Решение № 6893 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2009 г.

Решение № 6893 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аксон България" ООД - гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ляков, срещу решение на Софийски градски съд от от 19.10.08 г., постановено по адм. д. № 1687/04 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № Ф-22/03.06.03 г., издадено от началника на митница Аерогара София, потвърдено с Решение № А-79/22.03.04 г. на директора на РМД - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, определянето на нова митническа стойност не е извършено по съответния ред. Същият твърди, че не е бил уведомен за започването на насрещната проверка, а за резултатите от нея е бил уведомен повече от 4 години след извършването на вноса. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на митница Аерогара София - не изразява становище. Ответникът по касационната жалба - директор на РМД - София - не изразява становище. Директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима: Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № Ф-22/03.06.03 г., издадено от началника на митница Аерогара София, потвърдено с решение № А-79/22.03.04 г. на директора на РМД-София, с което на "Аксон България"-ООД - гр. София е определено задължение за допълнително заплащане на митни сборове и ДДС по ЕАД № 5102/4-4618/29.06.1999 г. в общ размер 25 549 лв., представляващи мито - 9 971 лв. и ДДС - 15 578 лв. заедно със съответните лихви от деня следващ датата на възникването на задължението до момента на заплащането му. За да отхвърли жалбата на дружеството, СГС е изложил подробни съображения в мотивите на своето решение. От фактическа страна е безспорно установено следното: На 29.06.99 г. "Аксон България" - ООД е осъществило внос с ЕАД 5102/4-4618/29.06.1999 г. на стока 1-батерии с тарифен № 850630900; стока 2-батерии с тарифен номер 850610111; стока 3-рекламни стелажи и стикери с тарифен номер 39611000 и стока 4-машина за пакетиране на батерии с тарифен номер 847989980. Към ЕАД са били приложени фактури, EUR. 1 А № 26842 и CMR. Публичните вземания са били изчислени и платени според декларираната митническа стойност и представените документи. Впоследствие е отправено запитване № 44-17-0583/19.07.99 г. по линия на международното сътрудничество и на осн. чл. 3 от Протокол 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки от една страна и Р. България от друга (ЕСА) до гръцката митническа администрация във връзка с осъществения внос. Получен е отговор от "Служба за финансови и икономически престъпления" - Гърция с № 100503 (FN. 1626/11.01.02 г., в който е посочено, че при сравнение между представените от износителя GERMANOS S. A. фактури и износни декларации се установява, че стойностите се различават от тези по приложените към запитването фактури. Приложени са към отговора копия от фактурите и износните декларации, представени отGERMANOS S. A. Митническите органи са определили нова митническа стойност по чл. 35, ал. 1 от ЗМ съобразно представените от гръцката митническа администрация фактури и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ в резултат на така определената митническа стойност е определено допълнително задължение на "Аксон България"-ООД за заплащане на мито и ДДС. С писмо-изх. № 44-17-0123/26.03.03 г. началникът на митницата е уведомил дружеството-жалбоподател за резултатите от извършената проверка и за определените допълнителни задължения. Писмото е връчено на 31.03.03 г. Съдът е посочил, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗМ, митническите органи имат право след вдигане на стоката с цел установяване истинността на данните по декларацията да извършат контрол на търговските документи и данните за вносните операции с декларираните стоки. Според ал. 3, когато при повторната проверка на декларацията или последващия контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Под необходими мерки следва да се има предвид и вземането под отчет на нововъзникналото митническо задължение. С цитираното по-горе писмо жалбоподателят е бил уведомен за това веднага след като е установен размерът му и разпоредбата на чл. 206 от ЗМ не е нарушена. Освен това, публичните задължения се погасяват с изтичането на петгодишен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановлението за принудително събиране, съгласно чл. 212, ал. 2 от ЗМ. В случая този срок започва да тече на 01.01.2000 г. и към датата на издаването на ППСПДВ на 03.06.03 г. същият не е изтекъл. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, водещи до изводи, различни от тези, установени чрез съдържащите се в административната преписка документи. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати нарушения на процедурата, по която е осъществен последващият контрол, тъй като той не е бил уведомен за започването й. В редакцията на ЗМ към процесния период от време няма изискване за уведомяване на вносителя, когато се прави искане от страна на митническите органи по линия на международното сътрудничество и на осн. чл. 3 от Протокол 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки от една страна и Р. България от друга (ЕСА). Правилно е посочено в обжалваното съдебно решение, че дружеството е уведомено за резултата от проверката и за определените допълнителни задължения за мито и ДДС веднага след като е получен отговорът от страна на гръцките митнически власти и след като размерът на тези задължения е бил определен. Отговорът на гръцките митнически власти, даден по реда на чл. 3 от Протокол 6 от ЕСА, обективиран в писмо с изх. № 100503 (FN. 1626/11.01.02 г., представлява официален документ, представляващ доказателство за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства по смисъла на чл. 143 от ГПК) отм., имащ обвързваща съда доказателствена сила. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не са представени каквито и да било други доказателства, опровергаващи съдържанието на този документ и установяващи различна от определената в ППСПДВ митническа стойност по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗМ) друга договорена или друга реално платена стойност, съответно - подлежаща на плащане. С оглед на изложеното, решението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение