Решение № 6691 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2017 г.

Решение № 6691 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район "Централен", община П., чрез пълномощника му юрк. К. С., срещу решение № 1431 от 07 август 2017 г., постановено по адм. д. № 2932/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменен мотивиран отказ изх. № 94012-18381/28 ноември 2016 г. на главния архитект на район "Централен", община П., и е задължен последния да издаде искания документ в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. И. З., чрез пълномощника си адв. З. Н., в представен по делото писмен отговор намира за неоснователна подадената касационна жалба. Претендира заплащането на направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на И. И. З. срещу мотивиран отказ изх. № 94012-18381/28 ноември 2016 г. на главния архитект на район "Централен", община П., за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда, построена в УПИ ХIV-481,482 от кв. 25 по плана на Младежки хълм, гр. П., с административен адрес ул. "Л." ..№.... Съдът е приел, че предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост са били налице и неправилно е било отказано издаването на такова. Поради това съдът е отменил оспорения пред него отказ, като е задължил главния архитект на район "Централен", община П., да издаде искания документ в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Решението е правилно. Пре постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспорения отказ на главния архитект е законосъобразен. По делото не е спорно, че исканото от ответника по касация удостоверение за търпимост на жилищна сграда представлява по своята същност административна услуга. Издаването на това удостоверение, както законосъобразно е приел и административният съд, не е обвързано с намерението за извършване на разпоредителна сделка с имота. Изложените в обратния смисъл доводи в касационната жалба са неоснователни, а цитираната в подкрепа на тези доводи съдебна практика е отдавна преодоляна. Действително, удостоверението за търпимост има удостоверителна сила само в нотариалното производство при извършването на сделки с незаконни строежи, но за заявителя не съществува задължение да установи наличието на нотариално производство, нито пък да удостоверява с каква цел иска издаването на удостоверение от посочения вид. Целта, във връзка с която заявителят е поискал издаването на удостоверението, не е обвързваща за административния орган, тъй като е е сред предпоставките за издаването му. Тези предпоставки са посочени в разпоредбите на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ. В тази връзка правилно е прието от административния съд, че предвид времето на осъществяване на строителството, в случая е приложима втората разпоредба. Всички предпоставки за търпимост на строежа са подробно анализирани от инстанцията по същество, като обосновано и в съответствие с изводите на Върховния административен съд по приложеното адм. д. № 13741/2015 г., е прието наличието на всички изискуеми предпоставки за търпимост на строежа. Неоснователни са и възраженията на касатора, свързани с приемането на заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство. В съдебното заседание на 13 юни 2017 г., в което е приета експертизата, касаторът - ответник в първоинстанционото производсто, е бил представляван от пълномощник, който е имал възможност да задава въпроси на вещото лице, да оспори заключението и да поиска събирането на нови доказателства. Това не е направено, като не може да се приеме за оспорване на заключението изявлението, че не следва да се приема заключението, без да са искани допълнителни доказателства и при изричната декларация, че няма допълнителни въпроси. Оспорването на заключението на съдебно-техническата експертиза, на която съдът е основал решението си, е могло да бъде направено по време на изслшването му - чл. 200, ал. 3 от ГПК, а не в касационната жалба. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и във връзка с направеното за това искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,