да бъде върнат на потребителя във вида, в който е предаден. Задължението на търговеца произтича от чл. 113 ЗЗП, вр. с чл. 106 ЗЗП. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП задължава длъжностните лица от контролните органи по чл. 191 ЗЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 230 ЗЗП, с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. Ето защо, както правилно е приел първоинстанционният съд, същите представляват административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователен е касационният довод, че не е доказано както несъответствие на стоката, така и виновното поведение на търговеца. По делото е безспорно, че процесната стока е закупена от касатора, т. е. той има качеството на продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП. Установено е чрез съставени с участието на продавача и потребителя писмени доказателства, че процесната стока е показала несъответствие с договора за продажба по смисъла на чл. 106, ал. 1 ЗЗП. Потребителят е твърдял, а действията на касатора по ремонта на апарата потвърждават твърденията му, че потребителската стока не притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се има предвид естеството на стоката и публичните изявления за характеристиките й в момента на получаване от касатора след отстранен дефект по предходна рекламация. Несъмнено потребителят е закупил телефонния апарат с изряден екран и без драскотини по корпуса. Ако касаторът е считал, че процесната стока е съответствала на договора за продажба, е имал процесуалната възможност да ангажира доказателства. Такива по делото не са представени, а от представените е видно, че е налице несъответствие. Твърдението на касатора, че органът е зачел само мнението на обслужващия сервиз, не може да обоснове извод за съответствие на стоката с договора. Що се отнася до установяването на вината на търговеца, то законът не изисква такава. Достатъчен е обективният факт на несъответствие независимо от причината, която го е породила - чл. 105, ал. 2 и чл. 108 ЗЗП. Неоснователно е касационното възражение, че след като дефектът, заявен от потребителя във връзка с основни функции на телефона, е отстранен, гаранцията е изпълнена и касаторът не следва да приема следваща рекламация, направена от потребителя на място при получаване на апарата, макар и да е установен нов дефект - извън поведението на потребителя. В случая характеристиките на дефекта, определен от касатора като незначителен, не променят извода за нарушение на задълженията му по закон. Действително, правомощията на компетентните органи по Закона за защита на потребителите не засягат другите права, които потребителят и продавачът имат по силата на договорната и извъндоговорната отговорност. Това, което законодателят цели с предоставените чрез закона права на потребителите, е правно гарантираната възможност за безплатно възстановяване на стоките в състояние, което съответства на договора. Законодателят е преценил, че интересите на потребителите са от такова естество и важност за обществото, тъй като пряко обслужват свободното движение на стоки и услуги, че е необходимо да бъдат гарантирани срещу риска от неупражняване поради финансова невъзможност. Това разбиране за правата на потребителите е пряко проявление на заложения в чл. 12 и 169 от Договора за функциониране на Европейския съюз принцип на висока защита на правата на потребителите и на транспонирането на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции в националното законодателство - § 13а, т. 7 ЗЗП. Съдът на Европейския съюз трайно е приел в своята практика по тълкуването на чл. 3 от Директивата, който определя правата на потребителя и който е транспониран в националното право чрез разпоредбите на чл. 113 ЗЗП и 114 ЗЗП, че безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от продавача е съществен елемент на защитата, гарантирана на потребителите от европейското право. Следователно това, което законодателят осигурява на потребителя, е онзи минимален набор от правни инструменти, които му гарантират като изправна страна по договора бързото и ненатоварващо го финансово получаване на съответната на договора стока. Тази облекчена и безплатна процедура за защита правата на потребителите дава възможност на всеки един потребител с нарушени права да постигне желаното съответствие на стоката с условията на договора и чрез това да способства свободното движение на стоки и услуги в рамките на Съюза. В трайната си практика СЕС приема още, че общностният законодател цели да превърне безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от продавача в съществен елемент на защитата, гарантирана на потребителя от тази директива. Това задължение за безвъзмездност на привеждането в съответствие на стоката от продавача цели да защити потребителя срещу риска от финансови тежести, който би могъл да го възпре да се позовава на правата си при липса на подобна защита. По делото е безспорно установено, а и касаторът не го оспорва, че е отказал да изпълни задължението си да отстрани новоустановен дефект, проявен и констатиран извън поведението на потребителя. Това негово поведение е в нарушение на чл. 113, ал. 4, вр. с чл. 106 ЗЗП. Като е приел подадената от "БТК" ЕАД жалба за неоснователна и я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд