Решение № 2298 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4930/2011 г.

Решение № 2298 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4930/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Булдени" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Боянски водопад", № 103, представлявано от управителя Иван Василев Николов, против Решение № 983 от 02.03.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1304 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 804390/04.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 87/19.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, поправено с Решение № 1113/13.08.2009 г. на същия орган, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 01.01. - 31.12.2006 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 357 967,37 лв. и са начислени съответни лихви по фактури на "Балкан трейд груп" ЕООД, "Инвест трейд 1" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД, ЕТ "Алекс-Б. Иванов" /с правоприемник "Лоджик" ЕООД/, ЕТ "Н. Николов 2005-Христо Балев", "П. А. Т. строй" ЕООД, "Хари 1" ЕООД, "Елена Парис" ЕООД и "Ню ВАС консулт" ЕООД с предмет СМР, строителни материали и транспорт. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и незаконосъобразен извод за липса на право на данъчен кредит при доказано начисляване на ДДС от страна на преките доставчици и реално осъществяване на фактурираните доставки на стоки и услуги. В подкрепа на извода за начисляване били основното и допълнително заключения на вещо лице, а реалността на доставките била доказана с представените при двете ревизионни и в съдебното производство писмени доказателства. Доставките на СМР били доказани с актове образец 19, количествено стойностни сметки и др. и предметът на тези фактури бил предмет на доказани последващи облагаеми доставки с изпълнител ревизираното лице. Доказано било влагането на закупените строителни материали по процесните фактури в извършването на последващи облагаеми доставки на ревизираното лице. Без основание са игнорирани фактите на плащане на ДДС по ДДС-сметки на доставчиците. Неправилно, в крайна сметка, били приложени чл. 64, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение и на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото на данъчен кредит в посочения по-горе размер по доставките на посочените доставчици на стоки - строителни материали и услуги - строително-монтажни работи и транспорт. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано както начисляването на ДДС от страна на преките доставчици, така и реалността на фактурираните доставки. Доставчици на услуги са били "Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Елена Парис" ЕООД и "Ню ВАС консулт" ЕООД. Предмет на фактурите на "Балкан трейд груп" ЕООД, издадени в данъчни периоди м. 01, 03, 05 и 09.2006 г. са били строително-монтажни работи по договор. Отказано е право на данъчен кредит общо в размер на 35 924 лв. Представени са два договора за строителство, Анекси към тях, Актове образец 19 към всяка фактура и доказателства за наети 7 физически лица по трудови договори от фирмата-доставчик. Установено е плащане на данъчните основи и на ДДС по ДДС-сметка на доставчика. Предмет на фактурите на "П. А. Т. строй" ЕООД, издадени в данъчни периоди 07, 08 и 09.2006 г. са "СМР по договор". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 16 977,20 лв. В съдебното производство са представени Рамков договор и Протокол образец № 19 към всяка фактура. Установено е плащането на данъчната основа и на ДДС по ДДС-сметка на доставчика. Още при първото ревизионно производство е установено наемането от страна на доставчика на 14 физически лица по трудови договори. Обстоятелството, че дружеството доставчик не е внасяло осигурителни вноски за тези лица не е достатъчно за обоснован извод, че тези лица не са работили по декларираните договори, още повече че и при двете ревизионни производства проверки на тези лица не е извършвана. Предмет на фактурите на "Елена Парис" ЕООД, издадени в данъчни периоди 11 и 12.2006 г. са "СМР по договор". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 20 776 лв. Още при първото ревизионно производство е установено наемането на 10 физически лица на трудови договори. Ревизираното лице с основание е поддържало, че предмет на фактурите на този доставчик е услуга с работна ръка, като липсва основание да се приеме, че материалите и евентуално необходимата строителна техника са на прекия доставчик. Предмет на фактурите на "Ню ВАС консулт" ЕООД, издадени в данъчен период м. 11.2006 г., са: транспорт на тухли и арматура до к. к. "Слънчев бряг". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 3 740 лв. Представена е писмена декларация на управителя на дружеството - доставчик, потвърждаваща извършването на доставките, както и пътни листа и товарителници, представени още в първото ревизионно производство. Необосновано, при това първоинстанционният съд е приел, че тези доказателства са съставени за целите на доказването. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че предметът на фактурите за услуги - СМР, издадени от посочените преки доставчици, не съдържа информация относно облагаемото данъчно събитие. Неправилен е изводът, че не са представени договори и доказателства за установяване на конкретния предмет на дължимата услуга. Макар и представени в съдебното производство и неносещи достоверна дата, представените договори, анекси към тях и актове образец № 19 в достатъчна степен конкретизират предмета на доставките. Още повече, че някои от тях са представени още при първото ревизионно производство. Относно кадровата обезпеченост на доставчиците още при първото ревизионно производство е било установено наличието на физически лица, наети по трудови договори от тях. В нито едно от двете ревизионни производства, не са извършвани проверки на тези лица и не е проверявано действително ли са участвали при реализиране на предмета на доставките. Изводът в ревизионния акт, че с този брой лица не е възможно извършването на фактурираните СМР е изцяло необоснован. Липсва какъвто и да е анализ какъв брой работници и с каква квалификация са необходими за извършването на процесните доставки. В крайна сметка, ревизираното лице с основание е поддържало, че предмет на фактурите на тези доставчици е услуга с работна ръка, като липсва основание да се приеме, че материалите и евентуално необходимата строителна техника са на прекия доставчик. От основното заключение на приетата без оспорване експертиза е установено наличието на достатъчен обем дълготрайни материални активи, както и строителна техника у ревизираното лице, а също и осчетоводени съпътстващи процесните доставки разходи. В тази връзка и основното и допълнително заключение на експертизата установяват, че получените по процесните доставки СМР са доставени на възложители на ревизираното лице с конкретни таблици, установяващи връзката между пряката процесна доставка и последващата такава, осъществена от ревизираното лице. Предвид изложеното, съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, относно отказа на данъчен кредит по фактурите на "Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Елена Парис" ЕООД и "Ню ВАС консулт" ЕООД следва да се отмени и вместо него да се постанови други, с което РА в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен. Доставчици на строителни материали са "Инвест трейд 1" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД, ЕТ "Алекс-Б. Иванов" /с правоприемник "Лоджик" ЕООД/, ЕТ "Н. Николов 2005 - Христо Балев" и "Хари 1" ЕООД Предмет на фактурите на "Инвест трейд 1" ЕООД, издадени в данъчни периоди 01, 02 и 03.2006 г. са "тухли, арматурно желязо, шперплат, цимент, пясък, чакъл, дървен материал". Отказано е право на данъчен кредит общо в размер на 33 932,41 лв. Още в първото ревизионно производство е представена декларация от управителя на дружеството, потвърждаващ извършването на доставките, с твърдение, че транспортът на строителните материали е за сметка на ревизираното лице-получател и фактури на предходни доставчици. Първият РА е бил отменен по реда на административното обжалване за нова проверка на доставчика и поради неоткриването му на декларирания данъчен адрес, а с процесния РА е прието, че сделките не са реално извършени. Проверки на посочените предходни доставчици при повторната ревизия не са правени. Предмет на фактурите на "МСВЧ" ЕООД, издадени в данъчни периоди 01, 02 и 03.2006 г. са "тухли, бетонно желязо, транспорт". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 19 412,20 лв. Представена е декларация на управителя на доставчика, потвърждаваща извършването на доставките, фактури за покупка на стоките от предходен доставчик, справка за наети лица по трудови договори. Предмет на фактурите на ЕТ "Алекс-Б. Иванов" /с правоприемник "Лоджик" ЕООД/, издадени в данъчни периоди 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2006 г. са "тухли, арматурно желязо, шперплат, цимент, дървен материал, гипсокартон, шпакловъчна смес, теракол, керемиди и др. строителни материали". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 158 975,66 лв. За този доставчик е представен ревизионен акт /стр. 413 от делото./, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, при констатации за липсващо счетоводство, установяващ невнесени данъчни задължения в размер на 485 678 лв. главница и 46 004,97 лв. лихви. Липсват доказателства за капацитет на доставчика за извършване на доставките и за предаване и транспортиране на строителните материали в много големи количества. С основание, при това, първоинстанционният съд е приел за недоказани реалните доставки на посочените строителни материали. Предмет на фактурите на ЕТ "Н. Николов 2005 - Христо Балев", издадени в данъчни периоди 06 и 07.2006 г. са "тухли, транспорт, стиропор, гипсофазер, латекс". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 18 068 лв. Фирмата няма счетоводство. Липсват доказателства за транспорт и предаване. И при двете ревизионни производство и при съдебното оспорване не са представени никакви доказателства. С основание, при това, първоинстанционният съд е приел за недоказани реалните доставки на посочените строителни материали. Предмет на фактурите на "Хари 1" ЕООД, издадени в данъчни периоди 09 и 11.2006 г. са "тухли, теракол, транспорт, греди, керамични плочи, арматурно желязо". Отказан е данъчен кредит общо в размер на 34 687,20 лв. Представена е декларация на управителя на дружеството-доставчик, потвърждаваща извършването на доставките, договор за наем на помещение, фактура за доставка на стоките от предходен доставчик и известие по КТ за наемане на лице на трудов договор. Първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА в частта му относно отказа на данъчен кредит по фактурите на "Инвест трейд 1" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД, и "Хари 1" ЕООД, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, поради следното: Основният касационен довод за невъзможността за извършване на последващи облагаеми доставки на СМР при непризнаване на реалността на процесните доставки на строителни материали и услуги е основателен, в случая. Ревизиращите не оспорват извършването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице на СМР. Това изрично е признато в писменото становище от 10.05.2010 г. /л. 469 от делото/. Без съмнение, последващи облагаеми доставки на СМР от страна на ревизираното лице изискват наличието на строителни материали от вида на процесните. При положение, че други доставки на такива материали, освен процесните, не са извършвани по време на ревизирания период, логично е поддържаното от касатора, че при него са били налични именно материалите, доставени от спорните доставчици "Инвест трейд 1" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД и "Хари 1" ЕООД. Влагането на строителните материали, доставени от посочените доставчици и услуги в последващи облагаеми доставки на ревизираното лице е доказано с основното и допълнително заключение на вещото лице. На стр. 28 от основното заключение е посочено изрично, че следващите таблици от 22 до 30 показват процесните доставки на строителни материали, СМР и транспорт и тяхната връзка с последващите доставки по производството и реализацията на СМР по фактури, издадени от ревизираното лице на клиенти /инвеститори/ на строителни обекти, изпълнявани от дружеството. В заключението е установена връзка между доставените материали и услуги като вид, количество и стойност и последващите доставки и собствено строителство на ревизираното лице. Наистина, при приемането на основното заключение, вещото лице е заявило, че не е проследил счетоводно движението на материалите по заприходяването и изписването им в счетоводството на ревизираното лице, но с допълнителното заключение - стр. 15 и 16, това е направено. При съвкупната преценка на доказателства, следва да се приеме, че реалността на доставките на посочените доставчици на строителни материали е доказана, както и тази на доставки на услуги, описани по-горе. Доколкото не е било спорно, а е установено и с приетото по делото експертно заключение, че ДДС по тези доставки е преведен по ДДС-сметки на доставчиците, по фактурите на "Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Елена Парис" ЕООД, "Ню ВАС консулт" ЕООД, "Инвест трейд 1" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД и "Хари 1" ЕООД, на ревизираното лице следва да се признае претендираният данъчен кредит общо в размер на 165 448,81 лв., като в тази част първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение по същество, с което РА в посочената част бъде отменен. В останалата част първоинстанционният съдебен акт като валиден, допустим и правилен следва да остане в сила. При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят разноски в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 635,51 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение