Решение № 5890 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2012 г.

Решение № 5890 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, срещу Решение № 900 от 31.05.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Бургас по адм. д. № 2005 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 02001100327/03.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас срещу "Лендмарк" ЕООД със седалище в гр. Бургас и адрес на управление ул. "Адам Мицкевич" № 7, ет. 2, ЕИК по Булстат: 147005539, представлявано от Атанас Марчев Палов, потвърден с Решение № РД-10-278/09.08.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 11784 лв. по фактура, издадена от "Финимел" ЕООД, ведно с начислената лихва от 1562,95 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършена доставка на стоки. Касаторът намира, че соченото за доставчик дружество не може да бъде такова по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, тъй като от дневниците му за покупки не се установява той да е закупил или притежавал същите. Не приема извода на Съда за последващ износ на стоките. Касационният жалбоподател моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да бъде потвърден, както и за присъждане на разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез юк. Дикова поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - "Лендмарк" ЕООД, е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата, като моли за оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че на ответника по касация е отказано спорното право по фактура № 19/28.12.2009 г. с предмет строителна механизация по опис (бормашина БК-32, тръбогиб до 3" - 0,76, 2 бр. потопяеми помпи за мръсна вода и авариен дизелов генератор 27 kW), издадена от "Финимел" ЕООД. Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. В хода на ревизионното производство до доставчика са изпратени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица - от 29.03.2011 г., адресирано до Анифе Исмаил Хамза, останало невръчено поради заминаване на адресата в чужбина; и от 01.03.2011 г., връчено на 21.03.2011 г. чрез частен куриер на Стоян Димитров в неустановено качество. Ревизиращият орган е извършил проверка в информационната система на НАП, при която е установил, че доставчикът е декларирал покупки само за данъчни периоди м. ноември и м. декември 2009 г. по доставки от "И енд Джи строй" ЕООД и "Карина 77" ЕООД. Органът по приходите е установил, че първият продавач е дерегистриран по ЗДДС на 18.09.2009 г., а вторият не е декларирал продажби към "Фенимел" ЕООД. Така ревизията е формирала извода, че доставчикът не е разполагал с процесните стоки и не би могъл да ги продаде на жалбоподателя. От ревизираното лице е представена фактурата ведно с опис към нея; протокол за отговорно пазене на доставката по същата фактура; договор от 23.11.2010 г. между наемодателя "Комплектстрой" ЕООД, наемателя "Лендмарк" ЕООД за наем на склад с площ от 200 кв. м, находящ се в Северна промишлена зона - Бургас; фактура № 1/02.06.2011 г., издадена от ревизираното лице и получател "Lendmark pools" LLC, САЩ, ведно с опис, както и митническа декларация, преведени на български език; СД за начислен ДДС за м. юни 2011 г. и дневник за продажбите за същия период. За да отмени административния акт, БАС не е споделил изводите на ревизията, че спорната фактура не отразява действително извършена доставка на стоки поради неустановен техен произход на стоката. Приел е, че липсата на доказателства за предходен доставчик и неизяснен произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Съдът се е позовал на представените документи: договори за отговорно пазене и за наем на склад, фактура за износ, които са обосновали извода за реалността на спорната доставка. Административният съд е подчертал, че е установено получаването и съхраняването на стоката, както и последващата й реализация. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли е действително извършени доставки на строителна механизация като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник по касация. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. И тук законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга. От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Ревизираното лице е носило тежестта да докаже реално извършена доставка по фактурата. Такова доказване по делото е проведено. На първо място касационният съд съобрази Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична на настоящата фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Съдът на Европейския съюз за пореден път подчертава категорично, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, както и че установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище. Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че отказът да се признае право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не са доказани от ответния административен орган. Не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. В този ред на мисли са правилни разсъжденията на Съда във връзка с произхода на стоката. Представени са убедителни доказателства за съхраняване на стоките - договори за отговорно пазене и за наем на склад, които по косвен начин потвърждават извършването на доставката. Споделят се и изводите на административния съд за последствията от допуснатите процесуални нарушения при изискване на документи и обяснения от лица, които не са законни представители на "Фенимел" ЕООД. Правилно Съдът е приел, че администрацията не може да прави изводи в ущърб на ревизираното лице от своето неправилно поведение. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка по смисъла на закона е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока. В конкретния случай с издаването на данъчната фактура е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоките срещу определена цена. В случая продажбата безспорно е търговска, като нормата на чл. 293, ал. 1 от Търговския закон предвижда, че за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална форма не е наложителна, и с оглед препращането по чл. 288 ТЗ следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, които не изискват специална форма на договорите. Ето защо следва да се приеме, че между страните по доставката е сключена сделка с конкретен предмет. Тази сделка не е обявена за нищожна по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Следва да се отчита обстоятелството, че в случая се касае за индивидуално определени вещи, което позволява да се проследи последващата им реализация. В това отношение представената фактура за износ е убедително доказателство, представено още в хода на ревизията. Оплакването за липса на идентичност на изнесените за САЩ стоки с процесните е неоснователно, доколкото описът към износната инвойс фактура визира именно процесните - бормашина БК-32, тръбогиб до 3" - 0,76, 2 бр. потопяеми помпи за мръсна вода и авариен дизелов генератор 27 kW, а фактурата е придружена с надлежна митническа декларация. Жалбоподателят е убедил Съда в истинността на конкретното твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. При това положение следва да се приеме, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Издаденият административен акт е незаконосъобразен и като е достигнал до същия извод, БАС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски независимо от изхода на делото, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът