Решение № 5710 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2019 г.

Решение № 5710 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК 815115210, чрез пълномощника юрк. Д. Златева против решение № 329/26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2311/2017 г. от Административен съд Бургас, с което е отменен неговия отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № К-1092-13/15.06.2017 г., постановен по заявление вх. № К-1092-7/13.06.2017 г., подадено от Т. Димитрова от [населено място] и преписката му е върната за произнасяне по заявлението. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт като незаконосъобразен и решаване на спора по същество. Счита, че съдът неправилно и погрешно е приел, че административният орган е надлежно сезиран със заявление, отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, тъй като е напълно неразбираемо каква информация се търси и какъв е нейният характер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски да не бъде уважена, поради злоупотреба с права. Ответната страна – Т. Димитрова от [населено място], чрез пълномощника й адв. Д. Димитров от АК – Благоевград, е депозирала писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че злоупотреба с конституционно гарантирани права – както с материалното право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, така и с правото на съдебна защита (чл. 56 КРБ) и в частност с акцесорното право на съдебни разноски е правно невъзможна. Излага съображения, че не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – исканата информация е описана ясно, а органът не е упражнил правото си по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ. Моли касационната жалба да се остави без уважение и претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Т. Димитрова от [населено място], чрез пълномощника й адв. Д. Димитров от АК – Благоевград, е депозирала частна жалба срещу определение № 851/16.04.2018 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдържаща искане за изменение на решение № 329/26.02.2018 г. в частта за разноските с доводи за незаконосъобразност. В отговор ответната страна – Изпълнителният директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, чрез пълномощника си, представя отговор за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационна жалба и счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. По отношение на частната жалба не взема становище. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е писмо с изх. № К-1092-13/15.06.2017 г., подписано от изпълнителния директор на "В и К" ЕООД гр. Бургас, с което е отговорено на заявление вх. № К-1092-7/13.06.2017 г., подадено от Т. Димитрова от [населено място]. В заявлението си тя е направила искане да й бъдат предоставени следните документи, съдържащи обществена информация: " 1. Незаверени преписи от всички договори, които са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/; 2. Незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); 3. Счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. С обжалваното решение съдът е отменил обективирания в писмото отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по така подаденото заявление и е върнал преписката на "В и К" ЕАД за ново произнасяне в 30-дневен срок от влизане на решението в сила. За да мотивира този правен резултат, от фактическа страна е установил, че със заявление вх. № К-1092-7/13.06.2017 г. Т. Димитрова е поискала от "В и К" ЕАД да получи документи съдържащи обществена информация. С отговора си по същество изпълнителния директор на "В и К" ЕАД е отказал да предостави търсената информация с аргумента, че данните за осъществяваната от дружеството счетоводна дейност е възможно да бъде установена от публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети и че данните за сключените договори и проведени процедури по ЗОП могат да бъдат установени от информационната система на Агенцията за обществени поръчки. Всякаква друга информация съставлява търговска тайна или има за предмет нерегламентиран достъп до защитени по закон данни. При така установеното съдът е направил извод за допустимост и основателност на оспорването. "В и К" ЕАД попада в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДОИ, като публичноправна организация – юридическо лице, в което едноличен собственик на капитала е Държавата, поради което представляващия търговското дружество е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от специалния закон /ЗДОИ/. Приел е, че оспореното писмо съдържа изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДОИ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Приел е още, че исканата от жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 с. з., тъй като е във връзка с обществената дейност на дружеството. Исканата информация е още и служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, която се създава, събира и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Не на последно място е посочил, че исканата информация не попада в ограничението на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, поради което постановения отказ е незаконосъобразен. За неоснователно е прието възражението на ответника, че исканата информация не е обществена, поради което той не е задължен да я предоставя. За неправилно е прието становището на ответника, че може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. В тази връзка е посочил, че по аргумент на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ документите са материален носител на информацията. Развил е съображения, че исканата информация няма абстрактен характер, а е конкретна. Посочил е, че обстоятелството че съответните контролни органи от АДФИ и НАП могат да извършват проверка или че информацията подлежи на публикуване в сайта на Агенцията за обществени поръчки, респ. Търговския регистър не освобождава ответника от задължението му да предостави достъп до обществена информация, ако той разполага с нея. Развил е съображения, че заявление по реда на ЗДОИ винаги подлежи на разглеждане, вкл. в случаите, когато се прецени, че намира приложение чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. За неоснователно е прието възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка помежду си и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и получаване на суми като съдебно – деловодни разноски. Решението е правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Безспорно е, че "В и К" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ и отговаря на легалното определение на понятието "Публичноправна организация" на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, в която едноличен собственик на капитала е Държавата, а статутът му, неговото управление, финансиране и предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация. Правилен е извода на съда, че търсената информация е служебна обществена информация, която задълженият субект, при липсата на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 31 ЗДОИ, ако информацията засяга трето лице, следва да предостави. Депозираното заявление отговаря на изискванията на чл. 25 ЗДОИ и съдържа посочените от законодателя реквизити, а информацията, която се иска е конкретна и касае договори по чл. 20, ал. 4 ЗОП, счетоводни документи по чл. 20, ал. 5 ЗОП и справка за платените суми по тях. Затова възражението на касатора, че същото се нуждае от уточнение е отхвърлено, като неоснователно. На първо място поради това, че задълженият субект не се е възползвал от предоставената му от чл. 29, ал. 1 ЗДОИ възможност да поиска прецизиране на искането и уточняване на предмета, за което да предостави подходящ срок за това. Излагането на съображения, че не е ясно каква точно информация се иска едва в жалбата до съда е нарушение на процесуалните задължения на административния орган. От неизпълнението на законово вменено задължение не може да се претендира неоснователност на жалбата. Действително информацията достъп, до която се иска може и да е обемна, доколкото заявителят, а и съда, не разполагат с данни за сключените от дружеството договори попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 ЗОП, съставените в тази връзка първични счетоводни документи и заплатени суми. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗОП предвижда прагове за директно възлагане на обществени поръчки от възложителите – при строителство; при услуги по приложение № 2; при доставки и услуги извън тези по т. 2. В ал. 5 на същия текст е посочено, че в случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Следователно, при обществените поръчки за строителство при условията на чл. 20, ал. 4 задължително се сключва договор. В останалите случаи разхода може да се докаже и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. В заявлението ясно се посочва каква информация се иска, препращайки към ЗОП. Исканата информация по т. 3 от заявлението не въвежда задължение за касатора да съставя счетоводни документи извън законоустановените такива, както се твърди в касационната жалба. Ако има извършени плащания, дружеството следва да разполага с исканата информация и да я предостави, за да отговори на подаденото заявление. Систематизирането на информацията не представлява съставянето на нови счетоводни документи. Ако дружеството не разполага с информацията, то в изпълнение на закона следва да уведоми заявителя за това. Ако не може да я предостави във предпочитаната форма, следва да спази чл. 27 ЗДОИ. Правилни са изводите на съда, че е неоснователно възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация са подадени заявления от няколко лица, които имат връзка помежду си. Подаването на идентични заявления за достъп до обществена информация, не прави жалбата неоснователна. Дали жалбата е основателна или неоснователна се преценява с оглед оспорвания административен акт, конкретните факти и обстоятелства и твърдения на страните. Свързаността на лицата също не обуславя неоснователност на жалбата. По делото не са представени доказателства, че по заявлението на някое от другите лице е предоставена исканата информация, за да може да се разглежда възможността лицата да са получили информацията. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и доколкото ответникът по касация се представлява от адвокат осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА изрично вписано в договора за правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, са налице предпоставките за осъждане на ответника, предвид изхода по спора, да заплати възнаграждение в размера определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500 лв. По частната жалба Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд, в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение молбата на Т. Димитрова и адв. Димитров, за допълване на решение № 329/26.02.2018 г., постановено по административно дело № 2311/2017 г. по описа на АС – Бургас, в частта с която се претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В частта, с която "В и К" ЕАД е осъдена да заплати на Т. Димитрова разноски в размер на 10 (десет) лева, определението не е предмет на жалбата и е влязло в сила. За да отхвърли искането съдът е изложил съображения, че е в случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в пълен разрез с изискванията на чл. 3 ГПК. Позовал се е на служебно известния на съда факт, че множество лица са подали заявления с искане за предоставяне на идентична информация. Направил е извод, че с оглед установената идентичност на заявленията за достъп до обществена информация, един и същи адрес за кореспонденция на лицата, роднински връзки между част от тях, осъществяването на процесуално представителство от адв. Димитров на повечето от тях е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като целта на заявителите би могла да се постигне и само с едно искане, а получаване на средства под формата на възнаграждение за процесуално представителство представлява злоупотреба с права. Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество по следните съображения: Молбата за присъждане на разноски по делото е формулирана в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и следва да се приеме, че е подадена както от Т. Димитрова, така и от представляващия я адв. Д. Димитров, подписана е от двамата, като адв. Димитров е упражнил лично права по чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно който в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Задължение на съда е да се произнесе по предявеното искане, което не е сторено с решение № 329/26.02.2018 г., с което ответникът е осъден да заплати на Т. Димитрова разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатената от нея държавна такса. Адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. По делото са налични писмени доказателства – пълномощно /л. 10 за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции, договор за безплатна правна помощ от 9.08.2017 г., сключен за обжалване на административния акт пред АС – Бургас и списък на разноски, изискуем по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, от които се установява, че адв. Димитров е осъществил безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в който случай съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени, а претенцията на адв. Димитров – да се уважи в размер на 500 лв. за всяка процесуалното представителство пред първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд, пето отделение.