Решение № 10787 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3160/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Асеновград чрез процесуалния му представител срещу решение 96/16.01.2023 г. по адм. дело 1746/2022 г. на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди, че решението е необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отхвърли протеста срещу оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Окръжна прокуратура Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба О. Мюмюн чрез своя пълномощник в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба в частта, в която се оспорва постановеното решение в частта за разноските, е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в срока за обжалване на дадено решение, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, който го е постановил, по искане на страните, може да допълни или да измени своето решение в частта му за разноските. Това е предвиденият от законодателя способ за защита от неправилни решения в частта им относно разноските. С обжалвания съдебен акт касационният жалбоподател е осъден да заплати направените по делото разноски. Решението по съществото на спора подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, но не и в частта относно присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по такова искане е постановилият решението съд. Затова настоящата касационна жалба относно оспорването на присъдените разноски се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело прекратено в тази част. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявеното искане за изменение на постановеното решение по отношение на разноските. Касационната жалба в останалата част е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното касационно основание, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив против чл. 3, ал. 1, т. 1, в частта гаражни клетки и чл. 3, ал. 2, т. 6, цялата разпоредба гаражни клетки от Наредба за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на община Асеновград (Наредбата), приета с решение 1465 на Общински съвет Асеновград по протокол 47 от 28.05.2014 г., изм. и доп. с решение 604 по протокол 18 от 28.09.2016 г., с искане същите да бъдат отменени като незаконосъобразни. С обжалваното решение съдът е отменил чл. 3, ал. 1, т. 1, в частта гаражни клетки и чл. 3, ал. 2, т. 6 цялата разпоредба гаражни клетки от Наредбата като незаконосъобразни. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според нормата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно § 7 ПРЗ на Наредбата, същата се издава на основание чл. 56 ЗУТ, поради което постановките на този подзаконов акт следва да са изцяло в синхрон с тази законова разпоредба. Гаражните клетки не фигурират сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия, преместваеми обекти свързани с отбраната и сигурността на страната. Според § 5, т. 80 ДР ЗУТ преместваем е този обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Съдът позовавайки се на легалната дефиниция за преместваем обект излага мотиви, че гаражните клетки обикновено се изграждат на място от бетон с метални тръби, ламарини и други елементи, което води до конструктивна свързаност на обекта със земята вертикални елементи, захванати неподвижно към терена върху излети бетонови фундаменти, поради което е невъзможно отделянето им от терена, без да бъде нарушена конструктивната им цялост. Обосновава извод, че така описаните гаражи представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В тази насока сочи константната съдебна практика по въпроса за определяне на гаражите като строежи, вместо като преместваеми обекти, предвид тяхното предназначение. Съдът приема, че статута на гаражът като строеж на допълващо застрояване е уреден в чл. 42, ал. 2 ЗУТ, като изграждането им се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план или се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране. Съдът излага мотиви, че по смисъла на чл. 76, ал. 3 АПК издаваните от общините наредби са с вторичен и производен характер спрямо законите, които са нормативни актове от по-висока степен, по чието прилагане са издадени оспорените текстове на Наредбата. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Действително е налице константна съдебна практика за определянето на гаражите като строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, вместо като преместваеми обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 АПК (аналогично на чл. 8 от Закона за нормативните актове), общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 7, ал. 2 ЗНА определя наредбата като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая, обсъдената от съда невъзможност за преместване в пространството и използване по предназначение на друго място на изграден от бетонова конструкция гараж с метални тръби, предвид необходимостта от премахване или разрушаване на част от него и нарушаване на целостта му, обръща внимание на обстоятелството, че вида на материалите и конструкцията на даден гараж могат да категоризират същия на самостоятелно основание като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не както е посочено в подзаконовия нормативен акт винаги като преместваем обект. По реда на глава трета, раздел IX от Закона за устройство на територията, като условие за определянето на обект като преместваем е освен същият да отговаря на дефиницията в § 5, т. 80 ДР ЗУТ за техническа възможност за преместване в цялост без да загуби своята индивидуализация и за използване по предназначение без изменя трайно субстанцията на терена или начина на ползване на земята, то и предназначението му да попада сред изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, свързани с отбраната и сигурността на страната или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Следователно, законодателят е изключил възможността за определяне като преместваеми обекти на гаражите, независимо дали за същите е налице възможност за отделяне в цялост и използването им на различно място. Гаражите не могат да бъдат характеризирани като преместваеми обекти, поради своето предназначение. Не на последно място, като първи белег на преместваемите обекти в § 5, т. 80 ДР ЗУТ е посочено, че същите следва да нямат характеристиките на строеж, което залага необходимост от извършването на предварителна преценка за даден обект дали представлява строеж, преди да се изследва възможността за неговото отделяне от земната повърхност и определяне като преместваем обект. Предвид изложеното, неоснователно е възражението в касационната жалба, че гаражните клетки изпълняват изискванията за преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, позовавайки се единствено на възможността на тяхното преместване в пространството. Настоящият състав намира за правилни правните изводи на първоинстанционния съд за противоречие на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт с нормата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, в която гаражите изрично са описани като постройки на допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване, изграждането на които се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план или се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ и се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. При съпоставяне на оспорените разпоредби от Наредбата с цитираните дотук норми от ЗУТ за определяне на даден обект като преместваем или като строеж, правилно административният съд е приел, че с подзаконовия нормативен акт незаконосъобразно е разширен кръгът на обектите, които попадат в категорията на преместваемите. Налице е изрично противоречие със законовите норми на нормативен акт от по-висока степен, което обуславя материалноправна незаконосъобразност на оспорения текст, в какъвто смисъл е и крайният извод на решаващия съд. Предвид изложеното, като е отменил оспорените разпоредби на Наредбата, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 (осемстотин) лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,