Решение № 362 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 754/2008 г.

Решение № 362 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 754/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на третото лице-помагач З. "Д" срещу решение № 201 от 15.11.07 г. по гр. д. 398/07 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Въззивният съд не отчел в достатъчна степен съпричиняването на не имуществените вреди от първата ищца - майка на починалото при ПТП малолетно дете. Освен това - неправилно съдът присъдил обезщетение на втория ищец, приемайки само въз основа на свидетелски показания, че той е баща на детето. Ответниците в производството - Н. З. Е., М. Б. С. и С. А. Х. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е оставил в сила решението от 05.04.07 г. по гр. д. № 41/05 г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с което С. А. Х. е бил осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Н. З. Е. и М. Б. С. по 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Н. З., ЕГН **********, заедно със законната лихва, считано от 22.08.03 г. Въззивният съд е приел, че със споразумение от 15.02.06 г. по НОХД № 463/05 г. на Силистренския окръжен съд С. А. Х. е бил признат за виновен в това, че на 22.08.03 г. при управление на МПС е причинил по непредпазливост смъртта на Б. Н. З., род.на 07.03.00 г. Съгласно чл. 222 от ГПК, вр. чл. 383, ал. 1 от НПК, споразумението е задължително за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел обстоятелството, че детето се е отскубнало от майка си и е излязло на уличното платно, а тя не е могла да го настигне и спре, като е приел, че това води до съпричиняване на вредоносния резултат, което е от значение за крайния размер на обезщетението. Въз основа на свидетелски показания е прието, че ищецът М. Б. С. е баща на детето, въпреки че не е вписан в акта за раждане. Прието е , че от раждането си детето е живяло със своите родители, които са се грижили за него и между тях е съществувала емоционална връзка. При тези данни съдът е приел, че искът на всеки един от родителите-ищци е основателен до размер на сумата от 20 000 лв. Решението е правилно като резултат. За да определи размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП, въззивният съд е отчел поведението на майката, която не е могла да възпре тригодишното си дете и то е излязло внезапно на уличното платно. Приел е, че е налице съпричиняване, което води до намаляване на обезщетението. Макар че не е определил размера на това съпричиняване, крайната сума на обезщетението в размер на 20 000 лв. за всеки един от ищците е съобразена с всички данни по делото, включително и със съпричиняването. Тази сума е справедлива, с оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба. Действително, бащинството на втория ищец не е установено по делото. В акта за раждане на починалото дете е посочено, че бащата е неизвестен. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява бащинство. Същевременно по делото има данни, че детето е живяло заедно с майка си и с втория ищец, между тях са съществували отношения на привързаност, като между родители и дете. Свидетелите са установили, че не само майката, но и вторият ищец тежко е понесъл смъртта на детето, плачел е, като е гледал това да не става в присъствие на майката. Като се изхожда от указанията, дадени с т. 2 на раздел III от П. на Пленума на ВС № 4/61 г., допълнено с П. № 5/69 г. следва да се приеме, че и ищецът М. Б. С., който е отглеждал починалото дете, също има право на обезщетение за не имуществените вреди от смъртта му. В тази част решението на въззивния съд също е правилно като резултат и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,