Решение № 9332 от 5.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2024 г.

ВАССедмо отделение05.08.2024 г.докладчик Полина Богданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2150 от 01.04.2024 г. на Административен съд - София - град, по адм. дело 1801/2023 г.

ОСЪЖДА Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград, със седалище и адрес на управление в гр. София ,ул. Цар Асен 5, ап. 7 и ЕИК 177127402, да заплати на Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес гр. София, ул. "Княз Александър I" 12, разноски по делото в размер от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград, със седалище и адрес на управление в гр. София ,ул. Цар Асен 5, ап. 7, срещу Решение 2150/01.04.2024 година на Административен съд София-град по адм.д. 1801/2023 година. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград срещу Решение РД-02-16-47/07.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, за определяне на финансова корекция в размер на 100%от допустимите разходи за изработване на интернет страница и база данни, пропорционално на периода за установеното нарушение на чл. 71, § 1, б. в, предл. второ и трето от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС)1303/2013). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не преценил всички относими и допустими доказателства съвкупно и в тяхната взаимовръзка, не е посочил въз основа на тях кои факти приема, за доказани, кои не и защо, поради което не е достигнал до пълно и точно установяване на фактите по случая, което представлява съществено нарушение на съдопроизводсвените правила, довело от своя страна до неправилно приложение на закона и необоснованост на решението. Поддържа доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт като ги преповтаря, без точно и мотивирано да сочи конкретните пороци на обжалваното решение, които съставляват касационните основания. Иска съдебното решение да бъде отменено, а оспорения административен акт отменен като незаконосъобразен. Ответникът РУО на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт М. Дудевска застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт и сочи, че касационната жалба всъщност не съдържа никакви конкретни твърдения и аргументи за неправилност на съдебното решение, а именно то, а не оспореният административен акт е предмет на касационна проверка. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъдат пресъдени направите в производството разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 06.11.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност и Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград е сключен административен договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект Подкрепа за организационно-административното развитие на Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград на стойност 448 781 лева, от които 359 024,80 лв. безвъзмездна помощ с интензитет 85% и 89 756,20 лв. собствено финансиране. Срокът за изпълнение е 18 месеца. На 29.08.2018 г. е сключен договор за извършване на услуга между Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград, като възложител и Брашкоуд ООД като изпълнител с предмет: Изготвяне на интернет страница и изготвяне на информационна база данни за дейността на клъстера. Срокът за изпълнение на договора е 5 месеца от дата на подписването му, а договорената цена е 7 790 лв. без данък добавена стойност. На 25.02.2019 г. между страните по договора за услуга е подписан приемо-предавателен протокол, който удостоверява приемането на извършената на услуга без забележки. На 06.01.2023 г. Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград е уведомено за установената нередност при изпълнението на проект Подкрепа за организационно-административното развитие на Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград по чл. 70, ал.1, т.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) за нарушение на изискванията за дълготрайност на операциите и случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС)1303/2013 , тъй като при проверка не е установен връзка със сървъра на www.ictcluster.eu и интернет страницата, чиято разработка се финансира по договора за безвъзмездна финансова помощ, всъщност не е активна и няма достъп до базата данни. Бенефициерът е уведомен, че за нередността по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСИ съгласно т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) се предвижда финансова корекция в размер на 100% пропорционална на периода, за който е налице нарушението, считано от датата на окончателното плащане. На бенефициерът е предоставен срок за възражение и представяне на доказателства. На 12.01.2023 г. Сдружението представя възражение и доказателства за предоставяна в негова полза хостинг услуга за периода 13.04.2019 г. 20.09.2021 г., която удостоверява поддържането на интернет страницата им, но съдържа и твърдения, че базата данни не е възстановена и страницата не е достъпна. На 07.02.2023 г, с Решение РД-02-16-47, РУО определя на Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи за изработване на интернет страница и база данни, пропорционално на периода за установеното нарушение на чл. 71, § 1, б. в, предл. второ и трето от Регламент (ЕС)1303/2013, представляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника заповед РД-02-16-209 от 14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която определя И. Илиева главен директора на Главна диркеция Европейски фондове за конкурентоспособност за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно правилното приложение на материалния закон съдът приема, че соченото от РУО нарушение на Регламент (ЕС)1303/2013 е налице, поради което има фактическо основание за определяне на финансова корекция, което прави определената такава законосъобразна. Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението на съда валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд сочи, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент 1303/2013. В чл. 71, § 1 от Регламент 1303/2013 са предвидени следните случаи и срокове за дълготрайност на операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции: Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ - когато е приложимо - подлежат на едно от следните: а) прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район; б) промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество; в) значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. В случая РУО се е позовал на разпоредбата на чл. 71, параграф 1, б. в), предл. второ и трето от Регламент 1303/2013 г., т.е. за да намери приложение цитираната разпоредба следва да е налице извършването на значителна промяна, която засяга целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели". Правилно е определен периода за дълготрайност на финансираната операцията три години от датата на извършването на окончателното плащане, като е отчетено, че Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград е микро предприятие, а окончателното плащане по договора е извършено на 13.01.2020 г. и следователно срокът за дълготрайност е до 13.01.2023 г. Основната цел на договора за безвъзмездна финансова помощ е пополяризиране на Сдружение Клъстер информационни и комуникационни технологии Благоевград чрез собствена интернет страница и на дейността му чрез споделяне на информационни бази данни. В случая е доказано от административния орган, че в рамките на периода за дълготрайност нито интернет страницата, нито базите данни са достъпни (към датите на извършените проверки), няма данни за реално функциониране на сайта, активни потребителски сесии и т.н. Следва да се отчита, че бенефициерът във самото си възражение в административното производство по същество признава, че за част от периода сайтът като програмен продукт и базата данни към него са заличени, в последствие е активиран друг сайт, за което РУО е бил информиран, но базата данни не е възстановена напълно и всъщност новият сайт не е активен. Пред съда не са представени доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган, че сайтът не е активен, нито такива които да удостоверяват, че са постигнати основаните първоначални цели на административния договор. С оглед посоченото правилен е изводът на органа, потвърден от съда, че е доказана значителна промяна на целите или условията за изпълнение на проекта, която подкопава постигането на първоначалните цели, за които е предоставено безвъзмездното финансиране и това представлява нарушение на чл. 71, параграф 1, б. в), предл. второ и трето от Регламент 1303/2013 г. Фактическото изпълнение на проекта, а именно изпълнението на заложените по него дейности (първоначалното създаване на интернет страницата и базата данни) не освобождават бенефициера от задължението да спазва изискванията за дълготрайност и устойчивост на операциите и след неговото изпълнение. Изложеното прави извода на съда за наличие на нарушение на чл. 71, параграф 1, б. в), от Регламент 1303/2013, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, правилен. Цитираните разпоредби действително са нарушени, а квалификацията им като нередност по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности е правилна. Противно на доводите на касатора, доколкото не може да се изключи възможността допуснатото нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Както правилно приема и първоинстанционният съд, правилно е изчислен и точният размер на корекцията, при съобразяване с релевантния проверяван период. При липса на основание за намаляване на процентния показател, органът правилно е приложил този от 100%. Законосъобразно е определена и основата, върху която е изчислена корекцията. Поради изложеното доводите на касатора, за неправилност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, точно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд, че диспозитивът на съдебния акт е онази част от него, който обективира волята на съда и разрешението, което той дава на повдигнатия пред него спор. С оглед посоченото диспозитивът на съдебния акт следва да се отличава с пределна точност и яснота. Какво постановява съдът е задължителен елемент от съдържанието на съдебното решение съгласно чл. 172а, ал. 1, т.6 АПК, а съгласно чл. 172, ал. 2 и 4 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли жалбата като посочи задължително имената на страните. При тези нормативни изисквания може да се направи извод, че задължителни елементи от съдържанието на диспозитива на решението са имената на страните оспорващия и издателя на оспорвания акт, а последният следва да бъде индивидуализиран с номер и дата на издаване. Само в случаите когато, съдът отменя/изменя административния акт частично следва да се посочи частта, която се отменя/изменя. При отхвърляне на оспорването, какъвто е настоящият случая в диспозитива не следва да се посочват различните части на административния акт, тъй като това размива волята на съда и може да доведе до объркване какво всъщност е постановил. Посочената неточност в диспозитива на решението не се отразява на правилността на крайния извод на съда, че подадената пред него жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът издател на административния акт и настоящ ответник, разноски в размер на 200 (двеста) лева, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд