Решение № 10147 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 904/2009 г.

Решение № 10147 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 904/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба на "Топлофикация Русе" АД гр. Русе против Решение № 1135/11.12.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-429/685/2008 г., в частта, в която е установено, че дружеството е извършило нарушение по чл. 18, т. 5, предл. 2-ро от Закона за защита на конкуренцията (отм.), състоящо се в отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД и по този начин е ограничило и увредило интересите на потребителите, наложена му е имуществена санкция в размер на 100 000,00 лева и е постановено прекратяване на нарушението. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му. Депозирана е и жалба от "Рони Термик Сървисиз" ЕООД гр. Русе против същото решение, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството срещу "Топлофикация Русе" АД, поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм., във връзка с прекратяване на договора за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост между "Рони Термик Сървисиз" ЕООД и "Топлофикация Русе" АД, както и по чл. 30 и чл. 34 от ЗЗК отм. и е оставена без разглеждане молбата на дружеството, в частта й за извършено нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм., във връзка с отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД и искането КЗК да даде становище и препоръки за промяна на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването . Изложени са доводи, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, иска се отмяната му, с всички произтичащи от това законни последици. Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалвания административен акт КЗК е установила, че "Топлофикация Русе" АД е извършило нарушение по чл. 18, т. 5, предл. 2-ро от ЗЗК отм., състоящо се в отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД и по този начин е ограничило и увредило интересите на потребителите, наложила му е имуществена санкция в размер на 100 000,00 лева, постановила е прекратяване на нарушението, оставила е без уважение молбата на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД срещу "Топлофикация Русе" АД, поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм., във връзка с прекратяване на договора за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост между "Рони Термик Сървисиз" ЕООД и "Топлофикация Русе" АД, както и по чл. 30 и чл. 34 от ЗЗК отм. и е оставила без разглеждане молбата на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД, в частта й за извършено нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм., във връзка с отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД и искането КЗК да даде становище и препоръки за промяна на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването . Производството пред КЗК е образувано по молба на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД, съдържаща твърдения за извършени нарушения по чл. 18 и чл. 30, във вр. с чл. 34 от ЗЗК отм. от страна на "Топлофикация Русе" АД и решение на КЗК от 30.10.2008 г. за разследване на евентуално извършени нарушения по чл. 18 от ЗЗК отм. от страна на "Топлофикация Русе" АД, във връзка с налагането на "Топлоснабдяване" АД гр. Шумен на пазара на предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост на територията на гр. Русе. След извършеното проучване, КЗК е констатирала наличие на господстващо положение на "Топлофикация Русе" АД на пазарите на пренос и продажба на топлинна енергия за битови потребители на територията на гр. Русе, като е определила съответния географски и продуктов пазар. КЗК е приела, че сключеният на 03.12.2007 г. договор при Общи условия между "Топлофикация Русе" АД и "Рони Термик Сървисиз" ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост обосновано е прекратен едностранно от "Топлофикация Русе" АД поради неизпълнение от страна на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД на поето с договора задължение, при което и "Топлофикация Русе" АД не е извършило нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм. във връзка с това. По отношение на налагането от страна на "Топлофикация Русе" АД на "Топлоснабдяване" АД гр. Шумен на пазара на предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост на територията на гр. Русе, административният орган е счел, че "Топлофикация Русе" АД, като е отказало сключването на договор с "Техем Сървисиз" ЕООД е ограничило достъпа до пазара на дялово разпределение на топлинна енергия на последното, в следствие на господстващото си положение и е ограничило и потребителския избор. КЗК е квалифицирала извършеното нарушение по чл. 18, т. 5, предл. 2-ро от ЗЗК отм., изложила е мотиви относно необходимостта от прекратяване на нарушението и доводите си относно определяне размера на санкцията, отчитайки тежестта и продължителността на нарушението, неговия обхват и последиците му. По отношение на твърдените от "Рони Термик Сървисиз" ЕООД нарушения на чл. 30 и чл. 34 от ЗЗК отм. Комисията е достигнала до извода, че в случая същите са неприложими предвид обстоятелството, че двете дружества "Рони Термик Сървисиз" ЕООД и "Топлофикация Русе" АД оперират на различни, макар и вертикално интегрирани съответни пазари и между тях не съществуват взаимоотношение на конкуренция. По жалбата на "Топлофикация Русе" АД. Изводите на КЗК относно наличието на извършено нарушение от страна на жалбоподателя се подкрепят от доказателствата по делото. Разпоредбата на чл. 18 от ЗЗК отм. урежда забрана на действия на предприятия с монополно или господстващо положение, както и действия на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. В т. 1 - 5 на същия текст са регламентирани примерни прояви на забраненото поведение. За да се установи нарушение на забраната по чл. 18 от ЗЗК отм. е необходимо наличието на две предпоставки: субектът на нарушение да е предприятие с монополно или господстващо положение и да е осъществило действия, имащи за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. За да е налице нарушение по чл. 18, т. 5 ЗЗК отм., предприятието с монополно или господстващо положение следва необосновано да откаже да сключи договор при наличие на възможности за производство или доставка. В настоящия случай, правилно е определен продуктовият и географски пазар за услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, с оглед на което е правилен и изводът, че на пазарите на пренос и продажба на топлинна енергия за битови потребители на територията на гр. Русе "Топлофикация Русе" АД има господстващо положение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗК отм. и без който пазар е невъзможно извършването на услугата дялово разпределение. Отказът на "Топлофикация Русе" АД за сключване на договор с "Техем Сървисиз" ЕООД за дялово разпределение на топлинна енергия обосновава извода за нарушение на чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм. Предвид изложените фактически обстоятелства, административният орган правилно е приел, че са налице предвидените в разпоредбата предпоставки по отношение на действията на "Топлофикация Русе" АД, изразяващи се в скъсяване на нормативно определени срокове и поставяне на нерегламентирани условия и ограничения по отношение на "Техем Сървисиз" ЕООД. Жалбоподателят "Топлофикация Русе" АД, като предприятие с господстващо положение на релевантния пазар, необосновано е отказал да сключи договор с "Техем Сървисиз" ЕООД за дялово разпределение на топлинна енергия. При това положение и предвид обстоятелството, че сключването на този договор е абсолютно необходима предпоставка за осъществяване дейността на "Техем Сървисиз" ЕООД на съответния географски пазар, то налага се извода, че "Топлофикация Русе" АД е осъществило нарушение на чл. 18, т. 5, предл. 2-ро от ЗЗК отм. Съдебната проверка относно правилното определяне на размера на имуществената санкция представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. Случаите на налагане на имуществени санкции са изчерпателно изброени в чл. 59, ал. 1 ЗЗК отм., според който за нарушенията по чл. 9, чл. 18, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 35, за извършване без разрешение на действия по чл. 13, ал. 4, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 5, както и за неизпълнение на постановеното по чл. 7, ал. 1, т. 8 комисията налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата в размер от 5 000,00 до 300 000,00 лева. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкциите, отчитайки тежестта и продължителността на нарушението, неговият обхват и последици. При индивидуализацията на наказанието са отчетени тежестта и продължителността на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност. С оглед характера на нарушението, резултат от недобросъвестното поведение на жалбоподателя, органът обосновано е определил конкретния размер на санкцията под средния, регламентиран в чл. 59, ал. 1 от ЗЗК отм., като с цел защитата на интересите на потребителите и правилата на добросъвестната търговия, е наложил справедлив размер на имуществена санкция, с която да постигне целеният възпитателен и предупредителен ефект. По жалбата на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД. С оглед изследване на елементите от фактическия състав на твърдяното от жалбоподателя нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм., Комисията е извършила експертна проверка за нуждите на настоящото производство досежно изпълнението (неизпълнението на договорените между страните задължения, без да се произнася по същество на твърденията. С оглед липсата на изискването на чл. 18, т. 5 от ЗЗК отм., прекратяването на договора да е необосновано, за да се квалифицират като противоправно деяние, то законосъобразен е извода на КЗК за несъставомерност на действията на "Топлофикация Русе" АД по отношение на едностранното прекратяване на договора, сключен между двамата жалбоподатели. Хипотеза на чл. 30 от ЗЗК отм. включва наличието на кумулативно посочените в нея предпоставки - наличие на конкуренция между стопанските субекти; поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика и увреждане или възможност за увреждане интересите на конкуренти или потребители. С нормите на чл. 31 - чл. 35 от ЗЗК отм. се формулират конкретни форми на нелоялна конкуренция. Конкурентните отношения между страните се определят чрез установяване на съответния пазар - продуктов и географски. В разглеждания случай, от представените по делото доказателства е видно, че между дружествата жалбоподатели не съществуват отношения на конкуренция и цитираните норми от ЗЗК отм. са неприложими. По всички изложени съображения, като е приел, че релевантните за приложението на чл. 30 и чл. 34 от ЗЗК отм. факти не са осъществени, административният орган е постановил съответен на материалния закон административен акт. Предвид произнасянето на КЗК с Решение № 11/31.01.2006 г. по действащата към момента нормативна уредба, касаеща дейността на топлинните счетоводители и условията за конкуренция между тях, обоснован е и извода за недопустимост на искането на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД КЗК да даде становище и препоръки за промяна на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването . Налице е произнасяне на Комисията и във връзка с отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира жалбите на "Топлофикация Русе" АД и "Рони Термик Сървисиз" ЕООД за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора в полза на КЗК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150, 00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение