Решение № 141 от 21.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 518/2018 г.

Решение № 141 от 21.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 518/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Н. Х. - адв. П. П. против въззивна присъда № 1456/21.03.2018 г., постановена по внохд № 477/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В жалбата, макар и формално да са наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, то в тях е инкорпорирано и оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според защитника, за разлика от първоинстанционната присъда, при постановяването на въззивния съдебен акт следствие неправилната оценка на доказателствата се е достигнало до нарушение на материалния закон и налагането на едно явно несправедливо наказание. Твърди се, че при вътрешната противоречивост на свидетелските показания, съпроводена с отсъствието на приемо - предавателни протоколи между подсъдимия и пострадалия, както на и други писмени доказателства относно собствеността на самите движими вещи, предмет на престъплението, гласните доказателствени средства не само не са обсъдени в тяхната цялост, но са и ценени превратно. Посочено е, че вследствие на допуснатите процесуални нарушения обжалваната присъда е постановена при наличието на предположения. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивната присъда, подсъдимият да бъде оправдан или да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител и граждански ищец В. К., редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът му адв. А. Р., от който е постъпило писмено становище, в което заявява, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение и да се потвърди въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 8186/02.10.2017 г. по нохд № 788/2017 г. на Районен съд - Благоевград подсъдимият - гръцкият гражданин, със статут на продължително пребиваващ в РБ, М. Х. е признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК. Предявеният от В. К. граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. По протест на прокурор от РП - Благоевград и по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. К., чрез повереника му адв. Р., е образувано внохд № 477/2017 г. по описа на ОС - Благоевград. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменен първонистанционния съдебен акт и вместо него подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 14.03.2016 г. до 08.04.2016 г. в [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 4 бр. тръбни рафтове със стелажи, всеки на стойност 389 лв. и двукрилен гардероб от ПДЧ на стойност 72 лв., всичко на обща стойност 1 628 лв., собственост на В. Я., които е владеел по силата на сключен договор за наем на недвижим имот, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, с която районният съд не се е произнесъл по основателността на предявения граждански иск за причинени имуществени вреди и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, а в останалата част - очевидно относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е потвърдена и е влязла в сила. Внимателният прочит на материалите по делото води до извода, че аналитичната дейност на окръжния съд не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните по делото доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. При отсъствието на каквито и да било писмени доказателства относно собствеността на инкриминираните вещи, момента на тяхното придобиване от пострадалия и предоставянето им за ползване от подсъдимия, възивната инстанция е изградила констатациите си главно въз основа на показанията на свидетелите А., Д., П. и М., като е прието, че те се намират в корелация със заявеното от свидетелите Г. и Д., както и от самия пострадал К., и по този начин е опровергана тезата на жалбоподателя - подсъдим, че инкриминираните вещи изобщо не са му предоставяни за ползване. Не е отчетено обаче, че разпитът на първите четирима по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е твърде повърхностен и незадълбочен, поради което показанията им са лишени от необходимата конкретика най-вече относно факта дали качените 4 бр. стелажи в ползвания от подсъдимия под наем апартамент са от шестте или от десетте, оставени в магазина. В случая изцяло е неглижирано обстоятелството, че четиримата свидетели са дългогодишни служители във фирмите на пострадалия, т. е. те са не само финансово зависими от своя работодател, но очевидно в тяхното съзнание са изградени отношения на дължимо уважение и лоялност към личността на частния обвинител и граждански ищец. Същевременно показанията на св. Г. и Д., макар и приети основателно за достоверни, са интерпретирани формално, без да е обсъдено значението им за релевантната в процеса фактология. Изцяло е пренебрегнато обстоятелството, че всички първоначално взети от апартамента вещи са върнати впоследствие и сред тях не е имало нито стелажи, нито гардероб. Тази информация от разпитите на двамата - изцяло незаинтересовани от изхода на делото, свидетели е интерпретирана напълно превратно, включително и с оглед обясненията на подсъдимия, че такива вещи изобщо не са му предоставяни за ползване, а още по-малко, той да е отказал да ги върне при напускането на наетите апартамент и магазин. В тази връзка следва да се посочи, че на стр. 6 от мотивите на въззивната присъда е направен извод, че след като мебелите са се намирали във фактическа власт на подсъдимия той е имал възможност да извършва действия на управление и разпореждане във всеки един момент, предхождащ посещението на св. Г. и организираното пренасяне, в което е участвал свидетелят Д.. Това предположение на въззивния състав е лишено от надлежна доказателствена основа, още повече че такова твърдение няма дори и в обвинителния акт. На следващо място, окръжният състав като въззивна инстанция, проверяваща изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от посочените от страните основания е бил длъжен да обсъди и заключението на назначената по делото стоково оценъчна експертиза. Видно от дадените разяснения на вещото лице Д. - в съдебно заседание пред районния съд, пазарната стойност инкриминираните движими вещи е изчислена към 2016 г. Въпреки обективните данни по делото, че тръбните рафтове със стелажи са били закупени преди повече от двадесет години - в далечната 1995 г., а двукрилният гардероб от ПДЧ, без надстройка - през 2005 - 2006 г. е най-малкото странно, че в случая са приспаднати само 10 % овехтяване за периода на тяхната продължителна експлоатация. По никакъв начин не е отчетена не само настъпилата деноминация на лева, но необосновано е прибавен и предполагаемия дължим ДДС, при условие, че К. ги е закупил като физическо лице, т. е. посоченият данък би следвало да е инкорпориран в платената от него крайна цена. В този смисъл касационният състав приема, че експертното заключение се явява необосновано и възникват основателни съмнения за неговата правилност. С приемането му и неуважаването на искането на защитата за назначаване на повторна експертиза, се е достигнало до осъждането на подсъдимия в обсебването на имущество, чиято оценка е възприета без надлежна доказателствена основа, на базата на недопустимо предположение относно действителната пазарна стойност на вещите към инкриминирания момент. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че в конкретния казус въззивният съд е заменил дължимия доказателствен анализ, като е изопачил смисъла на част от свидетелските показания, интерпретирал е превратно съдържанието на останалите и си е послужил с недопустими предположения, с което са нарушени процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Визираните нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и водят до отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъдат съобразени посочените по-горе обстоятелства и след надлежен доказателствен анализ и оценка, да получат адекватен отговор и поставените въпроси по приложението на закона. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение