Решение № 5367 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2016 г.

ВАСII отделение28.04.2017 г.докладчик т Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 29 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 240/2016 г. по описа на Административен съд С. З.. ОСЪЖДА С. Г. Т. да заплати на Д. С. А. направените в касационното производство разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5367 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т., чрез пълномощника й адв. Т. А., срещу решение № 204 от 29 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 240/2016 г. по описа на Административен съд С. З., с което е отменена заповед № 10-00-653/13 април 2016 г. на кмета на община С. З.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмет на община С. З., чрез пълномощника му юрк. С. Н., е постъпило писмено становище, в което излага доводи за основателност на подадената касационна жалба. О. Д. С. А., чрез пълномощника си адв. М. Х., намира за неоснователна подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. О. Р. С. Р. не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на Д. С. А. и на Р. С. Р. срещу заповед № 10-00-653/13 април 2016 г. на кмета на община С. З., с която на основание чл. 193, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на С. Г. Т. е учредено право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - пристенен дренаж от перфорирани тръби ф 125 и ревизионна шахта с дължина 17.50 м и площ на сервитут 18.375 кв. м през УПИ V-370, кв. 31 по регулационния план на с. К., община С. З.. С определение от 28 юни 2016 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Р. като просрочена и е прекратил производството по делото в тази му част. Определението е влязло в сила. По жалбата на Д. А. съдът е приел, че не са били налице фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, поради което последната е отменена. Решението е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхнвата съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед на кмета на община С. З. е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 193 от ЗУТ урежда правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти. Определение за общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се съдържа в § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ - мрежите и съораженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределенителни устройства. От данните по делото е установено, че такива общи мрежи и съоръжения в случая не са налице, а се цели изграждането на ново отводнително съоръжение. Това съоръжение обаче не попада в цитираното по-горе определение, а това прави неприложима нормата на чл. 193 от ЗУТ. Поради това изводът на административния съд за липсата на фактически и правни основания за издаването на оспорената пред него заповед на кмета на общината е законосъобразен, като само на това основание решението ще следва да бъде оставено в сила. Изложените в касационната жалба доводи относно неприложимостта на Закона за водите са неотносими доколкото заповедта на кмета на община С. З. е издадена на друго правно основание. Поради това и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане касаторката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника в настоящото производство Д. А. направените разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1