Решение № 537 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4010/2013 г.

Решение № 537 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4010/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Ракурси", представлявано от председателя на Управителния съвет Евдокия Кузманова, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Димитър Петков" № 4, против Решение № 95 от 14.02.2013 г. по адм. дело № 720/2012 г. на Административен съд Пазарджик. В жалбата поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди и нарушения на чл. 121 от Конституцията на Република България, нарушения на чл. 5, чл. 7, чл. 9 чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата - Областният управител на област Пазарджик, редовно призован, не се представлява. В писмено становище, представено от главен юрисконсулт Мария Кръстева Ангелиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик, е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Ракурси", представлявано от председателя на Управителния съвет Евдокия Кузманова, срещу Заповед № ДС-187 от 04.09.2012 г. на Областния управител на Пазарджишка област, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено да се изземат от сдружението имоти-публична държава собственост, представляващи: помещение на втория етаж от сграда с идентификатор 55155.501.509.1 с площ от 11 кв. м, находящо се в гр. Пазарджик, ул. Александър Стамболийски № 48, предназначено за офис и/или обучителен център, помещение на трети етаж с площ от 23 кв. м и помещение на втори етаж с площ 78 кв. м от същата сграда със същото предназначение. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Съдът е установил, че не се спори от страните по делото, че имотът е публична държавна собственост, че са били сключени договори за наем на помещенията в този имот, както и не е спорно, че тези договори са били прекратени. Не е спорно по делото също, че наемната цена не е плащана от наемателя по договорите. Спорни по делото са обстоятелствата относно твърденията на оспорващата, че не притежава от 01.03.2012 г. ключове за процесните помещения, тъй като на този ден са били предадени на служителя на РИО Славчо Кузманов. Това обстоятелство се твърди само от оспорващата и от свидетелят Кузманов, с когото са в съпружески отношения. От свидетелските показания съдът е установил, че са извършвани ремонти дейности поради аварии, но те не са изисквали достъп до процесните помещения. Искани са ключове от входната за сградата врата, а не и за самите помещения. От множеството събрани по делото доказателства съдът не е могъл да направи обоснован извод, че оспорващото сдружение не владее или държи имота, предмет на процесната заповед. Установил е, че основанието за това е отпаднало с прекратяване на наемните договори и следва държавната собственост да бъде предадена на собственика. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е приел, че областният управител на Пазарджишка област е издал един законосъобразен акт, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и е отхвърлил оспорването като неоснователно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, изяснил е напълно фактическата обстановка по делото, която се споделя и от настоящата инстанция, и въз основа на това е направил верни правни изводи. Представените по делото доказателства подкрепят направения от съда извод, че административният орган не е допуснал нарушение на производствените правила и е спазил материалния закон. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд правилно е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия в съответствие с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на акта, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото в ЗДС няма специални изисквания. Спазени са и административно-производствените правила при провеждане на производството пред административния орган и правилно са изяснени всички релевантни за случая факти. Административният съд не е констатирал противоречие в мотивите на обжалвания акт, което да води до необоснованост на разпореждането за изземване на недвижимия имот, публична държавна собственост. В тази връзка следва да се отбележи, че и според касационната инстанция, фактическите обстоятелства и изложените правни аргументи в заповедта на областния управител сочат на основанието по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на имота. За да се издаде заповед на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е необходимо имотът, чието изземване се иска да е държавна собственост, същият да се държи или владее без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала и да е налице отправено мотивирано искане от съответния министър или ръководител ведомство до областния управител. В конкретния случай не е спорен въпросът, че се касае за недвижим имот - държавна собственост, доказано с приложен по делото Акт за държавна собственост № 5780/22.03.2011 г. Второто основание също е налице, сдружението държи имота на отпаднало правно основание, тъй като наемното правоотношение е прекратено едностранно, за което сдружението е уведомено надлежно. Видно от приложената по делото обратна разписка на 14.03.2012 г. на представителя на Сдружение "Ракурси" Евдокия Кузманова, е връчена покана с изх. № РД22-93/08.03.2012 г., с която дружеството е приканено в едноседмичен срок да заплати неплатените суми за наем съгласно подписания договор с изх. № РД 21-728/18.05.2011 г. В поканата е записано, че незаплащане на наемната цена в упоменатия срок и размер, ще бъде основание за прекратяване на цитирания договор, по силата на чл. 12 от същия. На 11.07.2012 г. на Управителя на Сдружение "Ракурси" Евдокия Кузманова е връчена втора покана с изх. № РД22-796/09.07.2012 г., с която е даден срок до 20.07.2012 г. да заплати неплатените суми за наем съгласно договор за наем с изх. № РД 21-729/18.05.2011 г. В поканата отново е записано, че незаплащането на наемната цена в упоменатия срок и размер, ще бъде основание за прекратяване на цитирания договор за наем по силата на чл. 12 от същия. Няма представени доказателства тези покани да са изпълнени от касатора и не се твърдят от страните подобни действия. На 25.07.2012 г., видно от приложения документ, на Управителя на сдружението надлежно е връчено уведомление с изх. № РД22-875/23.07.2012 г. от Началник РИО - гр. Пазарджик, с което на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 12 от подписаните договори за наем, е отправено четиринадесет дневно предизвестие за прекратяване на договорите за наем. Приканен е наемателя след изтичане на цитирания срока да освободи имотите и да предаде помещенията и СОТ охраната към тях. С тези действия административният орган е прекратил едностранно договорите за наем и е извършил всичко необходимо за спазване и на второто основание по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. С писмо с изх. № РД22-1045/20.08.2012 г. на Началника на РИО - гр. Пазарджик, на основание чл. 80 от ЗДС е отправено искане до областния управител на Област Пазарджик за издаване на заповед и предприемане на съответните законови действия към изземване на помещения - държавна собственост от Сдружение "Ракурси", което продължава да ги владее без правно основание след прекратяване на договорите за наем, с което е изпълнено и третото основание. В резултат на това са предприети действия за принудително изземване на имот и е издадена обжалваната заповед за изземване на имот държавна собственост. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушения на чл. 121 от Конституцията на Република България. Настоящата инстанция намира, че е осигурено равенство между страните и са спазени условия за състезателност в съдебния процес, страните са призовани надлежно и изслушани от съда. Производството е протекло по установения законови ред, а именно в открити съдебни заседания, защото в настоящия случай не се налага провеждане при закрити врата, с което е спазен и принципът за публичност на правния спор. Съдът се е произнесъл мотивирано по всички относими по настоящия спор въпроси, с което е издал правилно съдебно решение. Недоказани са и твърденията на касатора, че в хода на съдебния процес са нарушени цитираните основни начала в Гражданскопроцесуалния кодекс. Следва да се отбележи, че направените от съда фактически и правни изводи са формирани в съответствие с правилата на формалната логика, така че не се установява необоснованост на съдебния акт, както заявява касационният жалбоподател. Всички твърдения относно нарушения на Закона за културното наследство както и доводи относно това, че оспорваното решение изпълва състава на чл. 311 от Наказателния Кодекс (НК), а действията на длъжностните лица - състава на чл. 282 от НК са неотносими към настоящия спор. Настоящия съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд и намира, че сочените в касационната жалба касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Предвид изложеното, решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд