Решение № 12615 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение 1606/13.03.2023г. постановено по адм.д. 10715/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена заповед 18-8675 от 18.08.2022г. на началника на СГКК София и Заповед 18-10979/18.10.2022г. на същия административен орган, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първата заповед. С основната заповед, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], Столична община съгласно скица-проект 15-252607/10.03.2022г., състоящо се отразяване на границите на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2377 в съответствие с поземлен имот, описан в АЧОС 0082/5.03.1997г., представляващ общински имот останал след отписване от актовите книги на възстановен такъв, и изразяващо се в нанасяне на нов обект поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2377 с площ 124 кв. м, собственост на Столична община и промяна в границите на съществуващи обекти с идентификатори 37914.6843.106, 37914.6843.1412 и 37914.6843.2128. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно бил приел, че е налице спор за материално право, нарушавайки принципа на служебното начало не бил назначил експертиза, която в случая била нужна за изясняване на делото от фактическа страна, в одобрената кадастрална карта южната граница на ПИ 37914.6843.2128 била отразена по оградата, изградена от жалбоподателя в първата инстанция, която ограда била неподходяща по местонахождение и разположение. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът началник на СГКК София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. Антова, чрез упълномощен процесуален представител, в представени писмени бележки оспорва касационната жалба. Ответникът Ф. Донков не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по искане на район Панчарево, Столична община, чрез упълномощено лице, за изменение на КККР, целящо отразяване на общинска собственост и засягащо ПИ с идентификатор 37914.6843.2128 собствен на ответника И. Антова. С изменението е нанесен нов обект ПИ с идентификатор 37914.6843.2377 с площ 124 кв. м, собственост на Столична община и са променени границите, съответно площите на съществуващи обекти с идентификатори 37914.6843.106, 37914.6843.1412 и 37914.6843.2128. С изменението площта на имот с идентификатор 37914.6843.106, собственост на Ф. Донков от 1308 става на 1309 кв.м.; площта на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1412, собственост на Столична община, от 159 кв.м. става на 100 кв.м., площта на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2128, собственост на И. Антова от 613кв.м. става 547 кв.м. Правилен е изводът на първостепенния съд, че в случая е налице спор за материално право. И. Антова е възразила срещу изменението, обжалвала е същото и от цялостното й поведение е видно, че същата не е съгласна с отнемането на площи от притежавания от нея ПИ 37914.6843.2128. Наличието на спор за материално право съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР до разрешаването му по общия исков ред. Исканата промяна е възможна след установяването със сила на пресъдено нещо на действителното положение относно собствеността на процесните имоти, в частност - местоположението на границата между тях. Следва да се подчертае че изменението нито е поискано, нито е процедирано по реда на чл. 53а, т. 5 от ЗКИР по който ред границите на имотите по кадастралната карта се уеднаквят с тези по съответния устройствен план. Нещо повече, в касационната жалба изрично е изразено становището, че в одобрената кадастрална карта южната граница на ПИ 37914.6843.2128 била отразена по оградата, изградена от жалбоподателя в първата инстанция, която ограда била неподходяща по местонахождение и разположение. Факт който още веднъж установява наличието на спор за материално право, което както бе посочено по-горе е отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Заповедта правилно е отменена от първостепенния съд. В допълнение следва да се изложи и следното. Трайна е практиката на Върховния административен съд, според която, съобразно нормата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, определяща кръга на заинтересованите лица, се стига до извода, че активно легитимиран да сезира СГКК с искане за изменение на КК, засягащо имот общинска собственост е общината притежател на този имот. Следователно активно легитимиран, да търси описаното изменение е Столична община, представлявана от кмета на общината. В случая, заявлението е подадено от район Панчарево, Столична община, като в същото е изрично посочен и ЕИК на район Панчарево, а не този на Столична община. Административният орган в изпълнение на задължението по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, констатирайки, че заявлението е подадено от лице, непопадащо в кръга на лицата по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР е следвало да уведоми заявителя да отстрани констатирания недостатък на заявлението и даде съответните указания за представяне на документи удостоверяващи предоставянето на права да бъдат предприети действия от името на Столична община, като ако такива не бъдат представени, административното производство е следвало да бъде прекратено /чл. 30, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 от АПК/. Като не е предприел описаните действия, а е постановил оспорената пред АССГ заповед, началникът на СГКК София е постановил незаконосъобразен административен акт, който освен че е следвало да бъде отменен от административния съд /както законосъобразно е сторено/, но и преписката е следвало да бъде върната за предприемане на съответните действия по администриране на подаденото заявление. С оглед забраната за reformatio in pejus, настоящата инстанция обаче е препятствана да влоши положението на касатора. Изложеното налага извода, че атакуваното решение е правилно, валидно и допустимо и не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,