Решение № 3775 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16075/2009 г.

Решение № 3775 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16075/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на ЕТ "Синята Стрида - Живка Бекярова" - Варна, представляван от Живка Куртева Бекярова, против решение № 1630/13.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1043/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 0763/16.03.2009 г. на Кмета на община - Варна, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с нареждане към търговеца да демонтира преместваем обект за търговия - павилион за продажба на хранителни стоки, цигари и алкохол, разположен върху общински терен, в гр. Варна, ул. "Дубровник" - до бл. 10А, с лице към уличното платно и на 2.80 м. до него, както и да възстанови първоначалния вид на заемания терен, а в случай на неизпълнение, е предвидено такова по принудителен път, за сметка на ЕТ. С твърдения за неправилност на решението, поради обосноваване на направените в него изводи въз основа на несъществуваща схема по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и непризнаването на наличен наемен договор на ЕТ с общината, за което е представена фактура, се иска отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната по касационната жалба страна - Кмет на община - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява, Приложен е по делото писмен отговор от процесуален представител - юрк. Ц. Цанков, със становище за нейната неоснователност. За абсурдни се считат твърденията за наличие на наемен договор с общината, съдът подробно е изложил обосновани изводи за законосъобразност на заповедта, която би следвало се остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, сочените касационни основания не са налични в настоящия случай. Обосновано е отбелязано, че заплащането на наем за ползването на общински имот, не се явява правно основание изключващо приложението на посочената по-горе норма. Основателно е посочено, и че схемата за ПОТ за 2009 г. е одобрена по надлежния ред, въпреки, че възраженията свързани с тази схема нямат пряко отношение към приложената от административния орган разпоредба от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Изложените от решаващия съд изводи са правилни, съответстват на приложимата правна уредба и задълбочено и в пълнота анализираните доказателства по делото, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е установено в процеса, че процесният павилион за търговия съставлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, ситуиран върху терен - общинска собственост, съгласно разрешение за поставяне от м. януари 2006 г., със срок до края на същата година. Към момента на извършване на проверката, видно от съставения констативен акт № 609/9.03.2009 г., индивидуализирал обекта по разположение и размери, от приложения протокол № 4/27-28.01.2009 г. на ЕСУТ и решението на Комисията по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за разполагане на преместваемите обекти на територията на община Варна, а и не се оспорва факта, че жалбоподателката не притежава разрешение (без значение е, че е поискано такова), за поставяне за 2009 г., за което е и надлежно уведомена. При тези обстоятелства, правилна е преценката, че законосъобразно и на точното правно основание - чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, Зам. кметът на Община Варна, при отчетените в решението условия за заместване, е издал процесната заповед за премахване на обекта, поради незапазването му в утвърдената за 2009 г. схема, което е въпрос по целесъобразност и не може да бъде контролиран от съда. Доводите в касационната жалба, свързани с липсата на валидна схема по чл. 56 ЗУТ, или ако приложената извадка от кадастрален план с нанесени на нея обекти представлявала въпросната схема, то тя била нищожна, както и за наличието на наемен договор, който пък не бил оспорен, не следва да се коментират отново, тъй като са били заявени и в производството пред решаващия съд и са обсъдени обосновано и подробно в мотивите на съдебния акт. От възможността за събирането на допълнителни данни какво точно представлява в нейната цялост утвърдената схема и начинът на изготвянето й, налице ли е "непълнота" в нанесените обекти и пр., жалбоподателката сама се е лишила, като не е поисканата експертиза. Правилен е и изводът на съда, че в случая ЗУТ е специален закон и нормите на ЗЗД са неприложими, а естествено несъществуващ договор не може да бъде оспорван. Обектът е поставен с разрешение, издадено по административен ред, по такъв и следва да бъде премахнат - с оглед отпадналото основание, а за времето на съществуването му се дължи наем, представляващ обезщетение за ползвания общински терен. Като е потвърдил заповедта, АС - Варна е издал едно правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,