Решение № 4712 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2014 г.

Решение № 4712 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано заедно от Изпълнителните директори: М. М. Б. и Н. Д. К., против решение № 5319/04.08.2014 г. по адм. дело № 360/2014 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подробно оплакванията са изложени в касационната жалба и в допълнителни писмени бележки, подържани в съдебно заседание от юрисконсулт П., процесуален представител на касатора. Ответникът: Главния архитект на Столична община /СО/, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител - гл.юрисконсулт Ц., е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като съобрази определение № 2442/09.03.2015 г. по адм. дело № 1804/2015 г. на 5-членен състав на Върховен административен съд, втора колегия, с което е отменено определение № 15620/19.12.2014 г. по настоящето дело и същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, поради допустимост на подадената касационна жалба, намира, че същата като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, следва да бъде разгледана по същество. При разглеждането й установи: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на [фирма],гр.С., против Заповед №РД-09-50-877/16.12.2013 г. на Главния архитект на СО, като неоснователна и е осъдил дружеството на разноски в полза на СО. С оспорената заповед е отказано одобряването на внесения от [фирма] проект за ПУП, представляващ: изменение на ПР с промяна профила на [улица]; от УПИ I-57,58,59,60, общ. от кв.7е по плана на [населено място],м."бул.България", р-н "Т."СО се създават нови УПИ I-1185 "за обществено обслужване, жилищно строителство, ТП, подземни и надземни гаражи"; УПИ II-57,1185, "за обществено обслужване, жилищно строителство, ТП, подземни и надземни гаражи";УПИ III-58, със същото предназначение като гореописаните два УПИ-та; както и изменение на плана за застрояване и работен устройствен план /РУП/, със сключено застрояване между УПИ. Заповедта е издадена в изпълнение на влязло в сила решение № 2696/22.04.2013 г. по адм. дело № 184/2013 г. на АССГ, второ отделение, с което първоначално постановения отказ на главния архитект за одобряване на същия проект за изменение на ПУП и РУП, обективиран в заповед № РД-09-50-548/11.04.2011 г., е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Като основание за издаване на заповедта е посочено несъответствието на изработения проект с предвижданията на влязлото в сила изменение на ОУП на СО от 2009 г. /прието с Р. № 960/16.12.2009 г., обн.Д.в. бр.102/2009 г./., тъй като по-голяма част от имота на дружеството попада в устройствена зона /УЗ/ "Тго"-локални градини и озеленяване, нарушение на чл. 103, ал. 4 и чл. 62а от ЗУТ и чл. 11, ал. 1, вр.с чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗУЗСО. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповедта е законосъобразна. Направил е извод, че при издаването й органът се е съобразил, като е изпълнил всички указания по влязлото в сила отменително решение по адм.дело № 184/2013 г. на АССГ, като е уведомил [фирма] да представи в 1-месечен срок проект на ИПРЗ, който да съответствува на предвижданията на ОУП на СО от 2009 г., но същото не е представило такъв коригиран проект. Според съда това е било задължение на дружеството, а не на административния орган, тъй както липсва указание до последния да изработи такъв коригиран проект по отношение имота на [фирма]. Освен това е установил, че в едната му част, по отношение новопроектираните УПИ-та II-57,1185 и III-58, проекта съответства на предвижданията на ОУП на СО от 2009 г., с възможности за застрояване, съгласно устройствената зона в която попадат -"С." и "Жг", но поради предвиденото калканно свързано застрояване в трите УПИ-та, е извел извод, че законосъобразно е отказано одобряване на проекта, поради недопустимост на застрояването в УПИ I-1185, попадащ изцяло в терен за локални градини и озеленяване /УЗ-"Тго"/. Решението е неправилно. На първо място незаконосъобразен е извода на съда, че административният орган е изпълнил всички указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени му с влязлото в сила решение по адм.дело №184/2013 г. на АССГ, които са задължителни по чл. 173, ал. 2 АПК. Въпреки, че е установил тези указания, съдът без да има право и по своя преценка ги е редуцирал до две, а именно задължението на органа да укаже на [фирма], че трябва да променят искането си, тъй като вече не отговаря на законовите изисквания и че трябва да коригират представения проект за ИПРЗ и РУП, в съответствие с променените условия-влезлия в сила ОУП на СО от 2009 г., като по отношение на тях е констатирал изпълнение на съдебното решение. Липсват каквито и да са мотиви - фактически и правни изводи, по изпълнението на останалите задължителни указания, дадени от съда с цитираното по-горе влязло в сила решение на АССГ, което представлява съществено процесуално нарушение. Съдът е следвало да извърши проверка за изпълнение и на останалите задължителни по отношение на органа указания на съда, като изложи факти и доказателства, каквито липсват. Съдът е установил, че не органа, а оспорващия е този, който е следвало да изработи и внесе преработен проект на ПУП, в съотвествие с измененията на ОУП на СО от 2009 г., но не е установил, че по дадените съдебни указания, органа е бил длъжен да: изследва каква част от имота на [фирма] може да бъде застроена при променените условия с ОУП на СО от 2009 г; че при издаване на заповед от 18.10.2010 г. на Гл. архитект на СО, с която се допуска изработването на ПР и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс, органа е пропуснал да включи в предписанието указание до дружеството в какво се състои бъдещата промяна и в какъв смисъл следва да промени заявлението си, от което следва, че този пропуск тогава е следвало да се отстрани сега, като органа е бил длъжен да издаде ново мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, в което съобразно променените условия, да разреши преработка на внесения проект за изменение на ПУП, като посочи допустимото застрояване в имота на дружеството или върху части от него, с конкретните параметри, съгласно ЗУТ; при възможности за застрояване на части от имота, попадащи в УЗ "С." и "Жг" по ОУП на СО от 2009 г., съгласно заключенията на СТЕ по адм.дело № 184/2013 г., а и по настоящето, органът е бил длъжен да изследва и разгледа различни възможности за обособяване от тези части на отделни, самостоятелни УПИ-ти, със собствен режим на застрояване, като уведоми дружеството; Относно изпълнението на посочените задължения от страна на органа, липсват установявания от съда, в нарушение на чл.171, ал.4 АПК, а те са от съществено значение за преценка законосъобразността на оспорения отказ. При тази липса съдът не би могъл да отговори и не е отговорил на оплакването на оспорващия за нищожност на оспорения акт, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. От изложеното следва, че спрямо обжалваното решение е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на посочените по-горе процесуални нарушения. При новото разглеждане съдът дължи произнасяне и по направеното за първи път пред касационната инстанция оплакване за незаконосъобразност на заповедта, на основание нищожност на акта по приемане на изменението на ОУП на СО от 2009 г., приет с решение № 697/19.11.2009 г. на Общински съвет - С., одобрен с решение на МС № 960/16.12.2009 г., по отношение на УПИ I-57,58,59,60, кв.7е по плана на [населено място], м. [улица], р-н "Т.", във връзка със задължителния характер на т. 2 от Решение № 14/04.11.2014 г. на КС на РБ, по к. д. № 12/2014 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение