Решение № 5117 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 915/2015 г.

Решение № 5117 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 915/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христина Богданова Костова от гр. София срещу решение № 6790 от 11.11.2014 г. по адм. дело № 6283/2014 г. на Административен съд- София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Христина Богданова Костова срещу решение № РО-319 от 19.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-21-999-52-00301049 от 28.02.2014 г., на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при същото поделение, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, установена с болничен лист серия А2012,№ 3232089 за периода от 20.04.2013 г. до 19.05.2013 г. Отказът е мотивиран с данни от информационната система на НОИ, според които към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4 КСО и няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, тъй като Христина Богданова Костова е била назначена с трудов договор в "Булстрой груп" ООД от 15.04.2013 г., но считано от същата дата, със съответните болнични листове (общо девет на брой) е била установена временната й неработоспособност и административният орган е счел, че тя няма нито един реално отработен ден по този трудов договор и следователно за нея не са налице предпоставките по чл. 40, ал. 1 КСО за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност. По настоящото касационно дело с молба от ответника- Директора на ТП на НОИ- София град, е представено разпореждане от 24.01.2015 г., с което е отменено процесното разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Въпреки това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е допустима, а правният интерес от търсената съдебна защита не е отпаднал, тъй като според чл. 118 КСО на обжалване пред съда подлежи решение № РО-319 от 19.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ, което в случая не е оттеглено или отменено. Основният спорен въпрос по делото е бил дали Христина Богданова Костова има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, след като няма нито един отработен ден по новия трудов договор. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че жалбоподателката не е започнала да упражнява трудова дейност по трудовия договор, поради което не е имала качеството на осигурено лице. Този извод е неправилен. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 КСО). В случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ). На л. 79 от делото на АССГ се намира заверено от ТП на НОИ - София град ксероксно фотокопие на трудов договор № 447 от 15.04.2013 г., сключен между "Булстрой груп" ООД, гр. София като работодател и Христина Богданова Костова, в който са вписани съществените удостоверявания, че този договор, заверено уведомление от ТД на НАП и длъжностната характеристика са връчени на работника още в същия ден и че работникът е постъпил на работа на 15.04.2013 г., а това според чл. 63, ал. 4 КТ означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор. Оттук и изводът, че осигуряването на Христина Богданова Костова е възникнало по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО на 15.04.2013 г. На практика е възможно работникът или служителят да изпадне в състояние на временна неработоспособност след като е сключил трудов договор, но преди реално да е започнал изпълнението на трудовата си функция по него. Временната неработоспособност е състояние, което не позволява на работника или служителя да упражнява трудова дейност и представлява факт с правно значение, независимо кога е възникнала - дали при вече упражнявана трудовата дейност или преди работникът или служителят да е пристъпил към изпълнение на задълженията си по трудовия договор. Друго разбиране, включително и това, че следва да има реално фактическо упражняване на трудова дейност за определен период непосредствено преди възникване на временната неработоспособност, е изискване на осигурителния орган, което не е уредено в закона и поради това неправилно в процесния случай е прието, че Христина Богданова Костова не се счита за осигурено лице (така и решение № 14844 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 12284/2014 г. на ВАС - VI отд., с което се разрешава идентичен спор, но между директора на ТП на НОИ - София град и работодателя - осигурител на Христина Богданова Костова - "Булстрой груп" ООД). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решение № РО-319 от 19.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София град. Видно от доказателствата по делото списъци с разноските по чл. 80 ГПК са представени и за двете инстанции. С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав счита, че искането за разноски от касационният жалбоподател следва да бъде уважено изцяло и за двете инстанции, като директора на ТП на НОИ София град следва да бъде осъден да заплати на Христина Богданова Костова разноски за първата инстанция в размер на 300 лв. и за касационната инстанция-900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,